Решение № 586 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3613/2016 г.

Решение № 586 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3613/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Е. Ф. А. от с. Р., община Д., област С., против решение № 3 от 05.02.2016 г. по адм. дело № 157/2015 г. на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/32138 от 25.07.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), както и е осъден да заплати на ДФЗ разноски в размер на 300,00 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, поради нарушение на материални закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът твърди, че са неправилни изводите на съда, че оспореният АУПБВ е издаден от компетентен орган, като смята, че разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, в редакцията към момента на издаване на акта, не позволява делегиране на правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ на негов заместник. Смята, че акта е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Излага, че съдът е допуснал нарушение и на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, поради това, че зам. изпълнителният директор на ДФЗ е бил валидно определен от изпълнителният директор, да издава актове за установяване на публични държавни вземания, като смята, че съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, само изпълнителният директор може да издава тези актове. Излага, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите му за нищожност на АУПДВ, което обосновава неправилността на решението му, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид на това, че в процесния акт липсват мотиви - фактически основания за издаването му. Излага, че съдът не се е произнесъл по доводите му за приложение на чл. 73 от Регламент /Е0/№ 796/2004 г. на Комисията, като задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено, поради грешка на компетентните органи или друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Моли, да се отмени обжалваното решение и се обяви за нищожен АУПДВ № 01-6500/32138 от 25.07.2011 г. на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", както и да се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - зам. изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуален представител гл. юриск. Л. Ж., оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище, че жалбата е частично основателна. Излага, че правилно съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен адм. орган след надлежно възлагане по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Излага, че е неоснователно е позоваването на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП в касационната жалба, след като в нея не е определен съответен адм. орган, поради което за изп. директор на ДФЗ е налице възможност да определи зам.-ИД на ДФЗ да издава АУПДВ на основание чл. 166, ал. 2 ДОПК. Излага, че са неоснователни и останалите доводи в касационната жалба основани на чл. 20а, ал. 3 и 4 ЗПЗП (в настоящата редакция) с оглед невъзможност за делегиране на правомощия преди влизането им в сила от ИД на ДФЗ. Излага, че касационният жалбоподател не е оспорил по реда и в сроковете по чл. 193, ал. 1 ГПК обратните разписки, съобщението на основание чл. 61, ал. 3 АПК (л. 17) и по същество не оспорва констатациите на АС за това, че е бил уведомен за АУПДВ, но не го е оспорил в законоустановения срок, поради което правилно АС е приел, че оспорването е допустимо само с оглед на доводите за нищожност на АА и недопустимо с оглед законосъобразността му предвид чл. 159, т. 5 АПК, поради което в тази й част касационната жалба се явява неоснователна. Излага, че касационната жалба е основателна в частта й относно доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като в нарушение на чл. 172а АПК и чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е изложил мотиви защо приема, че останалите доводи в жалбата са относими само към законосъобразността, но не и към валидността на АУПДВ и не ги е обсъдил. Излага, че когато актът е изцяло лишен от законно основание, е налице нищожност, поради което е следвало да допусне поисканата от АО-СТЕ (л. 122), с оглед на проверка на констатациите в оспорения АА за размерите на недопустимите за подпомагане площи и основанията за това, поради това, че поставените въпроси имат съществено значение за преценка на приложението на чл. 73, § 1 респ. чл. 73, § 4 и § 5 от Регламент 796/2004 г. от 21.04.2004 г. Смята, че решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да се отмени, а предвид забраната за фактически установявания съгласно чл. 220 АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане, при което да се допусне СТЕ и да се изложат мотиви относно размерите на недопустимите за подпомагане площи и основанията за това и приложимостта на чл. 73, § 1, респ. § 4 и § 5 от Регламент 796/2004 г., и валидността на АУПДВ при съобразяване на критериите за нищожност на доктрината. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С решение № 3 от 05.02.2016 г. по адм. дело № 157/2015 г. на Административен съд - С., е отхвърлена жалбата на Е. Ф. А. срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/32138 от 25.07.2011 г. на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), както и е осъден да заплати на ДФЗ разноски в размер на 300,00 лв. Съдът е приел, че предвид подаване на жалбата срещу АУПДВ след 14-дневния срок, на обсъждане подлежи само доводът за некомпетентност на ответника, тъй като единствено последният би могъл да обуслови нищожност на АУПДВ, а всички останали доводи касаят унищожаемостта на АУПДВ и следователно същите са преклудирани, поради просроченото предявяване на настоящата жалба. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган предвид решение на управителния съвет на ДФЗ от 07.04.2011 г. и заповед на изпълнителния директор на ДФЗ от 08.04.2011 г., с които са делегирани правомощия на зам.-изпълнителния директор да издава АУПДВ. Приел е, че в случая не се отнася до делегация от изпълнителния директор на ДФЗ и не е прехвърлил свои правомощия, а по силата на чл. 166, ал. 2, пр. 2 ДОПК е възложил на друг административен орган (заместник-изпълнителния директор на ДФЗ) да издава актове за установяване на публични държавни вземания. Приел е, че заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е орган, определен от ръководителя на съответната администрация по реда на чл. 166, ал. 2, пр. 2 ДОПК за издаване на АУПДВ. По изложените съображения е отхвърли изцяло жалбата. Обжалваното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От фактическа страна е установено, че с акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32138 от 25.07.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" е констатирано, че Е. Ф. А. дължи 21195,37 лв., представляващи недължимо платена сума във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г., УИН 19/090609/36805, който не е съобщен на адресата, поради това, че не е открит на адреса, поради и което на основание чл. 61, ал. 3 АПК е съставен констативен протокол за поставяне на уведомление на информационното табло на ОД - С. на ДФЗ на 10.08.2011 г. (л. 17 - 18 от делото), а на 01.09.2011 г. с последващ констативен протокол, е установено спазването на срока за поставянето на уведомлението (л. 16 от делото). Установено е, че на 16.04.2015 г. лично на жалбоподателя е връчена покана № 01-6500/32138/08.04.2015 г. за доброволно изпълнение на процесния АУПДВ (л. 45, 110 - 111 от делото), а на 20.09.2015 г. отново лично жалбоподателят е получил съобщение № 004484/2015/000001/11.09.2015 г. за доброволно изпълнение на АУПДВ (л. 21 - 22, 113 - 114 от делото). При тези фактически установявания съдът е приел, че постъпилата на 16.10.2015 г. жалба срещу АУПДВ не е подадена в срок, поради което на обсъждане подлежи само доводът за некомпетентност на ответника, тъй като единствено последният би могъл да обуслови нищожност на АУПДВ, а всички останали доводи относно унищожаемостта на АУПДВ са преклудирани, поради просроченото предявяване на жалбата. По същество съдът е приел, че не е налице нищожност на акта, поради това, че е издаден от компетентен орган, по съображенията изложени по-горе. Въз основа на изложените и установени от първоинстанционния съд фактически обстоятелства и правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че като краен резултат съдът е постановил неправилно решение, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд е разгледал жалбата на Е. Ф. А. срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32138 от 25.07.2011 г. на заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" при условията на чл. 149, ал. 5 от АПК като допустима само в частта по отношение оспорване на акта като нищожен, като е приел, че е пропуснат срокът да обжалване на АУПДВ като унищожаем. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата изцяло без съдът да е изпълнил изискването на чл. 159 от АПК относно допустимостта на жалбата в тази част и не е оставил жалбата без разглеждане и не е прекратил производството по нея в частта, в която е приел, че е недопустима като просрочена. Непроизнасянето на съда по предписания от АПК ред обуславя допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество при разглеждане на жалбата в частта относно твърдяната нищожност на АУПДВ правилно административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган. В тази част касационната жалба е неоснователна. В съответствие с чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП (ред. ДВ, ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП (ред. ДВ, бр. 32 от 2009 г.) вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК - "Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация". В случая оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, който е определен от ръководителя на съответната администрация - изпълнителният директор на ДФЗ, който е и ръководител на Разплащателната агенция - чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, със заповед № 02-РД/1288 от 08.04.2011 г., в изпълнение на решение по Протокол № 17 от 07.04.2011 г. на Управителния съвет на ДФЗ. Със ЗПЗП не е определен органът за издаване на акт за публично държавно вземане, поради и което е приложима разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, към който ред изрично препраща чл. 27, ал. 5 от ДОПК. При тази правна уредба не е основателно възражението на касатора, че издаването на АУПДВ е извършено от некомпетентен орган, поради това, че със ЗПЗП не е уредена законова делегация правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ, респ. на Разплащателната агенция, да се изпълняват от негов заместник. В случая не се отнася до правомощия по ЗПЗП свързани с извършване на разплащанията с издаване на уведомителни писма, а до събиране на недължимо платени по СЕПП (схема за единно подпомагане на площ), като за издаване на АУПДВ е приложим ДОПК, който изрично предвижда възможността издателят на акта да се определя от ръководителя на съответната администрация, като е допустимо и законосъобразно това да е неговият заместник. Предвид на изложеното решението на административния съд в частта, в която е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган е правилно. Основателни са обаче доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Касаторът твърди, че съдът не обсъдил всички доводи за нищожност на АУПДВ свързани с липса на мотиви в акта и фактически основания, както и несъответствие с целта на закона. Изложил е и доводи, че съдът не се е произнесъл по възражението на жалбоподателя по прилагане на чл. 73 от Регламент (ЕО) 796/2004 г. от 21.04.2004 г. на Комисията, както и че задължението за възстановяване не се прилага при наличие на определени хипотези. Видно от подадената жалбата срещу АУПДВ жалбоподателят е твърдял нищожност, поради липса на компетентност на органа, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Посочените основания са по чл. 146 от АПК и са основания за незаконосъобразност, но могат да обусловят и нищожност на административния акт в зависимост от степента на нарушението и дали порокът е от такова естество, че да води до недействителност на разпореденото с него. Липсата на произнасяне от съда по всички основания посочени от жалбоподателя за нищожност на административния акт обуславя съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Контролът на съда за валидността на оспорения административен акт е служебен и не се ограничава само в обсъждане на основанията посочени в жалбата, а е длъжен да провери законността на всички основания посочени в чл. 146 от АПК. Проявните форми на нищожност могат да бъдат на различно основание, а не само разгледаната от съда компетентност на административния орган, издал акта. Нищожността изисква наличие на много тежък порок, като такъв може да бъде при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон, както и в редки случаи при несъответствие на целта на закона. Всяко едно от посочените основания може да обуславя нищожност на акта, в зависимост от високата степен на порока. В случая съдът не се е произнесъл по твърденията за нищожност на основанията посочени в жалбата, както и не е преценена нищожността в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, поради и което се препятства осъществяването на касационен контрол на съдебното решение. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че административният съд е постановил неправилно решение, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, като съдът следва да се произнесе по допустимостта на жалбата с твърденията за незаконосъобразност в съответствие с чл. 159 от АПК, както и по същество се произнесе по жалбата по искането за нищожност на основанията посочени в нея и по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспорения административен акт, при съобразяване на изложените мотиви относно тълкуването и прилагането на закона. Също така следва съдът да се произнесе и по твърденията на жалбоподателя относно приложението на чл. 73 от Регламент (ЕО) 796/2004 г. от 21.04.2004 г. на Комисията. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение