Решение № 6725 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16581/2011 г.

Решение № 6725 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16581/2011 г., III о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 121 от 21.10.2011 г. постановено по адм. дело № 108/2011 г. по описа на Административния съд - Търговище. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по делото страна, чрез своя процесуален представител в с. з. оспорва касационната жалба, като развива подробни съображения в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Тихомира Руменова Владева от гр. Търговище, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/21315 от 09.04.2011 г. издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 267,78 лв. във вр. с подадено от това лице общо заявление за единно плащане на площ с УИН 25/130709/37595. Мотивите са свързани с констатирано намаление на годната за подпомагане площ от тази, която е заявена с подадена молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, да му даде възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства. Констатирал е изначална липса на мотиви към оспорения пред съда административен акт. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересования, още повече, че не му е била осигурена възможност да направи такива. Приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на дружеството жалбоподател, което го освобождава от приложената с акта санкция. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Не са посочени фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от изпълнителния директора на ДФ "Земеделие". Изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", не представлява излагане на фактически съображения. Липсата на мотиви препятства възможността за осъществяване на съдебен контрол, защото не става ясно нито методиката, по която е определен размера на сумата, нито обстоятелствата, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена. Административният орган не се е обосновал в какво се изразява новополучената официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази. При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) спрямо жалбоподателката, която в настоящото производство е ответник по касационната жалба, са извършени видове проверки, регламентирани в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. След подаването на заявлението, са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерство на земеделието и храните. Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията си за подпомагане за кампания 2009 г., в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на орфо изображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 г. и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП. Съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, отказвайки да допусне исканата съдебно-техническа експертиза, с цел изясняване на заявените като недопустими за подпомагане от Тихомира Руменова Владева площи. АУПДВ не е мотивиран в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което е недопустимо събиране на доказателства от съда с цел саниране допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила относно мотивиране на административния акт и изясняване на действителното фактическо положение. Във фактическите основания за издаването на акта не са посочени кои точно площи са обявени за недопустими, защо административният орган счита, че същите попадат в недопустимия слой и каква е квадратурата им. Не е посочено дали са направени и в какво се изразяват последващи административни проверки, какво е констатирано с тях. Поради тази причина вещото лице, в съответствие с така формулираните въпроси, не би могло да извърши проверка и да представи информация, различна от съдържащата се в приложените документи. По една част от формулираните към вещото лице въпроси между страните не съществува спор, като за това има представени писмени доказателства. Административният орган е нарушил принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от АПК като не е събрал служебно всички необходими релевантни доказателства, издал е административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, не е допуснал участие на адресата на акта с оглед спазване на чл. 34, ал. 3 от АПК. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бенефициентът бе участвал в производството би могло да се установи релевантната за делото фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от тези на административния орган. Също така, по делото няма данни грешката, допусната от административния орган при изчисляване на дължимите суми, да е резултат от недобросъвестно поведение на земеделския производител, нито същата да е можела да бъде установена по разумен път. Санкционирането на бенефициента е резултат от неподходяща административна практика, а това противоречи на законодателството на Европейския съюз, поради което на основание чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. сумата не подлежи на възстановяване. С оглед изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 от АПК, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 400 лева, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение (л. 14). Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,