Решение № 5936 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3732/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. Т. от гр. София срещу Решение № 6234 от 16.02.2026 г. на Административен съд София - град по адм. дело № 12996/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. № 227р-30510/13.11.2025 г. на началника на 03 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са наведени оплаквания, че съдът е достигнал до неправилен извод за липса на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), тъй като не е взел предвид изложените факти и обстоятелства, както и не е извършил преценка с оглед дългогодишната служба на касатора като служител в Министерство на вътрешните работи (МВР) и законното носене на оръжие повече от 30 години. Твърди се, че съдът не е отчел, че се касае за подновяване на вече издадено разрешение, а не за първоначално издаване. По изложените в касационната жалба съображения прави искане за отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – началникът на 03 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател. Върховна касационна прокуратура не изпраща представител. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. И. Т. срещу отказ рег. № 227р-30510/13.11.2025 г. на началника на 03 РУ при СДВР за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Отказът е издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е установил, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни или за граждански цели. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ урежда дейностите, които се включват в приложението на огнестрелни оръжия за граждански цели, както следва – самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 от с. з. (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятен за лицето административен акт. В конкретния случай при безспорно установената фактическа обстановка съдът е достигнал до правилен извод, че лицето не установява основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е в тежест на заявителя. Заявителят следва да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Касаторът е отбелязал като причина за исканото разрешение – самоотбрана. Освен посочването на една от предвидените в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже и наличието й. С писмо от 31.10.2025 г., началникът на 03 РУ при СДВР е дал възможност на заявителя да изложи доводи във връзка с искането си, като обоснове наличието на твърдяната цел. Същият е допълнил, че притежава огнестрелното си оръжие повече от 30 години и причината да бъде издадено разрешението е самоотбрана. Посочил е, че е бивш служител на МВР, работил е и в държавно предприятие за търговия със специална продукция „Кинтекс“. Неотносимо към конкретно посоченото от заявителя основание е твърдението, че е бивш служител на МВР. Изходът на административното производство не е обусловен от факта, че заявителят е с прекратено правоотношение като служител от категорията по чл. 78, ал. 1 ЗОБВВПИ (държавните служители от МВР). Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ съдържа специална уредба относно вида на документите, които лицата по ал. 1 с прекратено служебно правоотношение, с изключение на тези, на които е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, представят за издаване на разрешение, но не предвижда изключение от приложението на основанията по чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ (Решение № 9188 от 16.08.2021 г. по адм. д. № 3800/2021 г. на ВАС, VII о.). Фактът, че за предходен период му е било издавано разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие също е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за издаване на разрешение той е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. По изложените съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че сочените от заявителя причини не обосновават нужда от самоотбрана и необходимост от носене на оръжие за граждански цели (чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ), доколкото пред органа и пред съда не са представени доказателства, свързани с опасност за живота, здравето и/или имуществото на жалбоподателя. В заключение касационната инстанция приема, че няма основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (с левова равностойност 200 лева), определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение