Решение № 6560 от 4.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Таскова с ЕТ Д. Таскова, [ЕИК], чрез процесуалния представител адв. К. Чолов, срещу Решение 208/21.06.2021 г., постановено по адм. дело 606/2020 г. по описа на Административен съд Враца. С него е отхвърлена подадената жалба срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 06/312/02636/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8531 от 04.09.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и в полза на ответника са присъдени разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според аргументите, ЕТ не е допуснал нарушение на нормативни и договорни задължения, което да обоснове издаване на процесния акт, тъй като отпуснатата безвъзмездна финансова помощ е била използвана от негова страна по предназначение. В тази връзка поддържа, че неспазването на заложени в бизнес плана параметри на приходите и по-точно, реализирането на значително по-ниски приходи от дейността за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., не засягат условията за изпълнение на инвестицията и не представлява основание за установяване на публично задължение. Изтъква поддържането на постоянна стопанска дейност и устойчива заетост от предприятието на ЕТ като обстоятелства, водещи до различен извод по съществото на спора. В касационната жалба са развити подробни аргументи. Отправя молба за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което административният акт да бъде отменен и в негова полза присъдени разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ Земеделие, чрез процесуалния представител адв. Н. Байчева, оспорва основателността на касационната жалба по аргументи, изложени в писмено становище. Отправя молба първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея аргументи. Предмет на обжалване пред Административен съд Враца е бил АУПДВ (АУПДВ) 06/312/02636/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8531 от 04.09.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Установено е, че на 07.10.2014 г. между ЕТ и ДФ Земеделие е сключен договор 06/312/02636 за отпускане на финансови средства по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР). От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че предмет на договора е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 320 092,19 лв., представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи с цел осъществяване на проект 06/312/02636. Проектът касае реализиране на бизнес план за Реконструкция на масивна сграда магазин в УПИ 31, кв. 34, гр. Оряхово в ресторант, бърза закуска и стаи за почивка в срок до 15.09.2015 г. След завършване на инвестицията е предвидено осигуряване на две постоянни работни места и реализиране на приходи за всяка една от годините в общ размер на 461 500 лв., разделни по отделни елементи на приходи от нощувки, обяд и вечеря. При извършена проверка на място след плащане по проекта, на 26.06.2019 г. от контролните органи е установено неизпълнение на заложените в приходната част на бизнес плана показатели, послужили за основание проектът да бъде определен като допустим. Съгласно констатациите, средноаритметичното изпълнение за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. се равнява на 31,03% като по години изпълнението е следното: 28,29% за 2016 г.; 31,50% за 2017 г. и 33,30% за 2018 г. Предвид установеното отклонение с повече от 50% от първоначално заложените приходи и на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007- 2013 г., т. 4.4, б. б и т. 8.1 от договор 06/312/02636 от 07.10.2014 г. във връзка с неизпълнение на чл. 2, чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 и т. 4.12 и 4.18 от договора, административният орган е определил за възстановяване сумата от 46 642,01 лв., представляваща окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. В хода на съдебното производство е назначена СИЕ, в която вещото лице е изследвало всестранно финансовите и стопански показатели на ЕТ. Резултатите от изготвеното заключение потвърждават изводите на органа, като допълнително в експертизата са анализирани данните за броя на предоставени нощувки през проверявания период, назначените служители, отчетените разходи за осигуровки и заплати на персонала, динамиката на оборотите и превишението на разходната част над реализираните приходи от стопанска дейност. Приетата експертиза по делото е обсъдена в мотивите на съдебното решение. От правна страна решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, като в производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на акта. При тази фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на акта. Според правните изводи, правилно административният орган в случая се е позовал на разпоредбата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП и е издал процесния АУПДВ, доколкото приложим е редът по ЗПЗП с оглед констатираното неизпълнение на поет ангажимент и задължение от страна на ползвателя на помощта. Съгласно мотивите, редът на ЗУСЕСИФ относно налагане на финансова корекция при установена нередност се явява неприложим. За да достигне до това заключение съдът е обсъдил условията на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и приложимите нормативни правила от националното и европейското законодателство. Посочено е, че съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета и Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. По материалната законосъобразност на акта е формиран извод за установено нарушение на договора от страна на жалбоподателя и неизпълнение на заложената от негова страна инвестиция в съответствие с показателите в одобрената проектна документация. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. По делото няма спор относно фактите и същите са установени в цялост от първостепенния съд. Предоставянето на финансова помощ на ЕТ е по реда на Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР за периода 2007- 2013 г. във връзка с реализиране на проект 06/312/02636 с предмет Реконструкция на масивна сграда магазин в УПИ 31, кв. 34, гр. Оряхово в ресторант, бърза закуска и стаи за почивка. Договорът за отпускане на финансовата помощ е бил сключен на 07.10.2014 г., а петгодишният мониторингов период, считано от датата на сключването му, е изтекъл на 07.10.2019 г., т.е преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт с писмо изх. 01-6500/8531 от 28.10.2019 г. Административен съд - Враца е определил правилно относимите законови разпоредби, но не е съобразил, че процесният АУПДВ е издаден на 04.09.2020 г., след измененията в Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 51/2019 г.), които са в сила от 28.06.2019 г. С промените в чл. 27 на ЗПЗП са създадени допълнителни алинеи 6-9, като съгласно чл. 27, ал. 6, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ се издава АУПДВ. От изложеното следва, че административният орган е бил длъжен да прецени дали са налице материалноправните основания за налагане на финансова корекция, регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, и само ако те не са налице, да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. Този правен извод се подкрепя и от мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗПЗП. В тях се изтъква, че съдебната практика е показала необходимост от прецизиране и разграничаване на нарушенията, които водят до издаването на решения за налагане на финансова корекция, и такива, които са основание за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. В конкретния случай основанието за издаване на акта е неизпълнение на заложените в приходната част на бизнес плана финансови показатели, които са послужили като основание проектът да бъде определен като допустим, независимо че инвестицията е реализирана в съответствие с поетите от страна на ЕТ ангажименти и обектът се използва по предназначение. Съдебната практика на ВАС е категорична, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и съставлява именно основанието, предвидено в чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция (виж Решение 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. дело 9703/2018 г.; Решение 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм. дело 7468/20918 г.; Решение 7382 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. дело 8391/2019 г. по описа на ВАС; Решение 5040/4.04.2019 г. на ВАС по по адм. дело 4307/2018 г.; Решение 1472/29.11.2018 г. на ВАС по адм. дело 1006/2018 г.; Решение 5317/24.04.2018 г. на ВАС по адм. дело 1945/2018 г.; Решение 4933/3.04.2019 г. на ВАС по адм. дело 4912/2018 г. и др.). При извършване на преценка относно приложимия ред, съдът е следвало да съобрази § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП, съгласно който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Съгласно § 1, т. 2 от Правилата мониторингов период за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването им. В настоящия случай, както бе уточнено вече, договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 07.10.2014 г., съответно мониторинговият период е бил изтекъл на 08.10.2019 г., преди откриване на процесното административно производство на 28.10.2019 г. Поради този факт, същото е следвало да протече по реда на чл. 27, ал. 6, съответно органът да се произнесе с решение, издадено по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Стриктната регламентация в специалния закон относно вида на акта, реда и материалноправните предпоставки за издаването му влияе на законосъобразността на оспорения акт и също така, не позволява нарушаването на тези разпоредби да се възприеме като несъществено. Даденото тълкуване е в съответствие с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, която гласи, че неизвършените финансови корекции след окончателното плащане по проект са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Същото не изключва приложението на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, въведен с ДВ, бр. 51 от 2019 г. Съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст, под извършване на финансова корекция се разбира изпълнение в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не установяване по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. В заключение - процесният АУПДВ е издаден при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност и налагащо отмяната му, тъй като законодателят изрично е уредил ред и основания за издаване на акт при установени нарушения от процесния вид. Независимо че не е дължимо произнасяне по същество относно законосъобразността на определеното публично вземане, трябва да се отбележи, че противно на твърденията в касационната жалба, безспорно от страна на ползвателя на помощта е допуснато нарушение, представляващо неизпълнение на заложените в приходната част на бизнес плана прогнозни стойности. В тази връзка аргументацията и тълкуването на материалната нормативна уредба в касационната жалба са теоретични и съответстват на духа и буквата на закона. Макар проектът да е надлежно обоснован от икономическа страна и да осигурява определена трудова заетост, безспорно в случая изпълнението на заложените показатели е под 50%, което се потвърждава и от назначената по делото експертиза, поради което аргументите за незаконосъобразно определяне на размера на подлежащата на връщане сума, са неправилни по същество. С оглед изхода от делото, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 3 933,14 лв., представляващи заплатена държавна такса за първата инстанция в размер на 50 лв. и заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 373,14 лв., депозит за съдебна експертиза в размер на 150 лв. и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 3 360 лв., видно от представените доказателства за това. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,