Решение № 7121 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15553/2013 г.

Решение № 7121 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15553/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на полицейски орган при 02 Районно управление "Полиция" (РУП) - Областна дирекция на МВР/ОДМВР/-Варна- против решение № 2408 от 04.10.2013 г., постановено по адм. д. № 3403/2013 г. на Административен съд Варна. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Свилен Йорданов Динев от град Варна е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед рег. № 668/30.08.2013 г. на полицейския орган при 02 РУП - ОДМВР-Варна, с която е разпоредено задържане на Свилен Йорданов Динев в помещение за временно задържане в 02 РУП, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, но при нарушаване на предписаната от закона форма, както и че същата е издадена в нарушение на материалния закон и на административно производствените правила. От доказателствата по административната преписка са установени следните факти: Свилен Динев е задържан на 30.08.2013 г. в 11.00 часа във връзка с "ЗМ- 1518/2013 г. " по описа на 02 РУП-ОДМВР-Варна, образувано срещу неизвестен извършител. На същата дата, след задържането му е извършен обиск което се установява от приложения протокол за личен обиск на лице, като в протокола подробно са описани намерените вещи. При тези доказателства АС -Варна е изложил мотиви в насока, че заповедта е издадена при липса на доказателства, установяващи наличието на материално правните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице, следва да бъдат налице преди неговото задържане, и въз основа на тях да може да се направи основателно предположение за извършено от него престъпление. Освен това е прието, че оспорената заповед не е мотивирана, без посочени фактически и правни основания за издаването й. Също така съда приема, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна и поради противоречието й с целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление от общ характер - кражба на вещи от МПС и във връзка с образувана преписка ЗМ-1518/2013 г. по описа на № 2 РУП-Варна. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма, при наличие на фактическо основание, съответстващо на приложимия материален закон - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Не е допуснато нарушение на законоустановената форма, тъй като от обстоятелствената част безспорно се установява волята на издателя да наложи ПАМ за това, че са налице данни за извършено престъпление -кражби на вещи от МПС, което е основание по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Първоинстанционния съд не е обсъдил приета по делото докладна записка от 02.09.2013 г./лист 26 от делото/, в която са описани проведени оперативно издирвателни действия, проведени на 30.08.2013 г., във връзка със серия от кражби на вещи от автомобили; задържане на криминално проявени лица, занимаващи се с такива кражби, между които и Динев, с които са проведени беседи по конкретни престъпления- ЗМ-1518/2013 г., ЗМ № 1570/13 г.; ЗМ 1622/13 г., след което лицата са освободени. Така обсъдените доказателства сочат за наличие на материално правните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Както неведнъж състави на ВАС са имали възможност да посочат - Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла по чл. 207, ал. 1 от НПК, имат съвсем различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 63 от ЗМВР, вложеният от законодателят смисъл е, че са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може и да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е с определена степен на вероятност да е извършило престъпление. В хода на съдебното производство пред АС-Варна, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено престъпление и които данни са били предпоставка за задържането на Динев за срок от 24 часа за установяване на съпричастността му с с извършеното деяние- кражба на вещи от автомобили. Поради това мотивите на АС-Варна противоречат и на материално правните разпоредби чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като наложената ПАМ е била законосъобразна и съответна на законовите разпоредби, посочени като основание за прилагането й. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Свилен Йорданов Динев срещу заповед рег. № 668/30.08.2013 г. на полицейския орган при 02 РУП - ОДМВР-Варна. С оглед изхода на спора и направено искане за присъждане на разноски- Свилен Йорданов Динев следва да заплати на ОДМВР-Варна сумата от 150 лева разноски за тази инстанция. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение