Решение № 12493 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3103/2009 г.

Решение № 12493 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3103/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Валентин Белчев Георгиев от с. Горица, община Поморие, чрез процесуалния му представител адв. Сава Каров, против Решение № 1188/30.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1328/2008 г. на Административен съд - Бургас, V състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗК-96/25.07.2008 г. на началник сектор "Пътна полиция" при отдел "ООРП" на ОДП - Бургас за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, на основание чл. 224, ал. 2, т. 3 , чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 5 ППЗМВР. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че от приложените по делото доказателства не се установява нарушението, за което му е наложено дисциплинарно наказание, а дори да се приеме, че такова е налице, наказанието е прекомерно. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С решение № 1188/30.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1328/2008 г. на Административен съд - Бургас, е отхвърлена жалбата на Валентин Белчев Георгиев, против заповед № ЗК-96/25.07.2008 г. на началник сектор "Пътна полиция" при отдел "ООРП" на ОДП - Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 224, ал. 2, т. 3, чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 5 ППЗМВР. По същество съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено е при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. С оглед приложените по делото доказателства правилно съдът е приел за установено, че: нарушението на жалбоподателя е констатирано при служебна проверка, осъществена във връзка с докладна записка рег. № РК-6176/18.07.2008 г., изготвена след постъпването в ОДП - Бургас, на постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 26.06.2008 г. на заместник военноокръжен прокурор във ВОП - Сливен; по протокол № РК-6553/29.07.2008 г., съставен за изслушването на служителя е приета и негова докладна записка от същата дата; предвид датите на посочените по - горе документи, оспорената в първоинстанционното производство заповед е издадена в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 223, ал. 2 ППЗМВР - в подкрепа на този извод от решаващия състав са изложени подробни съображения, които се споделят изцяло от настоящата инстанция; описаното в заповедта нарушение е осъществено от Валентин Белчев Георгиев - полицай I степен, мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при отдел "ООРП" на ОДП - Бургас, който след като на 19.04.2008 г., по време на наряд подал сигнал за спиране на лек автомобил, чийто водач не изпълнил даденото му разпореждане, на 24.04.2008 г. намерил автомобила, паркиран пред жилищен блок в ж. к. "Изгрев", при което свалил и иззел предната му регистрационна табела, ведно с поставянето на призовка за явяване на лицето, негов ползвател. Предвид установеното от фактическа страна, подкрепено изцяло от събраните по делото писмени доказателства, съдът е направил обоснован извод за осъществено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 3 ЗМВР - превишаване на правомощия по ЗМВР, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, в това число Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спиране от движение на МПС и ремаркетата, теглени от тях. Съгласно действащата нормативна уредба изземването на предна регистрационна табела на лек автомобил, не попада в кръга на правноуредените начини за действие, целящи установяване на самоличността на собственик на превозно средство, от полицейски служител. По смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 3 ЗМВР, дисциплинарно нарушение, за което се налага наказание по този закон е и неспазването на служебни правомощия. В тази връзка правилно е взето предвид правилото на чл. 227, ал. 1, т. 5 ППЗМВР, според което за превишаването на правомощия, (каквото е установено в случая) се налага дисциплинарно наказание "порицание". Следва да се отбележи, че в хода на първоинстанционното производство и в подадената касационна жалба, касаторът не оспорва осъщественото от него изземване на регистрационна табела на лек автомобил, с което е осъществено превишаването на служебните му правомощия. Предвид гореизложеното, правилен и обоснован е направеният от съда извод, че при издаването на заповедта са съобразени, както административнопроизводствените правила, така и приложимия материален закон и неговата цел. Установеното от фактическа страна, правилно е квалифицирано като нарушение на разпоредби относно служебната дейност на жалбоподателя. Поради това, че съобразно чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 5 ППЗМВР, за нарушения по смисъла на последната разпоредба се налага дисциплинарно наказание "порицание", неоснователен се явява наведеният в касационната жалба довод, че при постановяването на обжалваното решение, респективно при определяне на вида на наказанието, не е съобразена ал. 2 на чл. 229 ЗМВР, според която при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици. Правилен е направеният от първоинстанционния съд краен извод, че тази заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му със закон правомощия и с нея е наложено дисциплинарно наказание в съответствие с административнопроизводствените правила, приложимия материален закон и неговата цел. По изложените съображения съдът намира, че не се установяват релевираните касационни основания и решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,