Решение № 1389 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5762/2007 г.

Решение № 1389 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5762/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Н. Д. И. от гр. Х. на основание чл. 120 от ГПК от законните му наследници Т. А. И. и В. Н. И. - Т. ) и Я. Г. Т. от гр. Х. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд от 16.VIII. 2007 г. постановено по гр. д. № 286/2007 г. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Никола Д. И. и Я. Г. Т. са предявили отрицателен установителен иск срещу О. Х. и К. С. К. от гр. Х. за признаване за установено, че при заснемането на кадастралния план на район "кенана" не е допусната непълнота или грешка при заснемането на имота на втория ответник пл. № 848 и съществуващия път като североизточната граница на същия имот. С решение от 27.III.2007 г. по гр. д. № 1433/2004 г. Хасковският районен съд е отхвърлил претенцията им като неоснователна и недоказана. По въззивна жалба на двамата ищци Хасковският окръжен съд с решението си от 16.VIII. 2007 г. по гр. д. № 286/2007 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Въззивното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано и незаконосъобразно, поради което подлежи на отмяна от настоящата инстанция. Преди завеждане на настоящото дело К. С. К. от гр. Х. по настоящото дело) е предявил иск срещу О. Х. с правно основание чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и с решение № 1* от 29.ХII.2001 г. по гр. д. № 1233/2001 г. на Хасковския районен съд е уважен този иск по отношение на ответната община, като е признато за установено, че е допусната грешка, изразяваща се в грешно заснемане на североизточната и югоизточната граници на имот пл. № 8* това производство не са участвали настоящите ищци, макар и спорът да засяга техните права и интереси относно осъществяване на достъп до техните имоти - № 844 на ищеца Н. Д. И. и № 847 на ищцата Я. Г. Т.. , които в производство по чл. 233, ал. 2 от ГПК (отм.) са поискали отмяната му, но молбата им, по която е образувано гр. д. № 447/2003 г. на ВКС на РБ, IV-г. о. е оставена без разглеждане като просрочена с решение № 1* от 4.VI. 2004 г. Именно решението по спора по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР между двамата ответници е обусловило необходимостта от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск. С оглед неучастието на настоящите ищци в спора по гр. д. № 1233/2001 г., доводите за недопустимост на иска са неоснователни. За да отхвърли претенцията на Н. И. и Я. Т., съдът се е позовал на заключението на назначената тройна експертиза в състав: инж. Н, инж. З инж. Д постъпила в съда на 31.V. 2006 г., което като крайни изводи изцяло се явява в противоречие с едноличната експертиза на инж. Н. В съдебното заседание на 12.VI.2006 г. по гр. д. № 1433/2004 г. пред Хасковския районен съд не е поискано обяснение от този експерт на какво се дължи промяната в неговото становище по поставените в задачата въпроси. Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.) съдът не е бил длъжен да възприеме заключението на вещите лица, а е следвало да го обсъди наред с другите доказателства по делото. Самото графично изображение на имота на ответника К с претендираните от него изменения, реализирани след решението по гр. д. № 1233/2001 г. на Хасковския районен съд съпоставено с изображенията на съседните имоти, навежда на извод, че от страна на К. се търси не съответствието с действителното фактическо състояние на имота към момента на заснемането му през 1984-1985 г., а промяната на неговите граници, за да се задоволят конкретни негови стремежи към увеличено застрояване на имот пл. № 8* което има за последица лишаване на ищците като собственици на имоти № 844 и 847 от достъпа им до техните имоти с транспортно средство, какъвто са имали дотогава според свидетелските показания по делото (включително на праводатели на страните). Противоречието в становищата на едноличната и тройната експертизи по поставените релевантни за решаване на спора обстоятелства е налагало в конкретния случай допълнително разясняване на фактите по делото с нова експертиза, каквато е поискана от ищците както в първата, така и пред втората инстанция и неоснователно са били лишени от това доказателствено средство от съда. В тази връзка експертите е следвало да вземат под внимание и издадените разрешителни за строеж в имота на ответника К, които изрично визират отстояния от съществуващ път. Без внимание от съда е останал и факта, че с решение от 4. ХI. 2004 г. по адм. дело № 169/2003 г. по жалбата на настоящите ищци Н. И. и Я. Т. е отменена Заповед № 1266/27. ХII. 2002 г. на Кмета на О. Х. като незаконосъобразна, а тя е издадена въз основа на решението по гр. д. № 1233/2001 г. по спора по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Допуснатите нарушения по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.) налагат отмяната на решението на Хасковския окръжен съд и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд, на основание разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение