Решение № 5944 от 6.6.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Тара Софт ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя Г. Балджиев, подадено чрез пълномощника адв. В. Стойков, за отмяна на влязлото в сила Решение 10294/15.11.2022 г., постановено по адм. дело 1072/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, в частта, с която е оставено в сила Решение 6238/01.11.2021 г., постановено по адм. д. 437/2020 г. по описа на Административен съд София град. Като правно основание в искането за отмяна искателят сочи разпоредбата на чл. 239, т. 6 от АПК, позовавайки се на Решение от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ, постановено по жалба 3991/03 на Булвес АД срещу Република България. Аргументира относимост на цитирания акт спрямо процесния случай, която обоснова необходимостта от отмяна на съдебното решение на ВАС. Ответникът Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Калоферова, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва искането като неоснователно и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 2 във вр. с чл. 240, ал. 1, т. 5 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно. Основанията за отмяна на влезли в сила съдебни решения са посочени изчерпателно в разпоредбата на чл. 239 от АПК и не могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като приложението на извънинстанционния способ за отмяна засяга стабилитета на съдебното решение. В искането за отмяна, по което е образувано настоящото производство, се твърди наличие на основанието по чл. 239, т. 6 АПК. Съгласно текста на цитираната разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата визира не установено нарушение на Конвенцията изобщо, а нарушение по отношение на конкретния правен субект страна в проведеното съдебно производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Решенията на ЕСПЧ, постановени в производство по чл. 34 КЗПЧОС, се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело. Те имат установителен характер досежно констатираното нарушение на гарантирано от Конвенцията право и са задължителни за изпълнение за държавата страна по делото. Действието на тези решения не се разпростира върху други правни субекти, навели твърдения, че и по отношение на техни права са налице нарушения при сходни обстоятелства. Доколкото всяко нарушение на права на конкретен правен субект се отнася до конкретна фактическа обстановка, постановяването му се предпоставя от подадена от засегнатото лице жалба, в преклузивен, шестмесечен срок, след изчерпването на всички вътрешноправни средства за защита, като постановеното решение на ЕСПЧ е с предмет установяване на нарушение по така предявената жалба от засегнатото лице и е противопоставимо само на страните по конкретното дело жалбоподателя и държавата, срещу която е подадена жалбата. Подателят на искането за отмяна, по което е образувано настоящото дело, се позовава на решение от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ, с което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол 1 към ЕКПЧОС по отношение на жалбоподателя по това дело Булвес АД. Подателят на настоящото искане за отмяна не е страна по делото, по което е постановено решение от 22.01.2009 г. по жалба 3991/2003 г., поради което решението на ЕСПЧ няма действие по отношение на него и не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК. С оглед изложеното искането за отмяна е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора и предвид изрично направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на НАП следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Неоснователно се претендира присъждане на разноски по реда на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като цитираната разпоредба се отнася само до редовно инстанционно производство, а не за извънинстанционно производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове, каквото е настоящото. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,