Решение № 8202 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2130/2020 г.

Решение № 8202 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2130/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. чрез процесуален представител срещу Решение № 8387 от 27.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7469/2019 г. по описа на Административен съд София - град, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 75 лв. до пълния претендиран размер от 375 лв., с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се уважи изцяло, както и да се присъдят разноски. Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния си представител взема становище за правилност и законосъобразност на решението. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, в законоустановения срок и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град се е развило по предявения от С. И. срещу Столична дирекция на вътрешните работи иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди в размер на 375 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски районен съд при оспорването на наказателно постановление, издадено от зам. – началник на отдел Пътна полиция при СДВР, с което му е наложено административно наказание "глоба". С обжалваното решение съдът е уважил частично предявения иск като основателен за сума в размер на 75 лева. В останалата част съдът е приел, че не са налице изискуемите от чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата и е отхвърлил иска. Приел е за недоказано плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилни са обаче констатациите на АССГ, че не е доказана реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство по обжалване на отменения акт. В кориците на административно-наказателното дело липсва договор за правна защита и съдействие, в който да са посочени платени суми в брой или по сметка за процесуално представителство, съответно липсват и доказателства за плащане на суми в брой. При обсъждането на доказателствата по делото в съвкупност, включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно производство не са представени доказателства за уговаряне на адвокатско възнаграждение и за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретно дело и за конкретното процесуално представителство. Освен това, по административно-наказателното дело от адвоката е изготвена само жалбата, а процесуално представителство в съдебно заседание не е осъществено. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, разноски за касационното производство не се дължат, на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ в действащата към момента на предявяване на исковата молба редакция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение