Решение № 4747 от 4.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) срещу решение 475/27.01.2023г., постановено по административно дело 9403/2022г. на Административен съд- София-град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК по които се претендира неговата отмяна и разрешаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу решението на заместник-председателя на ДАБ. Ответникът- непълнолетният Х. Наджех, гражданин на Ирак, чрез законния си представител С. Барак и чрез упълномощения процесуален представител- адв.Филипова, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в касационната жалба оплаквания и становищата на страните във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство решение по жалба на Х. Наджех, гражданин на Ирак, е отменено решение 14155/23.09.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което молбата чужденеца за предоставяне на международна закрила е отхвърлена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазването на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл.15 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Съдът е приел, че освен това административният орган не е изпълнил и задължението си по чл.6а от ЗУБ да прецени висшия интерес на детето след анализ на събраните в хода на производството доказателства и в светлината на съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на установената фактическа обстановка е извел своите правни изводи, които надлежно е мотивирал. При формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд е решение на заместник-председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на непълнолетния Наджех, постановен по подадена от него молба за закрила, която се явява последваща по смисъла на ЗУБ. В това производство молителят Наджех е бил изслушан в присъствието на своята майка, но при изслушването не е присъствал социален работник, не е изразено становище от представител на дирекция "Социално подпомагане" и не е представен социален доклад. Касационната инстанция споделя направения от първоинстанционния съд извод, че това нарушение е съществено. Чл.6а от ЗУБ предвижда, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Чл.15, ал.1 от ЗЗДет. въвежда задължително изслушване на детето във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат негови права или интереси, при условие, че то е навършило [възраст] възраст и това не би навредило на неговите интереси. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист (чл.15, ал.4). Чл.15, ал.6 предвижда, че дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. В конкретната хипотеза процедурата по чл.15 от ЗЗДет. не е спазена. С непълнолетния Наджех е проведено интервю, на което е присъствала неговата майка, но не е присъствал социален работник. Липсва и изразено становище или представен доклад от представител на дирекция Социално подпомагане. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и обуславя незаконосъобразността на постановения в това производство отказ за предоставяне на международна закрила по отношение на непълнолетния Наджех. Касационната инстанция не споделя развитите в касационната жалба доводи, че не е налице съществено нарушение на процедурата, тъй като производството е започнало по молба за закрила, която е последваща по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗУБ, а в предходното производство, приключило с решение за отхвърляне на молбата, са били спазени изискванията на чл.15 от ЗЗДет. Цитираната норма е императивна и въвежда изискване за изслушване на детето в присъствието на социален работник и представяне на становище или доклад от представител на дирекция Социално подпомагане във всяко едно производство. Изслушването на детето в присъствието на социален работник и представянето на становище или доклад по друго производство, независимо дали предходно или свързано по някакъв начин с провежданото, не води до отпадане на необходимостта от спазване на установената в чл.15 процедура. Касационната инстанция споделя и изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е спазил задължението си да определи висшия интерес на детето като отчете взаимосвързаните измерения за оценка, установени в §18 от Преамбюла на Директивата, а е подходил формално, позовавайки се само на принципа за запазване целостта на семейството, без да извърши преценка на физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; последиците, които ще настъпят за детето при завръщането му в страната по произход. По тези съображения и по изложените в първоинстанционното решение мотиви, към които настоящата касационна инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, решението на Административен съд - София град като правилно следва да бъде оставено в сила.