Решение № 8166 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10195/2012 г.

Решение № 8166 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10195/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК, Дирекцията) против решение № 1898 от 06.04.2012 г. постановено по адм. дело № 11347/2011 г. по описа на Административен съд - София град, поправено с решение № 4039 от 13.07.2012 г., с което Дирекцията е осъдена, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, да заплати на Християн Стефанов Василев сумата от 1000 лева неимуществени вреди, за периода 04.06.2010 г. - 15.09.2011 г., ведно със законната лихва от 15.09.2011 г. до завеждане на исковата молба и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която ДНСК е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба, подадена от юрк. В. Пенелова, се излагат възражения относно правилността на съдебното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложен материален закон. Ответната страна - Християн Василев, представляван от адв. Н. Ценкова, оспорва възраженията на касатора и поддържа обжалваното решение на първоинстанционният съд. Претендират се разноски в касационното производство в размер на 200 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа, че касационната жалба е основателна. Заключението на прокурора е, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и необосновано, тъй като неправилно е прието от съда за доказано наличието на причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в настъпило емоционално объркване, стрес и влошено здравословно състояние у ищеца. Посочено е също, че по делото липсва експертно лекарско становище относно здравословното състояние на ищеца, а свидетелите и съдът не разполагат със специални знания, за да се квалифицират същото и причините, довели до това състояние. Отговор, дали е влошено здравословното състояние на ищеца, от кога и какви са причините, може да даде само експерт - специалист в съответната област. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от засегната от съдебния акт страна, участвала в първоинстанционното производство и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения. С обжалваното решение първостепенният съд е приел за основателен, до размера от 1000 лева, иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Християн Василев против ДНСК, за претърпени от него в периода 04.06.2010 г. до 15.09.2011 г. неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, психически страдания, повлияли на възможността му да изпълнява служебните си задължения, които вреди са му причинени от отменената по съответния ред, като незаконосъобразна, заповед № ДК-10-74/04.06.2010 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която е оставен в сила отказът на главния архитект на район "Средец" при Столична община да одобри инвестиционен проект за възстановяване и ремонт на гараж/и, находящ се в УПИ ХХIII-26, кв. 434, м. "Центъра" по плана на град София, с административен адрес: гр. София, ул. "Любен Каравелов" № 64. За да постанови своето решение, съдът е приел за установено, че по съответния ред, а именно по силата на решение № 4181/15.09.2011 г. по адм. дело № 5240/2010 г. на АССГ е отменена заповедта на началника на РДНСК - Югозападен район, която по пряк и непосредствен начин, с оглед на своята разпоредителна част, е причинила на ищеца твърдяното в иска безпокойство, притеснения и душевни страдания, установено по безспорен начин от събраните по делото свидетелски показания. Периода на вредите, чиято обезвреда съдът е признал за основателна, е определен като начален момент спрямо датата на издаване на акта, а като краен - отмяната на заповедта по съдебен ред. Съдът е определил размер на дължимото обезщетение от 1000 лева като е отчел характера на деянието, увреждането и степента на претърпените морални страдания от ищеца. Решението е неправилно. Актът на началника на РДНСК - Югозападен район, въведен от ищеца като причина за претърпените от него негативни емоции, свързани с отреченото му право да възстанови безспорно саморазрушаващия се гараж, е постановен в хода на производство по реда на чл. 216 от ЗУТ във вр. с чл. 146 от ЗУТ, в което е осъществен административен контрол върху акт на главния архитект на район "Средец" при Столична община, с който е отказано съгласуването и одобряването на инвестиционния проект, касаещ възстановяването и ремонта на процесния гараж. В тази връзка, и като се отчете правното действие на двата акта - отказът на главния архитект, издаден в качеството му на орган с правоприлагащи правомощия по чл. 145 от ЗУТ, има правопреграждащо действие спрямо възможността на ищеца да придобие право да строи, респ. възстанови имота си, а заповедта на началника на РДНСК - Югозападен район е постановена при упражняване на контролните му правомощия по чл. 216, ал. 6 от ЗУТ спрямо актовете на главните архитекти, с които законът по един или друг начин е вече приложен, то следва да се приеме, че вредите не са пряка и непосредствена последица от акта на началника на РДНСК - Югозападен район, доколкото първопричината за настъпването им е незаконосъобразния отказ на главния архитект на район "Средец". Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ е категорична, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая увреждането е пряк резултат от акта на главния архитект на район "Средец", което прави неоснователна претенцията към ДНСК, обоснована с твърдение за причинно-следствена връзка между вредите и заповедта на началника на РДНСК - Югозападен район. При тази съображения, решението в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли искът на Християн Василев против ДНСК като неоснователен. С оглед изхода на делото, искането на ответната страна за присъждане на направените от нея в хода на настоящото производство разноски следва да се отхвърли като неоснователно. Що се касае до искането на касатора, направено с касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде уважено в размер на 150 лева на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се отчете, че представителя на ДНСК не е участвал в съдебно заседание и оценяемия интерес е 1000 лева. Искане по отношение съдебно-деловодните разноски, направени пред първата инстанция, представителят на касатора не е изявил. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение