Решение № 9756 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5221/2017 г.

Решение № 9756 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5221/2017 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Югоизточен район, гр. Бургас, чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Татяна Маркова, против решение № 66 от 06 март 2017 г. постановено по адм. дело № 47/2017 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по делото - главен архитект на община Стара Загора, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по делото - Илия Динев Дишев, от гр. Стара Загора, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по делото - "Труд 97" ООД, редовно призовано, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Стара Загора, по жалба на Илия Динев Дишев, е отменил заповед № ДК-10-ЮИР-58 от 22 декември 2016 г. на началника на РДНСК-ЮИР, както и мълчаливия отказ на главния архитект да издаде разрешение за строеж /РС/ по заявление вх. № 19-21-483 от 28 октомври 2016 г. на Илия Динев Дишев и "Труд - 97" ООД, гр. Стара Загора, като е върнал преписката на главния архитект на община Стара Загора за изрично произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона. Предмет на оспорената заповед е бил мълчалив отказ на главния архитект на община Стара Загора да издаде РС за "Жилищна сграда и изместване на канализация" в УПИ X-6100, кв. 810 по плана на кв. "Бедечка", гр. Стара Загора, по заявление от 28 октомври 2016 г. на Илия Динев Дишев. Заповедта е издадена на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ и с нея началника на РДНСК-ЮИР се е произнесъл по същество като е отхвърлил жалбата. Органът е приел, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като са налице предпоставки за неиздаване на исканото РС, поради допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 10-00-2354 от 04 ноември 2016 г. на зам. кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 198, ал. 4 ЗУТ е наложена строителна забрана за кв. Бедечка, гр. Стара Загора, в обхвата на която заповед попада и процесния имот на заявителя. Според органа въпреки, че е следвало да издаде изричен отказ предвид наложената строителна забрана, неиздаването му не опорочава мълчаливия такъв, тъй като главния архитект е изложил съображения по него с писмо до РДНСК от 24 ноември 2016 г., с които оспорващия Илия Динев Дишев е бил надлежно запознат и не е възразил. Първоинстанционният съд, след като е установил фактите по спора, е извел изводи, че заповедта подлежи на отмяна, тъй като по аргумент от чл. 148, ал. 4 ЗУТ мълчалив отказ за издаване на РС е недопустим. Според съда главният архитект е бил длъжен да се произнесе изрично с положителен или отрицателен акт, като в последния случай е дължал излагане на мотиви - чл. 149, ал. 1 ЗУТ, каквито липсват. Липсата на мотивиран изричен отказ по заявлението, е довел до извода на съда, че мълчаливия такъв е недопустим и също подлежи на отмяна. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била заповедта на началника на РДНСК-ЮИР от 22 декември 2016 г., издадена на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ. Същата е индивидуален административен акт, обявена за такъв от чл. 214, ал. 1, т. 2, вр. т. 1 ЗУТ, който подлежи на обжалване пред съда по реда на чл. 215 ЗУТ, а не първоначалния акт на главния архитект. Поради това съдът е бил длъжен да изложи мотиви по неговата законосъобразност, а чрез тях и относно законосъобразността на потвърдения акт - мълчаливия отказ. Вместо това съдът е преценявал допустимостта на мълчаливия отказ и спрямо него - оспорената заповед, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Липсата на същински мотиви по предмета на жалбата, спрямо основанията по чл. 146, т. 1-5 АПК, вкл. и за нищожност, представлява нарушение на чл. 168 и чл. 172а, ал. 2 АПК, водещо до неправилност на обжалваното решение. От друга страна не се споделят изводите на съда, че мълчалив отказ за издаване на РС е недопустим. Мълчаливият отказ на административен орган да се произнесе по отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт е изрично уреден в чл. 58, ал. 1 АПК, като обща норма. В чл. 149, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, като специален закон, е уредена хипотезата на изричен отказ от издаване на РС, който следва да е мотивиран. Мълчаливият отказ на главния архитект за издаване на акт по устройство на територията, какъвто несъмнено е разрешението за строеж, е регламентиран като индивидуален административен акт по ЗУТ в чл. 214, т. 2, вр. т. 1 ЗУТ, глава XIX "Оспорване на ИАА по устройство на територията", в употребения израз "отказите за издаване на такива актове", който включва както изричните, така и мълчаливите откази на главния архитект. От изложеното следва, че оспорения пред началника на РДНСК-ЮИР мълчалив отказ на главния архитект е индивидуален административен акт, годен предмет на оспорване, а не недопустим за издаване акт, както неправилно е прието от съда. Съответно на това и съгласно посоченото по-горе, съдът не е изложил същински мотиви по установената в заповедта законосъобразност на този мълчалив отказ, с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право от заявителя, спрямо предполагаемите съображения, които са мотивирали главния архитект да го издаде (т. 5 ППВС № 4/1976 г.). Липсата на мотиви спрямо оспорения акт и потвърдения с него акт на главния архитект на община Стара Загора, обуславя наличието на отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на обжалваното решение. Като неправилно същото следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняването им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение