Решение № 9397 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14577/2017 г.

Решение № 9397 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14577/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "А." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Р. Ж." .№..., бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя Б. Г. Д., чрез адв. И. М., против Решение № 6183 от 01.11.2017 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 12412 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 2021402547/11.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с Решение № 2019/12.11.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-С., с който на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС за д. п. от м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 06, м. 07 и м. 12. 2008 г. и м. 01, м. 03. и м. 05.2011 г. общо в размер на 27 806.58 лв. главница и лихва за забава общо в размер на 10 720.56 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в игнориране от страна на съда на съществените нарушения на процесуалните правила по издаване на РА; необсъждане на събраните доказателства поотделно и в съвкупност и необосновани фактически изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки на стоки и услуги. Липсата на кадрова обезпеченост на доставчика и на доказателства за транспорт не са основания за отказ на данъчен кредит. Съдът не съобразил безспорното плащане по фактурите и използването на предмета им в независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. Съдебното решение е постановено в противоречие с тълкуването на Съда на ЕС на разпоредби на Директивата за ДДС. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. К., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, съобрази следното: Предмет на оспорване пред АССГ е бил посоченият РА, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 27 806,58 лв. по фактури, включени в дневника за покупките, издадени от "А. х." ЕООД, "Б. 2000" ЕООД и "М.-Т. Л. О." ЕООД, подробно описани в ревизионния доклад. Не е било спорно, че предметът на дейност на ревизираното дружество е продажба и ремонт на офис техника, копирна техника, принтери, климатични системи, видео наблюдение и други. По отношение на фактурите, издадени от "А. х." ЕООД, с предмет на доставките "услуги" и "семинар, обучение, изхранване" не е признато правото на данъчен кредит в размер на 3 448,67 лв. за данъчни периоди м. 01.2008 г., м. 03.2008 г., м. 04.2008 г., м. 06.2008 г. и м. 07.2008 г. По издадените фактури от "Б. 2000" ЕООД, с предмет на доставките "стоки" не е признато право на данъчен кредит в размер на 245,20 лв. за периода м. 12. 2010 г. Основният аргумент на органите по приходите е липса на доказателства за кадрова обезпеченост за извършване на услугите и непредставени документи във връзка с фактурираните доставки на стоки. За да откажат претендираното право на данъчен кредит по фактурите на посочените доставчици, органите по приходите като не са открили представители на дружествата в ревизионното производство и не са получили никакви документи от тях за реалното изпълнение на доставките и като са анализирали представения от РЛ договор с "А. х." ЕООД са приели, че липсва конкретизация на предмета на услугите по фактурите на "А. х." ЕООД и не е доказан персонален и технически капацитет на доставчиците за извършване на доставките. По отношение на "М.-Т. Л. О." ЕООД не е признато правото на данъчен кредит в размер в размер на 24 112,71 лв. за данъчни периоди м. 01.2011 г., м. 03.2011 г. и м. 05.2011 г. по фактури за доставки на рекламни услуги по договор. За да откажат претендираното право на данъчен кредит органите по приходите са приели, че жалбоподателят не е доказал кой е изработил рекламните слайдове, тъй като соченият доставчик няма назначени лица по трудови и граждански договори, а самият представляващ не е доказал фактическо участие с личен труд, не е осигуряван по договор за управление и контрол в дружеството, както и не е получил доходи за извършената работа. Прието е, че от наличните документи не се установява единичната цена на слайдовете, размер, на какъв носител са, какво ще се рекламира, какви цели следва да се постигат. Приели са още, че доставките не са реални, защото липсва разрешение, съгласно нормативната уредба на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за реклама върху фасадата на сградата, за която се твърди, че е послужила като екран за прожектиране на рекламните слайдове, както и документ за съгласие от управителния съвет на етажната собственост, взето на общото събрание с 2/3 присъствие на собствените на кооперацията за излъчване на рекламата и информация, а също и относно авторските права. Първоинстанционното решение е неправилно относно потвърдения отказ на право на данъчен кредит по фактурите на "М.-Т. Л. О." ЕООД и е правилно в останалата му част. За да отхвърли жалбата в частта й относно фактурите на "М.-Т. Л. О." ЕООД, административният съд е приел, че представените многобройни писмени доказателства относно изпълнението на тези доставки са частни документи без достоверни дати и доказателствената им тежест следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. Съдът е приел, че тези доказателства не доказват реалността на доставките, защото доставчикът на услугите е отчел разходи за извършването им в изключително малък размер; липсват каквито и да е доказателства, че тези услуги са реално извършени от лицето което твърди, че ги е извършило; представените договор и РКО за заплатен наем за мултимедиен проектор и разходи за електроенергия се отнасят до м. 12.2010 г., а извършваните услуги касаят д. п. през 2011 г.; не са представени доказателства кой е изработил рекламните слайдове, каква е тяхната цена, с какво времетраене е излъчвана реклама, не са представени счетоводни регистри, относно издадените фактури, тяхното плащане и осчетоводяване; не са представени доказателства за това, кой е излъчвал тези рекламни слайдове - договори, доказателства за плащане на извършения труд, разрешения за излъчването на такъв вид реклама и т. н. Решението в тази част е необосновано на събраните доказателства и противоречи на материалния закон. Към фактурите на посочения доставчик още в ревизионното производство са представени от доставчика и от ревизирания получател 6 фактури с предмет: рекламно време по договор за "Т. И. Б." ООД; рекламно време по договор за "П. Х." АД; рекламно време по договор за "К. и В." ООД; рекламно време по договор за "К." ЕООД; рекламно време по договор за "С. К."; рекламно време по договор за "Д." ООД; рекламно време по договор за "С.-98" ЕООД; банкови извлечения за разплащане по банков път на цитираните фактури, което не е било спорно при издаването на РА; копия на оферта-предложение за излъчването на мултимедийна реклама; прогнозен график; заявки; разходен касов ордер /РКО/, удостоверяващ платен наем от 15 лв. за наем на мултимедиен проектор "Тошиба" и РКО, удостоверяващ изплатени 20 лв. за ползване стена на апартамент за прожектиране на рекламите; списък на излъчванията; приемо - предавателни протоколи; справки декларации /СД/ и дневници за продажбите за ревизираните периоди, договор за извършване, изработване на рекламна услуга чрез мултимедийно прожектиране на оживено място от 20.12.2010 г., сключен между РЛ като възложител и доставчика като изпълнител/. Съгласно предмета на договора изпълнителят се задължава да излъчи мултимедийна рекламна услуга, в запазено от него рекламно време до декември месец 2011 г. Посочено е, че рекламната услуга представлява излъчване на мултимедийни рекламни слайдове /прожекции/, съдържащи информация, предоставена от възложителя. В представените заявки са описани фактурите за запазено/продадено рекламно време, брой на прожекциите по упоменатите фактури, за кой клиент ще е предоставена услугата, продължителност на един брой прожекция и времеви диапазон. При проверката са представени и заверени копия на списък за излъчвания към Договор за извършване на рекламна услуга от 20.12.2010 г. и приемо - предавателни протоколи, съгласно които изпълнителят посочва денят и часът на излъчванията, адрес и клиент, продължителност на прожекциите, подписани двустранно и приемо-предавателен протокол, съгласно който изпълнителят предава излъчената рекламна услуга с дати на излъчванията, прожекции, минути, час на излъчване, номер и дата на фактурата, подписани двустранно. Основателно в касационната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд е игнорирал доказателствата за последващи облагаеми доставки, извършени от ревизираното лице на други дружества, чиято дейност е рекламирана чрез извършването на процесните услуги, както и безспорния факт на плащането на процесните фактури по банков път. Съдът изобщо не е обсъдил свидетелските показания на управляващия дружеството доставчик С. Н., които само е възпроизвел. Тези показания дават конкретни отговори на въпросите, които съдът е приел, че са останали без отговор относно това кой е изработил рекламните слайдове, с какво времетраене е излъчвана реклама /което е отразено и в представените писмени доказателства/, кой е излъчвал тези рекламни слайдове и на кое конкретно място в гр. С., съгласно договорните уговорки между страните по представения в ревизионното производство договор. Свидетелят изрично е потвърдил съставянето и изпълнението на представения му в съдебно заседание списък за излъчвания към Договор за извършване на рекламна услуга от 20.12.2010 г. Нито начинът на осчетоводяване при доставчика; нито размерът на разходите, които доставчикът е направил; нито обстоятелството дали управителят на дружеството-доставчик е получавал възнаграждение и е бил осигуряван; нито нарушенията на Закона за устройство на територията или общински подзаконови нормативни актове относно излъчването на рекламата, могат, сами по себе си, да бъдат основание за отказ на правото на данъчен кредит. Като е доказано изпълнението на услугите, плащането им, получаването на резултата от тях и използването на този резултат за последващи облагаеми доставки, правото на данъчен кредит по фактурите за доставката на тези услуги е отказано незаконосъобразно и първоинстанционното решение подлежи на отмяна в посочената част и съответната част за разноските като вместо него следва да се постанови ново решение по същество, с което РА в тази част да бъде отменен. В останалата му част първоинстанционното решението е правилно и следва да остане в сила. По фактурите за услуги, издадени от "А. х." ЕООД, с предмет на доставките "услуги" и "семинар, обучение, изхранване" обосновано първоинстанционният съд е приел, че предметът на доставките не е конкретизиран до издаването на РА. Събраните гласни доказателства в съдебното производство не могат да компенсират посочения доказателствен дефицит. По издадените фактури от "Б. 2000" ЕООД, с предмет на доставките "стоки" не е признато право на данъчен кредит в размер на 245,20 лв. за периода м. 12. 2010 г. Към фактурите не са представени никакви други писмени доказателства. Свидетелските показания на представляващия доставчика относно предаването на стоката на ревизираното лице нямат отношение към мотивите на първоинстанционния съд, че не е доказано използването на стоката в независимата икономическа дейност на получателя по фактурите, което е базисно условие за признаване на претендираното право. При този изход на процеса на ревизираното дружество следва да се присъдят разноски по компенсация за двете съдебни инстанции в размер на 5 408,24 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение