Решение № 150 от 7.3.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002105333/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на И. Ж. В. за отмяна на влязло в сила решение № 102/09.11.2021 г., постановено по гр.д. № 389/2021 г. от състав на АС – Варна. Ответниците по молбата я оспорват, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпращат представител. Молбата за отмяна на влязло в сила решение е с правно основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че след постановяване на влязлото в сила решение №102 от 09.11.2021г., постановено по в.гр.д.№389/2021г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение №260041 от 15.04.2021г., постановено по гр.д. №2294/2018г. по описа на Окръжен съд –Варна за уважаване на предявените от Г. Н. Б. и М. Х. Б. срещу И. Ж. В. искове с правно основание чл.54 ЗЗД, е постановена присъда по н.о.х.д. № 1203/2019 г. от Окръжен съд – Варна, с която И. В. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за причиняване на смъртта на Милуш Антонов Милушев. Твърдението на молителя е, че присъдата представлява ново обстоятелство, което е основание за отмяна на влязлото в сила решение, на основание чл.202, ал.1, т.1 ГПК. С влязло в сила решение № 102/09.11.2021 г., постановено по гр.д. № 389/2021 г. от състав на АС – Вар на е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Г. Н. Б. и М. Х. Б. искове с правно основание чл.54 ЗЗД в размер на общо сумата 158 267, 35лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 04.10.2018г., до окончателното изплащане на сумата. В мотивите си съдът е приел, че на основание чл.54 ЗЗД ищците като възложители по чл.49 ЗЗД, изплатили обезщетение на пострадалите за вредите, причинени от ответника /и при чието участие като трето лице - помагач на страната на ответниците Б.ови е постановено решението по иска срещу тях по чл.49 ЗЗД/, са легитимирани да претендират от него така изплатеното от тях; че общо събраната /и изплатена на взискателите/ от солидарните длъжници и съпрузи по изп.дело чрез запори и две публични продани сума, която е предмет на настоящия спор, възлиза на 158 267, 35лв., поради което предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени. Въззивният съд е изложил съображения, че предвид обвързващата сила на мотивите по влязлото в сила решение по спора по чл.49 ЗЗД в отношенията между страните по настоящия спор по чл.54 ЗЗД, съдът е длъжен да приеме, че бойлерът е монтиран в избеното помещение през м.01.2012г., че свързването му с електропреносната мрежа е извършено от И. Ж. В., че това свързване е станало при нарушаване на изискванията за безопасност, предвидени в посочената нормативна уредба, че нарушаването на изискванията за безопасно монтиране на ел.уред е довело до това, че зануляването на електическата верига при липса на трети проводник, който да държи бойлера заземен, се е случило през тялото на пострадалия М. Милушев, което е довело до смъртта му, като цитираните по-горе пропуски по монтажа на бойлера са резултат от работата на лицето, на което е била възложена-И. В.. Въззивният съд е посочил, че обстоятелството дали лицето И. В. ще бъде признат за виновен или не по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.123, ал.2 НК е ирелеватно. С решение № 1561 от 25.10.2017 год. по гр. д. № 993/2015 год. на Окръжен съд – Варна, потвърдено с решение № 31 от 16.03.2018 год. по гр. д. № 38/2018 год. на Апелативен съд - Варна. С него са осъдени ответниците Г. Н. Б. и М. Х. Б. да заплатят солидарно на всеки от ищците Димитрина Х.а Милушева и Антон Милушев Милушев сумата от по 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания в резултат на смъртта на сина им Милуш Антонов Милушев, починал на 19.10.2012 год. в резултат на неправилно и некачествено изпълнена работа по монтаж на електрически бойлер в пригодено за живеене избено помещение, прилежащо към ап. № 16 на посочения адрес в гр. Варна, възложена от тях на трето лице И. Ж. В., ведно със законната лихва от 19.10.2012 год. до окончателното плащане. Горното решение е постановено при участието на молителя, като трето лице помагач на ответниците. Посоченото решение, в неговите мотиви, е обвързало съда със силата на пресъдено нещо в отношенията между Г. Н. Б. и М. Х. Б. и третото лице-помагач И. Ж. В. /молител в настоящото производство/ за да приеме искът против И. В. за основателен. С решение № 87/29.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 4902/2022 г. от състав на Второ гражданско отделение на ВКС, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решение № 31 от 16.03.2018 год. по гр. д. № 38/2018 год. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1561 от 25.10.2017 год. по гр. д. № 993/2015 год. на Окръжен съд – Варна в осъдителните части е отменено, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Именно изходът от посоченото по-горе гражданско дело, в което молителят участвува като трето лице-помагач на ответниците е обуславящ по отношение на спора за отговорността на И. В. по предявените от Г. Н. Б. и М. Х. Б. искове с правно основание чл.54 ЗЗД, а не постановената присъда, с която И. В. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за причиняване на смъртта на Милуш Антонов Милушев. Към настоящия момент липсват данни за изхода на спора по исковете с правно основание чл.49 ЗЗД. Евентуално съдебно решение, с което се отхвърлят исковете с правно основание чл.49 ЗЗД, би могло да бъде основание за отмяна на решението по исковете с правно основание чл.54 ЗЗД, като към настоящия момент не са налице, а и твърдения за наличието на това основание. Постановената присъда, с която И. В. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за причиняване на смъртта на Милуш Антонов Милушев е неотносима към правилното разрешаване на спора по исковете с правно основание чл.54 ЗЗД, тъй като ищците по този спор черпят своите права от обстоятелството, че са заплатили обезщетение по чл.49 ЗЗД и от обвързващата сила решението по тези искове по отношение на страните по спора и третото лице-помагач. Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. В полза на процесуалния представител на ответниците по молбата – адв. А. П. от ВАК следва да се присъди на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 10 980, 70 лева. Водим от горното, състав на ВКС