Решение № 2197 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11363/2008 г.

Решение № 2197 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11363/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалния му представител юрк. Иванов касационна жалба срещу решение № 141 от 1.08.08 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 941/07 г., в частта му, в която е отменен РА № 0400316/04.09.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 811/30.11.07 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че по делото не е установено (в т. ч. чрез ССЕ), че доставчикът е разполагал с количествата гориво, за да е бил в състояние да ги предаде на ЕТ "Космос - 61 - Г. Георгиев". Изводът на съда, че доставчикът е извършвал търговия с горива и смазочни материали в големи обеми е произволен. Във връзка с това обстоятелство не са представени никакви доказателства. В искането за представяне на документи и писмени обяснения е включено и извлечение от сметките от група 20 на доставчика, но такова не е било представено нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата на Георги Йорданов Георгиев срещу РА, както и да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - Георги Йорданов Георгиев от гр. Велико Търново не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския окръжен съд е бил РА № 0400316/04.09.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 811/30.11.07 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Административният съд е отменил РА в частта му, в която на Георги Йорданов Георгиев във връзка с осъществяваната от него дейност като ЕТ "Космос - 61 - Г. Георгиев" - Велико Търново е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди м. юли, м. август, м. декември 2005 г. и м. април 2006 г. по 10 бр. фактури, издадени от "Мананко ойл къмпани" - ООД - гр. Русе, общо в размер на 8255.03 лв. и начислените лихви, както и в частта му, в която е определен допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 6 891.78 лв. и за 2006 г. в размер на 3 014.23 лв. и са начислени лихви. В мотивите на съдебното решение е посочено, че от представените дневници за покупки и продажби, както и от ССЕ, се установява, че за периода 01.01.05 г. - 30.04.06 г. "Мананко ойл къмпани" - ООД е извършвал търговия с горива и смазочни материали в значителни обеми. Тъй като от този вид са и фактурираните на жалбоподателя стоки, следва да се направи извод, че доставчикът е разполагал с техническа и кадрова обезпеченост за извършването на процесните доставки, обстоятелство, което на практика не се оспорва от ответника по жалбата. Жалбоподателят е разполагал с три броя товарни камиони и автобус, вместимостта на резервоарите на които позволява фактурираните количества гориво да са наливани в тях при извършването на курсове до гр. Русе. Доказателства за извършваните курсове до гр. Русе са представените в хода на производството по административно обжалване на РА пътни и тахографски листове. Изложеното е дало основание на съда да приеме, че доставките са реално извършени. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, касационната жалба е основателна. Твърденията на жалбоподателя, че доставчикът на горивата"Мананко ойл къмпани"-ООД през процесния период от време е разполагал с бензиностанции, на които камионите и автобусът са били зареждани с горива, остават недоказани. Представените пътни листове доказват извършени курсове до Русе, но това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че при тези курсове е извършвано зареждане на гориво на бензиностанциите на доставчика. Неправилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 7 от ЗДДС (отм.), тъй като посочените в искането за представяне на документи и писмени обяснения в т. 4 и т. 5 доказателства за наличието на търговски обект, склад за съхранение, счетоводно извлечение от счетоводна сметка група 20 не са представени. С оглед на изложеното, следва да се постави допълнителна задача на вещото лице по назначената ССЕ във връзка с изясняването на посочените обстоятелства, свързани са наличието на горива според счетоводните записвания при доставчика през процесните периоди от време и наличието на търговски обекти (бензиностанции). Съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е следвало да укаже на жалбоподателя, че във връзка с обстоятелства от значение за решаването на правния спор не сочи доказателства. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение