Решение № 295 от 19.12.2016 г. на ВКС по к. н. д. № 1153/2016 г.

Решение № 295 от 19.12.2016 г. на ВКС по к. н. д. № 1153/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения С. В. А. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НЧД 1523/2016 г. по описа на Районен съд- гр. Плевен. С определение № 742, постановено на 22.08.2016 г. по НЧД № 1523/2016 г. по описа на Районен съд- гр. Плевен, по отношение на осъдения А., на основание чл. 25, във вр. с чл. 23 НК, е определено едно общо най-тежко наказание по НОХД № 2735/2013 г., НОХД № 523/2014 г., НОХД № 1818/2014 г. и по НЧД № 1474/2011 г. (всичките по описа на Районен съд- гр. Плевен в размер на десет месеца "лишаване от свобода", като на основание чл. 24 НК същото е увеличено с х до петнадесет месеца "лишаване от свобода", което е следвало да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим в затвор. С определение, на основание чл. 25, ал. 2 НК, е приспаднато от общия размер на наказанието времето (шест месеца и два дни), през което осъденият е търпял наказание по предходни осъждания, включени в съвкупността. В искането се поддържа, че са налице основанията на чл. 423 НПК, тъй като наказателното производство, приключило с постановения съдебен акт, е проведено в негово отсъствие, като в този период А. е бил извън страната. Твърди се, че в резултат на воденото в нарушение на закона изцяло задочно производство осъденият е бил лишен от правото да участва лично в него. На това основание се предлага наказателното производство да бъде възобновено, постановения съдебен акт отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- гр. Плевен. В хода на касационното производство защитникът на осъдения поддържа искането, като предлага то да бъде уважено по изложените в него съображения. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е основателно. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакуваното определение. Осъденият А. моли да бъде възобновено производството. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на исканията: Депозираното искане за възобновяване на приключилото наказателно производство е подадено в законоустановения шестмесечен срок, същото е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. Настоящото производство е образувано въз основа на предложение от Районна прокуратура- гр. Плевен за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и определяне по реда на чл. 25, във вр. с чл. 23 НК на общо най- тежко наказание по предходни осъждания на осъдения А.. Въз основа на искането е образувано производството по НЧД № 1523/2016 г., като съдът, след като го е насрочил с разпореждане от 30.06.2016 г., е положил усилия да издири и призове за съдебното заседание осъдения А.. По делото са приложени няколко призовки, като същите не са връчени на А. и на една от тях е отразено отбелязване от кмета на населеното място- [населено място], че А. не живее на адреса. От приложените по делото докладни записки и справка на ОД МВР - Плевен е видно, че А. не е могъл да бъде призован, тъй като в този период се е намирал извън границите на страната и адресът в чужбина е бил неизвестен. В съдебно заседание, проведено на 22.08.2016 г., съдът е дал ход на делото при условията на задочно производство, като е приел, че въпреки нередовната процедура по призоваване на осъдения са налице предпоставките за разглеждането му. Касационният съд прецени, че производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, провеждащо се след приключване на воденото основно производство, има самостоятелен характер, независимо, че има за предмет произнасяне по чл. 25, във вр. с чл. 23 НПК. При разглеждане на делото следва да бъде спазен стандарт, който се съблюдава за самостоятелните наказателни производства, като съдът е длъжен да осигури възможност за участие на осъденото лице и го уведоми за направеното от страна на държавното обвинение предложение и образуваното въз основа на него дело. Вярно е, че първостепенният съд е положил необходимите усилия, като е опитал да призове осъдения А. и е разгледал делото в негово отсъствие, едва след като се е уверил, че това не е възможно, но това не може да бъде основание да се приеме, че настоящото искане е неоснователно. В разпоредбата на чл. 423 НПК законодателят е посочил, че направеното искане за възобновяване поради неучастие на осъдения се уважава освен в случаите, когато той се укрил след предявяване на обвинението. Константната практика на върховната инстанция е, че искането може да бъде отхвърлено ако осъденият е бил уведомен за развиващото се срещу него наказателно производство, за това, че той има качеството на обвиняем, респективно има и задълженията на такъв и се е укрил, като по този начин сам е осуетил възможността да вземе лично участие в разглеждане на делото. Настоящото производство се развива след приключването на предходните дела, с които са постановени осъдителни актове и са определени наказания по отношение на А., като за образуването му осъденият няма как да има информация. Ето защо когато делото се е развило при изцяло задочна процедура и осъденият изобщо не е бил уведомен за съществуването му, следва да бъде направен извод, че е налице формална предпоставка за уважаване на направеното искане и възобновяване на приключилото производство. Касационният съд прецени, че не следва да се произнесе по реда на чл. 423, ал. 4 НПК за мярката за неотклонение на осъдения А., тъй като към момента на образуване на производството той е нямал качеството на обвиняем, респективно по отношение на него не може да бъде взета мярка за неотклонение. Въз основа на изложеното, касационният съд прецени, че производството по НЧД № 1523/2016 г. по описа на Районен съд- гр. Плевен следва да бъде възобновено, постановеният съдебен акт трябва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- гр. Плевен. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение