Решение № 12952 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11673/2019 г.

Решение № 12952 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11673/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 145 и сл. от АПК. Оспорващият "БДЖ-Кончар" АД моли да бъде отменен като неправилен отказ на заместник министъра на финансите Р. Желева, обективиран в писмо № 26-00-871/18/13.08.2019 г., по искането за даване на предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК по оздравителен план на "БДЖ-Кончар" АД. Поддържа, че са допуснати отменителни основания несъответствие с целта на закона, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли преписката да бъде върната на министъра на финансите за извършване на законосъобразна преценка на предложените условия в оздравителния план. Ответникът Министъра на финансите по съображения в писмени бележки моли жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните приема за установено следното: С обжалваното писмо № 26-00-871/18/13.08.2019 г. заместник министърът на финансите е отказал да даде предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК по оздравителен план на "БДЖ-Кончар" АД поради непредложени в плана реални гаранции за неговото изпълнение по отношение на заплащането на публичните вземания. Приложена е заповед, а и страните не спорят, че заместник министър Р. Желева е редовно овластена да издаде акт по чл. 189 от ДОПК. С молба вх. № 26-00-871/30.11.2018 г. дружеството в несъстоятелност е поискало от министъра на финансите да бъде дадено предварително съгласие публичните задължения да бъдат отсрочени и изплатени на НАП по приложения оздравителен план в едномесечен срок от неговото приемане. С писмо № 24-28-709 18#27/03.01.2019 г., с грешно посочена дата от 3.01.2018 г., директорът на Дирекция "Държавни вземания" на НАП е поискал уточнения на оздравителния план относно 133 059, 49 лв вземане на Фонд "ГВРС" като бъдат предвидени за незабавно удовлетворяване в плана в пълния им размер, поискано е да се предоставят гаранции, позволяващи усвояване на суми без съдействие или съгласие на длъжника или изпълнителя на плана – например ескроу сметка. Посочено е, че в плана не е приложена пазарна стойност на имуществото в масата на несъстоятелността, за да се прецени степента на удовлетворяване на държавата, ако не приеме оздравителния план. Поискано е да бъдат уведомени дали ще бъде извършена корекция на плана в разумен срок. Пълномощник на ответника в съдебно заседание на 29.09.2020 г. заяви, че писмото се е върнало непотърсено от дружеството, но е било приложено и по делото за несъстоятелността на дружеството. Ответникът е приложил в преписката отрицателни становища на изпълнителния директор на НАП и на Надзорния съвет на НОИ. С процесното писмо от 13.08.2019 г. не е дадено предварително съгласие по чл. 189 от ДОПК по предложения от "БДЖ-Кончар"АД оздравителен план. В писмото е посочено, че в оздравителния план не са посочени реални гаранции за изпълнение на публичните задължения. Посочено е, че реални гаранции биха били безусловна, безсрочна и неотменима банкова гаранция или учредяване на особен залог или ипотека в полза на държавата или друг гаранционен механизъм, позволяващ усвояване на суми при настъпване на падежа, без да е необходимо съдействието или съгласието на длъжника. С тези съображения се изчерпват мотивите на акта. Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК административният акт трябва да бъде мотивиран. Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК писменият административен акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаване на акта. Актът по чл. 189 от ДОПК се издава в условия на оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В оспорения акт липсва обсъждане на задълженията и вземанията на дружеството в несъстоятелност, липсват изводи за наличие на условия за отсрочване и разсрочване на задълженията, с което е нарушен чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК Ответникът поддържа, че липсва нормативно задължение да изплаща писмото от 3.01.2019 г. до дружеството - длъжник с указания за изменение на плана. Според чл. 9, ал. 4 от АПК административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на производството, включително със споразумение. Прилагането на писмото с искания за изменения на оздравителния план към делото по несъстоятелността не може да се счита за уведомяване на дружеството в несъстоятелност и за изпълнение на задължението на административния орган по чл. 9, ал. 4 от АПК да оказва съдействие на страната за законосъобразно упражняване на правата му в производството и справедливо решаване на въпроса. В този смисъл са решение № 7478/3.06.2014 г. по адм. д. № 13792/2013 г. на ВАС и решение № 9567/18.08.2016 г. по адм. д. № 2239/2016 г. на ВАС. Видно от Търговския регистър дружеството в несъстоятелност има посочен адрес в електронна поща, който е следвало да бъде използван за изпълнение на задължението по чл. 9, ал. 4 от АПК на административния орган да съдейства на страната. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до постановяване необоснован административен акт при неизяснена фактическа обстановка. На основание чл. 146, т. 3 от АПК отказът следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново разглеждане. При новото разглеждане следва да се даде подходящ срок на дружеството да предложи коригиран оздравителен план по писмото от 3.01.2019 г. на ЦУ на НАП, като органът се произнесе след получаване на писмено становище от дружеството или изтичане на срока за това с административен акт съставен по изискванията на чл. 59 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение,