Решение № 15947 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3717/2017 г.

Решение № 15947 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3717/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Териториално планиране" към Столична община, срещу решение № 709 от 7.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2632/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - "Г. Б. Е." ООД, чрез пълномощника си адв. Н. К., в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - С.-град е образувано по жалба на "Г. Б. Е." ООД срещу отказ за издаване на виза за проектиране по заявление вх. № ГР-70-00-583/18.12.2015 г., обективиран в писмо изх. № САГ16-ГР00-66/6.01.2016 г. на директора на Дирекция "Териториално планиране" към Столична община. Съдът е приел, че подадената до него жалба основателна. Обосновал е извод за незаконосъобразност на оспорения отказ поради противоречие с материалния закон, поради което е отменил същия и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за издаване на виза за проектиране вх. № ГР-70-00-583/18.12.2015 г. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Обосновано съдът е приел, че искането за издаване на виза е с правно основание чл. 140, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Параметрите на визата за проектиране, посочени в заявлението, напълно съвпадат с тези на действащия подробен устройствен план - изменение на план за регулация и застрояване (ПУП- ИПРЗ), одобрен със заповед № РД-09-50-1604/18.12.2006 г. на главния архитект на гр. С.. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. След като е налице действащ за процесния имот ПУП - ИПРЗ, с нанесени линии на застрояване и не е поискано издаването на скица за различно от отразеното в действащия ПУП, както е посочил съдът в мотивите си, са били налице законовите предпоставки за издаване на виза за проектиране. Без значение в случая е, че не е предвидено конкретно застрояване, а само ограничителни линии на застрояване. Скицата-виза като извадка копие следва да удостовери само и единствено предвижданията на действащия ПУП. Административният съд е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право и е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Поради това обжалваното решение като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати на "Г. Б. Е." ООД направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 720 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,