Решение № 11725 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12727/2014 г.

Решение № 11725 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12727/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ, фонда/ът), подадена чрез упълномощения юрисконсулт Таня Николова, срещу Решение № 4914 от 15.07.2014 г. постановено по адм. д. № 8298 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), 29 състав. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Желязка Колева Танчева, е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/3594 от 23.08.2012 г. (УП), в частта, с която е отказано подпомагане за 4 животни по Схемата за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството и изцяло по Схемата за поддържане на производството на краве мляко в необлагодетелствани райони, обвързана с производството. Наред с това преписката е изпратена на изпълнителния директор за ново произнасяне в 14-дневен срок със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите на решението и ДФЗ е осъден да заплати на Танчева сума в размер на 617,07 лв. за разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди, че решението, предмет на контрол, е неправилно постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. По подробно изложени съображения за наличието на твърдените пороци се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на съдебен акт по същество, с който жалбата срещу процесното УП да бъде отхвърлена изцяло. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява, но в постъпила по делото молба касационната жалба се поддържа. Ответникът Желязка Колева Танчева не представя отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка за допустимостта на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес и в предвидения от закона срок. Направил е извод, че УП е валиден административен акт, издаден в предписаната от закона форма, но в частта, с която е отказано подпомагане по НДЖЗ и НДКМ2 е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. В заключение е отменил спорния акт в обжалваната част, изпратил е преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне и е осъдил ответника да заплати на Танчева направените по делото разноски. Решението е недопустимо като постановено по просрочена жалба. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Предвид този извод решението, предмет на контрол, следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Обжалваното пред АССГ УП е връчено на Танчева на 10.09.2012 г. (л. 71 от първоинстанционното дело). В него изрично е посочено само, че може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му пред министъра на земеделието и храните. Указание досежно възможността за съдебно обжалване не се съдържа в акта. Още в придружителното писмо, с което жалбата на Танчева е изпратена в АССГ, от страна на ответника е направено искане да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК, тъй като е недопустима като подадена извън преклузивния срок за това. Възражението е поддържано в съдебното заседание на 6.11.2013 г. пред състава на АССГ. На това възражение първоинстанционният съд не е дал отговор нито в съдебно заседание, нито в крайния съдебен акт, доколкото конкретни мотиви за приетата допустимост на оспорването във връзка с направеното възражение в него не са изложени. Установява се, че спорното УП с № 02-240-6500/3594 от 23.08.2012 г. е връчено лично на адресата на 10.09.2012 г. То е било обжалвано от Танчева пред министъра на земеделието и храните с жалба, датирана саморъчно от лицето с дата 25.09.2012 г. (л. 18-21 от първоинстанционното дело). Срокът за неговото оспорване, съгласно чл. 84, ал. 1 АПК и посоченото в УП, е 14-дневен от съобщаването му и е изтекъл на 24.09.2012 г., понеделник - работен ден. Следователно, саморъчно датираната с дата 25.09.2012 г. жалба срещу УП до министъра на земеделието и храните е изготвена един ден след изтичането на 14-дневния срок по чл. 84, ал. 1 АПК. По делото не се съдържат данни и доказателства, както и не са въведени твърдения, че жалбата е подадена по пощата или чрез куриер по-рано. Наред с това, установява се, че жалбата срещу спорното УП до съда, по която е образувано производството по адм. д. № 8298/2013 г. е изпратена от Танчева на 17.06.2013 г. чрез куриерска служба "Лео експрес" (л. 10а от първоинстанционното дело) и е постъпила в ДФЗ по вх. № 02-240-6500/3594 на 19.06.2013 г. Както се посочи, оспореният акт не съдържа указание досежно възможността за обжалването му по съдебен ред. Следователно и предвид възприетото по т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (ВАС), приложима е разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК. Съгласно приетото в посоченото тълкувателно решение при избор на ред за оспорване, когато в индивидуалния административен акт е посочена само възможността за оспорването му по административен ред, разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК е приложима. Предвид това срокът за съдебното оспорване на спорното УП е удължен на два месеца, считано от уведомяването на лицето - тоест до 12.11.2012 г., тъй като 10.11.2012 г. е събота, неприсъствен ден. В този смисъл подадената на 17.06.2013 г. чрез куриерска служба жалба се явява недопустима, като просрочена, поради подаването й извън преклузивния за това срок. Произнасянето на министъра на земеделието и храните със Заповед № РД-20-787 от 14.05.2013 г. не променя горните изводи, доколкото заповедта е постановена по просрочена жалба. То не може нито да санира просрочието на подадената извън срока жалба, нито да породи право на жалба в нов срок. По изложените съображения следва да се приеме, че първоинстанционният съд е бил сезиран с просрочена жалба. Пропускането на срока погасява субективното право на жалба. Като просрочена тя е процесуално недопустима. Като е приел, че е сезиран с допустима жалба и се е произнесъл по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили, а производство по делото да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,