Решение № 370 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2009 г.

Решение № 370 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, образувано по молба на Р. М. П. от гр. С. с искане за отмяна на влязло в сила Решение от 22.10.2007 г. по гр. възз. д. № 2902/2006 г. на Софийския градски съд - II "д" отделение на гражданската колегия. С молбата за отмяна се поддържа, че влязлото в сила решение е неправилно, тъй като по делото молителката- съпруга на ответника по иска не е участвала като страна, а участието и е задължително тъй като постройката, която следва да бъде премахната е придобита като собственост на двамата съпрузи, в режим на съпружеска имуществена общност - изградена е по време на брака им върху съсобствен терен и силата на пресъдено нещо на атакуваното решение я обвързва като съсобственик. Представя се акт за сключен гр. брак, нотариален акт, арх. книжа за изграждане на временната постройка и др., Покана за доброволно изпълнение от ЧСИ М. Б. По делото, по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. С., като пълномощник на Т. И. и Д. К., с който отговор се оспорва основателността на молбата за отмяна, тъй като постройката е изградена като имущество на едноличния търговец Ц. П. По подадената молба за отмяна, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, състав на второ отделение на ВКС - гражданска колегия, намира: С влялото в сила Решение от 22.10.2007 г. по гр. възз. д. № 2902/2006 г. на Софийския градски съд - II "д" отделение на гражданската колегия, потвърдено с Решение № 545/16.06.2009 г. на ВКС I отд. на ГК, е уважен иска на Т. М. И. и Д. Т. К., и двамата от гр. С. по чл. 109 ЗС срещу Ц. С. П., като последният е осъден да преустанови неоснователни действия, препятстващи ползването на съсобствен недвижим имот-дворно място в гр. С., ул. "Ц. И. А." № 40 и да премахне изградена постройка /кафе-аператив/ със статут на сграда по чл. 120 ППЗТСУ (отм.). По делото не са спорни фактите, че "постройката", която следва да бъде премахната е изградена, след дадена Декларация от 1991 г. от съсобственика Д. К., въз основа на одобрени строителни книжа, със временен статут по см. на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.), от Ц. П. като съсобственик на дворното място, закупено по силата на покупко-продажба С на № 100/21.06.1990 г. Представеният акт за сключен граждански брак № 299235, установява, че Р. М. М. и Ц. С. П. са сключили граждански брак на 30.07.1972 г. С разпоредбата на чл. 304 ГПК е предвидена, аналогично на отменения чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.), гарантираната от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали по конкретен исков процес, доколкото формираната с влязло в сила съдебно решение силата на пресъдено нещо по конкретен гражданско правен спор, обективиран с решението, чиято отмяна се иска, засяга тяхната имуществена правна сфера. Това са хипотезите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право и именно поради неучастието им правото им на иск респ. на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено. Молителката е съпруга на страната, в чието лице, като собственик на недвижим имот е уважен иска по чл. 109 ЗС. След като данните по делото сочат, че същата се легитимира като съсобственик на дворното място и изградената по време на брака постройка /дори като подобрения в съсобствения имот/ и отговаря в преметната рамка на иска по чл. 109 ЗС за извършеното допълнително застрояване на парцела, а доколкото има извършено строителство в имот, съпружеска имуществена общност, то построеното следва същия режим на бездялова съсобственост, то следва, че силата на присъдено нещо, касаеща постановеното премахване на постройките на допълнително застрояване в които молителката се явява съсобственик, пряко я засяга, тъй като в съдебния спор същата е следвало, като задължителен необходим другар по см. на чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.) да участва по делото като главна страна. Неучастието по делото поради неконституирането и като страна по делото, е лишило Р. Д. от правото на защита, гарантирано от процесуалния закон, който порок е основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане, при участие на молителката като страна по делото. Доколкото защитата на ответниците по молбата за отмяна релевират довод, че спорната постройка не касае имущество съпружеска имуществена общност, а е имущество на едноличен търговец, то това възражение може да бъде обсъждано от съда /като довод по приложение на материалния закон/ в рамките на спора по същество, но не и в рамките на производството по отмяна. Изложеното обуславя основателността на молбата по чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и отмяната на влялото в сила решение. С оглед на данните, че се касае до спор, иницииран по искова молба, подадена преди 1.03.2008 г., за която се прилагат правилата на § 2, ал. 2 във вр. с чл. 1 от ПЗР на ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че делото следва да се върне на въззивния съд, в правомощията му на втора първа инстанция по чл. 196 и сл. ГПК (отм.), за конституиране на страната необходим другар и предоставяне на възможността за ефективно упражняване правото и на защита по заявения иск по чл. 109 ЗС. По изложените съображения, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия