Решение № 16179 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2017/2012 г.

Решение № 16179 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2017/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Илия Сотиров Сотиров от гр. Пазарджик, против решение № 689/21.12.2011 г., постановено по а. д. № 788/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик (АСП).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АСП е оставил без уважение жалбата на Сотиров против заповед рег. № з-2597/27.09.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Пазарджик (ОДМВР) с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител, категория "Е" - I степен, полицай, младши автоконтрольор I степен в група "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР.

Недоволен, Сотиров обжалва решението. Счита, че същото е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да се отмени то и се постанови друго, по съществото на делото. Становище по първоначалната жалба, при така направеното искане за решаване по същество, не изразява. Разноски не претендира.

Ответната страна - директорът на ОДМВР, чрез писмени становище на процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСП. Касаторът твърди, че не е извършил вменените му деяния, поради което счита, че е нарушен материалния закон. Твърди също, че решението се основава единствено на предположения. Конкретни доводи за необоснованост на фактическите изводи на съда, на някое от събраните по делото доказателства не излага.

При така установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. ВАС възприема изцяло фактическите и правни изводи на АСП. Същият е обсъдил и разгледал всички събрани по делото доказателства и е изложил убедителни мотиви защо приема, че жалбоподателят е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, доказателствата, които ги установяват и правната квалификация на същите

Описаните в обжалваната заповед на директора на ОДМВР деяния на Сотиров са извършени от него и са доказани от събраните по делото доказателства. От показанията на свидетелите Иван С. Алфьоров (л. 47) и Динчер М. Ибрям (л. 54), дадени по време на предварителното производство и извършеното от тях разпознаването по снимки (л. 50 и 56) се установява по категоричен начин, че именно Сотиров е бил служителят на МВР, който след извършено от тях нарушение на правилата за движение - управление на МПС с превишена скорост, е поискал и получил облага под формата на пари, за да не състави предвидения в подобни случаи документ - акт за установяване на административно нарушение и не е съставил такъв. Въпреки, че показанията и разпознаването по снимки е извършено по време на водено предварително производство по реда на Наказателно процесуалния кодекс (НПК), липсват пречки тези доказателства да се използват и в административнонаказателното производство. Съгласно изричната норма на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР, "за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон". Употребената отворена форма "допустими от закон" сочи, че приложим е всеки процесуален закон, уреждащ събирането на доказателства, вкл. НПК, а не само ЗМВР и/или АПК. В случая освен това, на основание и по реда на чл. 46, ал. 3 от АПК, дисциплинарно-разследващият орган е приел и устните обяснения на същите лица по телефона (л. 137 и 138), което е процесуално допустимо и е допринесло за разкриване на обективната истина по делото.

По делото липсват доказателства лично Сотиров да е участвал при получаването на облага от страна на свидетелката Ивелина Панайотова. По време на разпита и (л. 40), тя не казва неговото име. Същият не е разпознат и при извършеното от свидетелката разпознаване по снимки (л. 43) на участвали служители на МВР в случая на 16.05.2011 г., като неговата снимка не и е била представена въобще. По посочената причина за деянията, посочени в т. т. 4, 5 и 6 липсват събрани доказателства, поради което за тези му обвинения той трябва да бъде оправдан. Този факт обаче не се отразява съществено върху обществената опасност на поведението му и последиците от него, предвид наличните други, доказани случаи на нарушения на служебните му задължения. Като цяло не следва да бъде променяно наказанието, наложено с обжалваната заповед на директора на ОДМВР.

Предвид липсата на конкретизация на декларирания довод за необоснованост, ВАС не може да го разгледа и да му даде отговор.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.

Направеното искане от юрк. Стоянов за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева в полза на ОДМВР се явява неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, "В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт". В случая участието на юрисконсулт е сведено до изготвянето на отговор и бележки по касационната жалба, без самият той да участва лично и да реализира защитата на интересите на директора на ОДМВР пред ВАС, поради което искането се явява неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС