Решение № 2061 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12921/2010 г.

Решение № 2061 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12921/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Динко Борисов Райков, от гр. Варна, чрез пълномощника му - адв. Узунова, срещу Решение № 296/22.07.2010 г. по адм. дело № 187/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът- Началник сектор Велико Търново при РДНСК - Северен централен район, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична недопустимост на касационната жалба, а в допустимата й част поддържа неоснователност.

Върховният административен съд, второ отделение, при служебната проверка за допустимост на касационното обжалване установи:

1.Касационната жалба срещу Решение № 296/22.07.2010 г. по адм. дело № 187/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед № ДК-09-02/10.02.2010 г. на началник сектор Велико Търново при РДНСК-Северен централен район, с която, на основание чл. 224, ал. 7 от ЗУТ е спряно изпълнението на строеж "Едноетажна жилищна сграда", находяща се в ПИ № 101, кв. 16 по плана на с. Сливовица, община-Златарица, е недопустима за разглеждане по същество.

С § 73 от Предходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост /Обн. Д. в. бр. 87/05.11.2010 г., в сила от 09.11.2010 г./ е прието изменение и допълнение на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Съгласно чл. 215, ал. 7 /нова/ от ЗУТ решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни, с изключение на решенията по жалби срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, комплексни проекти за инвестиционна инициатива и заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително. Нормата е от процесуален характер и има незабавно действие, и при отсъствие на преходна разпоредба за висящите спорове, влиза в сила веднага.

Решението, в посочената обжалвана част, не е сред визираните по-горе изключения, а е решение по жалба срещу акт, издаден на основание чл. 224, ал. 7 от ЗУТ, който се разглежда само на една съдебна инстанция, чието решение е окончателно. Поради изложеното касационният контрол върху тази част от решението е недопустим. Налице е основанието по чл. 215, т. 4 от АПК за оставяне на касационната жалба, в недопустимата й част без разглеждане и за прекратяване на производството по нея.

1. Касационната жалба срещу същото решение, в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед № ДК-02-ВТ-03/10.02.2010 г. на началник сектор Велико Търново при РДНСК-Северен централен район, за премахване на гореописания строеж, като незаконен, на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното в тази част решение, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е налице безспорно установен незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, извършен без строителни книжа-одобрени проекти и разрешение за строеж.

Решението е правилно. Данните по делото са за наличие на строеж: "Едноетажна жилищна сграда" в ПИ 101, кв. 16 по плана на с. Сливовица, извършен от касатора през 2007 г. без редовно издадени строителни книжа-одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Тези данни правят законосъобразни изводите на съда за наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и за законосъобразност на премахването му със заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Обсъдени са и данните за наличието на виза за извършване на ремонтни работи по съществуваща жилищна сграда, която правилно не е приета като документ, оборващ липсата на строителни книжа за процесния строеж, тъй като касае друга сграда, а не процесния строеж. Поради това и правилно са отхвърлени доводите на касатора, като е прието, че за строежа се изисква разрешение за строеж, тъй като извършеното не е ремонт /съгласно тази виза/, а е нов строеж. Законосъобразни са и другите изводи на съда, че в случая разпоредбата на § 16 ПР на ЗУТ, относно търпимостта на строежа, е неприложима, предвид годината на извършването му - 2007 г.

Поради това неоснователно е оплакването в жалбата, че извършеното не е строеж, а разрушаване на съществуваща сграда, както и че се касае за ремонтни работи, по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж. Събарянето и преизграждането на жилищна сграда през 2007 г., с нови тухлени стени, колони и греди е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не ремонт, от вида на описания в чл. 151, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУТ, защото не е свързан с подмяна на покривни материали или с вътрешно преустройство на съществуваща сграда, а както правилно е прието от съда представлява нов строеж, за който са били необходими строителни книжа.

Ето защо и с оглед отсъствието на касационни основания за отмяна на решението, в обжалваната му част, същото се явява валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, второ отделение