Решение № 15700 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6876/2018 г.

Решение № 15700 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6876/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Андонов против решение № 697 от 12.04.2018 г. по адм. дело № 3511/2017 г. на Административен съд – Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 17-0769-003634/28.12.2017 г. на полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Б., с която е прекратена регистрацията на притежавания от него лек автомобил за срок от 6 месеца. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, тъй като не са налице основания за прилагане на мярката. Моли решението да бъде отменено. Ответникът – полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Б. е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен съгласно чл. 172, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) орган, в предвидената форма като съдържа изложение на фактическите и правни основания за постановяването й, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. По делото е установено, че жалбоподателят е собственик на лек автомобил "О. З.", с рег. [рег. номер на МПС]. На 24.12.2017 г. при извършена проверка, контролните органи констатират, че същият управлява собствения си автомобил със свидетелство за правоуправление на МПС, чийто срок е изтекъл на 27.02.2017 г. При тези факти на основание чл. 171, т. 2 а, б. "а" ЗДвП полицейски орган в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Б. издава заповед № 17-0769-003634/28.12.2017 г., предмет на оспорване, с която прекратява регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил за срок от 6 месеца. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че метериалноправните предпоставки за прилагане на мярката са осъществени и не са налице основания за отмяна на заповедта. Съгласно чл. 171, т. 2 а ЗДвП (ред. ДВ, бр. 54/2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай условията, предвидени в текста са изпълнени – установено е, че жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок, поради което административният орган правилно приема, че са налице основания за прилагане на предвидената в закона административна мярка. Възражението на жалбоподателя, че е правоспособен водач на МПС, поради което не са налице основания спрямо него да бъде приложена мярката по чл. 171, т. 2 а ЗДвП, е неоснователно. Управлението на лек автомобил със свидетелство за управление на МПС, чийто срок е изтекъл, също е основание за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2 а ЗДвП. Освен правоспособност за управление на съответната категория МПС, свидетелството установява и наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа годност за управление на МПС от съответната категория ( арг. чл. 13, ал. 1, т. 3 и т. 6 и чл. 15, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина), поради което действието му се ограничава до предвидения в него срок на валидност. След изтичане на срока свидетелството за управление е нередовен документ по смисъла на § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на Закона за българските лични документи, който не удостоверява горните обстоятелства и следователно се приравнява на липса на такъв. Първоинстанционният съд правилно приема, че приложената принудителна административна мярка съответства на целта на закона. Същата е приложена, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,