Решение № 1461 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5491/2007 г.

Решение № 1461 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5491/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК. И. Х. А. от гр. Х. е обжалвал решението на Хасковския окръжен съд от 1.06.2007 год. по гр. д. № 385/2005 год. в частта в която като е отменено решението на Хасковския районен съд от 28.03.2003 год. по гр. д. № 134/2000 год., с което Т. Р. Т. е бил осъден да заплати на И. Х. А. сумата 3 243.41 лева представляваща дължим дял от печалбата, реализирана от съвместна дейност за производство на зеленчуци през 1998 г., заедно със законната лихва считано от 14.12.1999 г. и в частта за присъдените по делото разноски в размер на 248 лева, е постановено ново решение. С него съдът отхвърлил "изцяло" искът, предявен от И. Х. А. срещу Т. Р. Т. за сумата 6 750 лева представляваща дължим дял от печалбата от организираната съвместна дейност за производство на зеленчуци през 1998 г., заедно с искането за присъждане на законна лихва, считано от 14.12.1999 г. В останалата част - в частта в която Хасковския окръжен съд оставил в сила решението на Хасковския районен съд, искът на И. Х. А. за сумата 6 500 лева, представляваща претендирана 1/2 ид. част от печалбата от съвместната дейност за производство на зърнени култури през 1998 г., предявен срещу Т. Р. Т. е бил отхвърлен. Искът му за сумата 2 250 лева - дължим дял от печалбата, реализирана от съвместна дейност по производството на зеленчуци през 1998 г. и присъдени деловодни разноски предявен срещу втория ответник Н. Г. П., e отхвърлен и решението на районния съд, като необжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Хасковския окръжен съд, прие следното: Веднага следва да се отбележи, че в една част решението е недопустимо и следва да се обезсили. Тази констатация се отнася до частта в която Хасковският окръжен съд "изцяло" е отхвърлил искът, предявен от И. Х. А. срещу Т. Р. Т. за сумата 6 750 лв. Не може въззивният съд, действащ като втора първа инстанция, но все пак "втора", след като е отменил първоинстанционното решение в частта в която искът е бил уважен за 3 243.41 лв., в тази отменена част да постанови ново решение, с което да отхвърли иск в размер на 6 750 лв.! Въззивният съд е можел да се произнесе само за тази част от иска, за която е отменил решението на долната инстанция и е създал висящност на производството - т. е. за 3 243.41 лева, но не и по цялата претенция. В останалата част - за разликата до 6 750 лева, искът е бил отхвърлен и в тази част решението е оставено в сила. Произнасяйки се два пъти за една и съща претенция, въззивният съд е постановил недопустимо решение и за това в тази част Върховният касационен съд ще го обезсили и ще възстанови правилността на съдебния акт. Разгледана по същество, в останалата част касационната жалба също е частично основателна. По делото е било изяснено, че за постигането на една стопанска цел - производство на зърнени култури и на зеленчуци върху площ от 1 100 декара, находящи се в землището на село П., И. Х. А. обединил усилията си с ответника Т. Р. Т. Със влязло в сила решение, обаче, след като е прието че с втория ответник Н. Г. П. не е имало уговорка за съвместна дейност, след като искът срещу него е бил отхвърлен, по настоящето дело следва да се приеме че гражданското дружество е било създадено и е съществувало като такова само с участието на И. Х. А. и Т. Р. Т. За тях се отнасят разпоредбите на чл. 359 ЗЗД че всичко което е придобито за дружеството е тяхна обща собственост. И съответно съгласно чл. 361, ал. 1 ЗЗД че и печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял - в случая - печалбата от производство на зеленчуци. Ищецът обаче е претендирал 1/4 ид. част от печалбата от зеленчуци и в този размер следва да се уважи искът му. От представения по делото т. н. "частен документ" - собственоръчно написани бележки от ответника Т приложени на л. 13 по гр. д. № 134/2000 г. на Хасковския районен съд са отбелязани разходите и съответно - приходите за 1997 и за 1998 г. Там е отбелязана и сумата 2 465 000 неденоминирани или 2 465 деноминирани лева. На л. 88 от същото дело е приложено удостоверение на "Пловдивска консерва" АД за получени суми - 2 196 лева от продажба на домати за времето от месец май до месец ноември 1998 г. от Н. Г. П. ответник по делото. От справката на "Ю" ООД гр. Х. приложена на л. 80 е видно, че през 1998 г. за предадена селскостопанска продукция от Н. Г. П. на "Ю" ООД гр. Х. по 8 бр. изплащателни бележки е била изплатена общо сумата 10 778 640 лева - неденоминирани. И от обясненията на същия Н. П., разпитан вече като свидетел се установява, че действително през 1998 г. е произвеждана такава зеленчукова продукция и че в обработката на почвата за нея с трактор е участвал и сина на ищеца, за който същият свидетел е твърдял, че го е "наел". А самия Д. И. А. е обяснил при разпита му от Хасковския районен съд "Недко не ми е платил нищо от това което съм работил за времето когато съм работил". Че синът на ищеца е работил за баща си се установява и от свидетелските показания на Г. П. Г., и от П. Г. П., от тези на Й. Б. Й., на Б. Д. С. и на С. М. С. По делото не са събрани конкретни данни да реализираната печалба от производството и продажбата на зеленчуци. Назначената експертиза на вещото лице К. Н. трето заключение вариантът за среден добив и цени, съобразно пазара през 1998 г. - следва да се приемат ката база за определяне дела от печалбата за ищеца. Общият размер на печалбата от зеленчуци в т. ч. и от патладжан според експертът е 9 720 лева. Претенцията е за 1/4 ид. част от нея т. е. искът е следвало да се уважи за 2 430 лева. Хасковският окръжен съд е приел обратното - че не е доказан и необосновано и незаконосъобразно го е отхвърлил. В тази част решението на въззивния съд страда от пороците визирани в чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК и за това следва да се отмени. Върховният съд ще се произнесе с ново решение, уважавайки исковата претенция в посочения размер - 2 430 лева заедно със законната лихва от датата на постъпването на исковата молба в съда - 14.12.1999 г. до окончателното изплащане на сумата /чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Решението на Хасковския окръжен съд следва да се остави в сила в частта в която е отхвърлен искът, предявен от И. Х. А. за претендиран дял от печалбата от производството на зърнени култури - пшеница. Вещото лице е изчислило че там гражданското дружество било на загуба - 5662 лв. За това искът като неоснователен и недоказан правилно е бил отхвърлен. Върховният касационен съд на основание гореизложеното,