Решение № 5732 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2190/2014 г.

Решение № 5732 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2190/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виолетка Павлова Павлова от гр. Батановци, ул. "Илинден" № 15 срещу решение № 371 от 04.11.2013 г., постановено по адм. дело № 546/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Перник, с което е отхвърлено оспорването й против решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г. в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 110 на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерски съвет. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна. Ответникът - Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерски съвет (МКВПМС), чрез юрк. Койчев в писмени бележки изразява становище за правилност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятно за нея съдебно решение, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил оспорването на Виолетка Павлова Павлова против решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г. в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 110 на МКВПМС, с което е отказано предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане и възстановяване на жилището й, засегнато от природно бедствие - земетресение на 22.05.2012 г. на територията на област Перник. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му, при липса на съществени нарушения в административнопроизводствените правила. Въз основа на доказателствата по делото е обосновал извод, че жилището, за което е поискана помощта, се нуждае от частичен ремонт, при който не се извършва намеса по носещата конструкция на сградата и тя е годна за експлоатация. Направил е заключение, че в този случай държавата не дължи подпомагане и актът е постановен в съответствие с материалноправната норма на чл. 29, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на МКВПМС. Обжалваното решение е правилно. В чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) е предвидено, че всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, а в ал. 4 е предвидено, че тази помощ се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6. Според цитираната разпоредба Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на комисията, в който се определят редът за заявяване на финансовите средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране. Според чл. 29, ал. 1 (в относимата редакция на разпоредбата - ДВ, бр. 75 от 2012 г.) от правилника възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общината начин. В ал. 2 на чл. 29 е предвидено, че предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2, а в ал. 3 (отм.) на същата разпоредба, действаща към датата на постановяване на оспорения акт, е предвидено, че не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Според определението, дадено в т. 1 от ДР на ПОДМКВПМС, "минимално необходими битови условия" по смисъла на правилника е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите. Според легалното определение, дадено в § 5, т. 43 ДР на ЗУТ "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Изводът на съда, че фактическите основания, послужили за издаване на акта, се извличат от административната преписка, поради което не е налице нарушение във формата му, се споделя от настоящия състав. Оспореният акт, представляващ отказ да бъде отпусната поисканата от касационната жалбоподателка възстановителна помощ, съдържа мотиви, като е посочено следното: несъответствие с изискванията на Правилника за организацията и дейността на МКВПМС (ПОДМКВПМС). Макар отказът да е мотивиран лаконично, то в списъка на исканията с отказано финансиране, съставляващ приложение № 2 срещу името на жалбоподателя е записано: чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС, от което следва, че искането на Виолетка Павлова за възстановителна помощ не е уважено на посоченото правно основание. Фактически основания за оспорения в първоинстанционното производство отказ в този смисъл са изложени като мотиви към доклада относно предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по т. 2 от дневния ред за заседанието на МКВПМС на 11.02.2012 г. Правилно съдът се е позовал на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, съгласно което е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. В случая от приложените по делото доказателства могат да бъдат изведени фактическите и правни основания за издаването на оспорения акт. Следователно, решението в оспорената част отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и не са налице предпоставки за неговата отмяна на това основание, както обосновано е приел и административният съд. Доводът за постановяване на обжалваното съдебно решение в противоречие с материалния закон е неоснователен. Описаните в молбата на Виолетка Павлова до кмета на община Перник щети са: паднал комин, счупени керемиди, напукани стени в кухнята и трите стаи, паднала мазилка на тавана в едната стая. Комисията, определена от кмета на община Перник, в състав конструктор и експерт- оценител, след оглед на жилището е изготвила протокол, в който е отразила, че щетите са: компрометиран комин, 20 бр. счупени керемиди, диагонални пукнатини по преградни стени и хоризонтални пукнатини по фасади, компроментиран надзид, обрушени мазилки по фасади и вътрешни мазилки в посочен обем и количествено - стойностна сметка. В конструктивната част на протокола е посочено, че сградата е годна за обитаване. При преценката на установените фактически обстоятелства се налага извода, че отстраняването на описаните щети представляват подобряване и поддържане в изправност на жилищната сграда и нейната конструкция не се засяга. Следователно, в случая отстраняването на щетите, причинени от земетресението, представлява текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и поради това за него възстановителна помощ не се предоставя съгласно чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС. Като е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на решение № 192 от 17.10.2013 г. по адм. дело № 362/2013 г. на Административен съд - Перник. В мотивите му съдът е изразил правилното становище, че след като ползва за ориентир цената, която са дали експертите за отстраняване на повредите, МКВПМС следва да прочете и конструктивното становище, според което е необходимо укрепване на тухлените зидове и незабавни строително-монтажни работи и въз основа на него да даде заключение за какъв вид ремонт става дума. При описването на повредите, причинени на жилището на касационната жалбоподателка няма становище за необходимост от укрепване на конструкцията, поради което тезата й, че случаите са идентични не може да бъде споделена. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не е налице твърдяното касационно основание за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,