Решение № 10536 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5600/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД Митница Бургас срещу решение 1705/15.03.2024 г., постановено по адм.д. 6292/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено решение 32-188927 от 19.05.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Тандем 1 ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Установено е, че на 15.04.2020 г. в митническо бюро Свободна зона Бургас е приета митническа декларация MRN 20BG001008019437R0, с която Тандем 1 ЕООД декларира за поставяне под режим свободно обращение стока употребяван пътнически автомобил, марка JEEP, модел Patriot, в митническата декларация е вписан 4/16 - метод за определяне на стойността: 6 стойност основана на наличните данни авариен метод, чл. 74, параграф 3 от Кодекса, цена на стоката - 1000. От канадските митнически власти Canada Border Services Agency е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение Европейския съюз. Осъществен е последващ контрол на стоката, декларирана с процесната митническа декларация, след анализ на представените данни от канадските митнически власти, като е установено съответствие по отношение на декларираната стока, съответствие по отношение на номера на канадската износна декларация, установено е несъответствие по отношение на декларираната в митническата декларация цена в Република България в размер на 1000 лв. спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 1045 канадски долара, посочена в канадската износна декларация. От търговското дружество са изискани доказателства в потвърждение на декларираната цена от митническото оформяне. Представена е фактура от 06.01.2020 г., като е установено, че в представената фактура липсват данни за начислените разходи за транспорт до въвеждане на територията та Европейския съюз, установено е, че в условията на плащане е вписано предплащане. Представено е и банково извлечение, от което е установено, че е извършено плащане по фактурата след нейното издаване, което не съответства с условието на плащане, посочено в нея, а именно предплащане. Административният орган е отрекъл приложимостта на метода по чл. 74, §2, б. "а" от Регламент (ЕС) 952/2013 свързан с договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Отрекъл е приложимостта на метода по чл. 74, §2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 свързан с договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Отрекъл е приложимостта на метода по чл. 74, §2, б. "в" от Регламент (ЕС) 952/2013 свързан със стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите. Отрекъл е приложимостта на метода по чл. 74, §2, б. "г" от Регламент (ЕС) 952/2013 свързан с изчислената стойност, която се състои от сбора на: разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д, които се разходите до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза. Въз основа на изложеното за отсъствие на предвидените предпоставки относими към методите за остойностяване на процесните стоки по чл. 74, §2, б. "а" - "г" от Регламент (ЕС) 952/2013, органът приема приложимост на метода на разумните способи по чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Приел е, че полученият отговор от канадските митнически власти представлява официален документ от извършената проверка по линия на международното сътрудничество. Митническата стойност е определена като е взета предвид цената, посочена в електронната информация, получена от канадските митнически власти. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, той е отменен като незаконосъобразен. Съдът е приел, че спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, §2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент, във вр. с чл. 70 от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос. Приел е, че наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение подлежи на доказване във всеки конкретен случай, като в процесния случай административният орган не е ангажирал убедителни доказателства за основателност на неговите съмнения за нереалност на декларираната митническа стойност. Приел е, че в чл. 70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74 методи. Приел е, че терминът "основателни съмнения" е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Приел е, че в процесния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Приел е, че полученият отговор от канадските митнически власти не представлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда. Приел е, че липсват мотиви защо митническата администрация е приела, че именно заявената пред канадските влсти от износителя информация отговаря на действителността при съобразяване на това, че не се оспорва автентичността на представената фактура. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора относно обстоятелството дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент ЕС 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Основният метод за определяне на митническата стойност е този посочен в чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, съгласно който базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като съгласно параграф 2 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача на внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Съдът съобразява обстоятелството, че според постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09, т. 27, решение от 19 октомври 2000 г. по дело С-15/99, решение от 16 ноември 2006 г. по дело С-306/04). Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 декември 2017 г. по дело С-259/2016, H. P. D.). Преди всичко останало трябва да се припомни, че правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rīga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 22. По-специално съгласно член 70 от Митническия кодекс митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, евентуално коригирана в при необходимост (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE Products Trading, C-775/19. Макар действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките по общо правило да е основата за изчисляване на митническата стойност, тази цена е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на произволна или фиктивна митническа стойност. Коригирането по необходимост е намерило своето проявление в чл. 71, регламентиращ елементите на договорната стойност, като съобразно посочения текст, при определяне на митническата стойност съгласно чл. 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят а) в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена, следните разходи: комисионни и възнаграждения за посредничество, с изключение на комисионите за покупката; разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с въпросните стоки; и разходите за опаковка, включващи труда или използваните материали; б) стойността, съответно разпределена, на следните стоки и услуги, доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, и използвани при производството и продажбата за износ на внасяните стоки, доколкото тази стойност не е включена в действително платената или подлежащата на плащане цена: материали, компоненти, части и други подобни, вградени във внасяните стоки; инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки; материали, изразходвани при производството на внасяните стоки; и инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн и планове и чертежи, разработени извън Съюза и необходими за производството на внасяните стоки; в) роялти и лицензионни такси, свързани с остойностяваните стоки, които купувачът трябва да плати пряко или косвено като условие за продажбата на остойностяваните стоки, доколкото тези роялти и такси не са включени в действително платената или подлежащата на плащане цена; г) стойността на всяка част от прихода от последваща препродажба, последващо отстъпване на правото на разпореждане или на ползване на внасяните стоки, която пряко или косвено се предоставя на продавача; и д) следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза: разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. Съобразно чл. 71, параграф 3, mри определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена, освен посочените в настоящия член. В процесния случай, както и правилно е приел първоинстанционния съд, новата митническа стойност на стоката е определена в несъответствие с посочените разпоредби. Всъщност договорната стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Що се отнася до въпроса с какви правомощия разполагат митническите органи, когато подадена до тях декларация поражда съмнения, член 181а от Регламента за изпълнение предвижда, че когато има основание да се съмняват, че декларираната стойност на внесените стоки представлява цялата платима или платена за тези стоки сума, митническите органи не трябва непременно да определят митническата стойност на тези стоки въз основа на метода на договорната стойност. Те могат да отхвърлят декларираната цена, ако съмненията продължават, след като евентуално са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Съгласно чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода на оценяване на сделката, когато съобразно определената в параграф 2 на същата разпоредба, ако не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в решение на Съда на Европейския съюз по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в процесния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в хода на проверката продажна цена въз основа на информация от канадските митнически власти и след отхвърляне от страна на митническите органи на декларираната цена на автомобила на база представена фактура. Подобен подход е допустим единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74 § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. От друга страна, видно от приобщената по делото административна преписка, оспорващият е предоставил всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т. е. оказал е необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол. Правилно първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че съобразно чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/215 фактурата, свързана с декларираната договорна стойност, се изисква като придружаващ документ. Още при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката е представена фактура. В тази връзка, съдът съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/2016 съгласно които член 30, параграф 2, буква a) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че преди да реши да не приложи предвидения в тази разпоредба метод за определяне на митническата стойност, компетентният орган не е длъжен да поиска от производителя да му предостави необходимата за прилагането на този метод информация. Този орган обаче е длъжен да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага. Той трябва и да позволи на съответните икономически оператори да му предоставят цялата информация, която може да бъде полезна за определянето на митническата стойност на стоките в съответствие с тази разпоредба. Ето защо задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва, първо, да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност, в случая метода по член 29 от Митническия кодекс (в този смисъл решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C46/16, т. 44). Това са обстоятелства, които пораждат основателно съмнение относно обстоятелството на мотивиране на обжалваното решение, като препятстват възможността на съда да упражни съдебен контрол по отношение на неговата законосъобразност. Мотивирането на решението на митническите органи е свързано с правото на добра администрация, а правото на добра администрация означава задължение за неговото зачитане. Задължението за мотивиране на решението е от особено значение, тъй като позволява на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, но като разполага с цялата информация, дали има смисъл да го обжалва. То е необходимо и за да позволи на съда да упражни контрол за законосъобразност на решението (в този смисъл решение от 15 октомври 1987, H. и др.). Що се отнася по-специално до приетите от митническите органи решения, член 6, параграф 3 от Митническия кодекс въвежда задължението на тези органи за мотивиране, когато приемат решения, издадени в писмена форма, които имат неблагоприятни последици за адресатите си. Освен това, съгласно член 221, параграф 1 от Митническия кодекс уведомяването за размера на сборовете трябва да гарантира на данъчно задълженото лице адекватна информация и да му позволи да осъществи защитата на правата си, разполагайки с цялата необходима информация (в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., M., C-201/04). Задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи трябва от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност. Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 09 юни 2022 г, по дело С-187/21, съгласно които не съществува пречка митническият орган на държавата членка в зависимост от обстоятелствата по всеки конкретен случай и с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа да отправи до митническите органи на други държави членки или до институциите и службите на съюза целесъобразни искания, за да получи допълнителните сведения необходими за определянето на митническата стойност. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в преамбюла на Споразумението за прилагане на член VII от ГАТТ