Решение № 12181 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7373/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Община Стара Загора, чрез процесуален представител юрк. Вълчева, против решение 221/27 юни 2023 г., постановено по адм. д. 284/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. Тодорова, против заповед 10-00-800 от 02 май 2023 г. на Главния архитект на Община Стара Загора, с която на основание чл. 99, т. 1 АПК е възобновено производство по издаване на удостоверение 19-32-270 от 31 май 2022 г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, с което се удостоверява, че недвижим имот: Масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ I987, ОДО, кв. 19а по плана на гр. Стара Загора, одобрен със заповед 19-12-15 от 20 януари 2021 г., представляваща сграда с идентификатор 68850.512.987.6 по КККР на гр. Стара Загора, одобрени със заповед РД-18-65 от 30 май 2008 г., представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ и това удостоверение е отменено, по съображения, визирани в правната норма и изложени в акта на административния орган. Съдът е отменил заповед 10-00-800 от 02 май 2023 г. на Главния архитект на Община Стара Загора като е счел, че същата е издадена извън преклузивния срок, предвиден в чл. 102 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Разпоредбата на чл. 99 АПК предвижда възможността влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, при наличието на посочените в т. 1 до т. 7 основания. Верни и обосновани са изводите на решаващият съд, че възобновяването на производството по подаденото от Г. Тодорова заявление за издаване на удостоверение за търпимост, е извършено извън предвидения в АПК срок. Видно от оспорената заповед на Главния архитект на Община Стара Загора е, че са изложени мотиви за допуснато съществено нарушение на изискванията за законосъобразността на удостоверението за търпимост, като посоченото правно основание за издаването й е чл. 99, т. 1 АПК. Правилно е заключението на първоинстанционния съд за издаване на заповедта извън тримесечният срок по чл. 102, ал. 1 АПК. Съгласно цитираната разпоредба възобновяване на производството по чл. 99, т. 1 АПК може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта. Не е спорно, че доколкото удостоверението за търпимост е акт благоприятен за неговия адресат, той не е имал правен интерес да го оспорва. Предвид това, правилни са изводите на съда, че удостоверението е издадено 31 май 2022 г. и същото е влязло в сила именно на 31 май 2022 г. Следователно от 01 юни 2022 г. започва да тече тримесечният срок по чл.102, ал. 1 АПК за възобновяването на административното производство, като крайният момент за възобновяване на производството в хипотезата на чл. 99, ал. 1 АПК, посочена в случая като правно основание, е 01 септември 2022 г. Оспорената заповед е издадена на 02 май 2023 г., т.е. след изтичане на законоустановения срок, което е достатъчно основание за отмяната й. Визираните срокове са преклузивни и изтичането им погасява възможността за отмяна на влезлия в сила административен акт. След като е налице пропускане на срока по чл. 102, ал.1 АПК, е безпредметно обсъждането на касационните доводи по приложението на материалния закон. Възможността за възобновяване на административното производство е преклудирано, поради което аргументите изложени в касационната жалба не могат да бъдат изследвани в настоящото производство. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, такива му се дължат в размер на 1250 лева, съгласно представен списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 14 юли 2023 г. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав