Решение № 1317 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11193/2009 г.

Решение № 1317 от 2.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11193/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Евгени Димитров Антов, подадена чрез адв. Марков, против решение № 60/2009 г., постановено от Административен съд София - град по административно дело № 2322/2009 г. по описа на съда, с което е отхвърлен искът му по оспорване на задължението за премахване на незаконен строеж, предмет на заповед № РД-14-773/29.12.2005 г. на началника на ДНСК. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - началникът на ДНСК, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмено възражение по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да отхвърли отрицателният установителен иск, основан на разпоредбата на чл. 292 от АПК, с който ищецът, с твърдение за настъпили нови факти след издаване на изпълнителното основание, оспорва задължението си по изпълнение на влязлата в сила Заповед № РД-14-773/29.12.2005 г. за премахване на незаконен строеж, издадена на основание чл. 225 от ЗУТ, първостепенният съд е посочил, че Антов основава твърденията си и ангажира доказателства, които не представляват нови факти по смисъла на чл. 292 от АПК. Представените с исковата молба Скица № 1/20.12.2006 г. и Конструктивно становище на инж. Николова от 30.09.2008 г., са новосъздадени документи, които не удостоверяват наличие на факти, настъпили след 11.07.2006 г. (датата на влизане в сила на процесната заповед), които изключват или погасяват задължението за премахване на незаконен строеж, установен с влязъл в сила административен акт. Последните биха били относими в производство за установяване законността на процесния строеж, но са неотносими в конкретния случай, доколкото този въпрос е решен с влязъл в сила административен акт и не подлежи на преразглеждане по реда на чл. 292 от АПК. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от административния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, а произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. При постановяване на решението си съдът надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение ще следва да бъде оставено в сила. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на атакувания с нея съдебен акт не могат да бъдат споделени. Административният съд е събрал и подробно коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, проследил е хронологически правнорелевантните факти, посочил е последователно постановените административни и съдебни актове, отнасящи се до спорния въпрос, и след задълбочено обсъждане, е извел правилни и законосъобразни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Обосновано съдът е приел, че представените от ищеца документи не съдържат факти, настъпили след издаването на индивидуалния административен акт, поради което нямат за последица изменение, отмяна или погасяване на изпълняемото материално задължение, което е обусловено от изпълнителното основание - влязлата в сила заповед на началника на ДНСК. Доколкото представените от ищеца в хода на съдебното производство пред административния съд скица и конструктивно становище, отразяват факти, които са съществували към момента на влизане в сила на съдебния акт за прекратяване на съдебно-административното производство по оспорване заповедта на ДНСК, по силата на чл. 292, ал. 1 от АПК възраженията на касатора следва да се считат преклудирани. Искът по цитираната разпоредба може да бъде основан единствено на нови обстоятелства, които са изменили или погасили подлежащото на изпълнение задължение. Ето защо, при установените в процеса фактически данни, с основание съдът е преценил като ирелевантни основните доводи на жалбоподателя. Новосъздадените писмени документи, които не удостоверяват настъпването на нови факти (противно на голословните твърдения на касатора) след издаване заповедта за премахване на незаконен строеж, представляваща изпълнително основание по смисъла на чл. 268, ал. 1 от АПК, са неотносими за казуса при наличие на влязъл в сила административен акт. Исковата защита по реда на чл. 292 - 293 от АПК не е способ за заобикаляне на закона чрез ревизия на стабилен административен акт след отпадане на възможността за това. В случая са водени няколко съдебни процеса, всички те приключили окончателно, поради което и законосъобразно, след като изпълнителното основание - Заповед № РД-14-773/29.12.2005 г. началникът на ДНСК, е влязла в законна сила, е започнал изпълнителният процес по премахването. Гореизложеното обуславя извода, че решението, подложено на касация, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящият съдебен състав,