Решение № 190 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9016/2011 г.

Решение № 190 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9016/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Диана Петрова Стоянова от гр. София срещу решение № 2108 от 03.05.2011 г. на Административен съд София - град по административно дело № 1289/2011 г. по описа на съда, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу решение № 41/19.01.2011 г. на главния директор на СУСО (Столично управление "Социално осигуряване"), с което е потвърдено разпореждане № РВ-ПОВН-1913 от 09.12.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт, както и отмяна на цитираното разпореждане. Ответникът по касация - директора на Столично управление "Социално осигуряване", не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С потвърденото от главния директор на СУСО разпореждане № РВ-ПОВН-1913/09.12.2010 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е наредено Диана Петрова Стоянова да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 01.09.2009 г. до 30.11.2009 г. включително, парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 720.00 лв. главница и 161.55 лв. лихва или всичко 881.55 лв. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Стоянова срещу решението на главния директор на СУСО не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд София - град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парично обезщетение, за недобросъвестност при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за периода 01.09.2009 г. - 30.11.2009 г. вкл., ведно със съответните лихви върху тях. По делото е установено, че жалбоподателката е майка на дете, настанено в детско заведение, а същевременно е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете. Роденият на 19.12.2007 г. Борис Яворов Кантаров, син на Диана Стоянова, е бил настанен в ОДЗ № 10 "Чебурашка" гр. София, район Студентски, за периода от 01.09.2009 г. до 30.11.2009 г., за които три месеца на майка му са изплатени общо 720.00 лв. парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и оттам и на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на малко дете. Регламентацията в чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпуска по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение - т. е. когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете. През периода 01.09.2009 г. - 30.11.2009 г. на жалбоподателката е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст, при наличие на отрицателна предпоставка за това по чл. 53, ал. 4 от КСО - настаняване на детето в детско заведение. Инвокираните от касаторката възражения са неоснователни. Доколко и за какъв период от време детето е посещавало ОДЗ "Чебурашка" и дали майка му го е отглеждала през останалото време, е ирелевантно досежно преценката дали то е било "настанено" (по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО) в детското заведение. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали е било прието през процесния период и не е отписано от съответното детско заведение, което в хода на първоинстанционното съдебно производство се е потвърдило недвусмислено. Фактът, че за настаняването на детето в детското заведение се плаща месечна такса и то не е настанено на пълна държавна издръжка, не изключва задължението да се възстанови неправомерно полученото от майка му парично обезщетение, защото става въпрос за наличие на приложното поле на чл. 53, ал. 4 от КСО, а не на чл. 54, ал. 3 от КСО. От съществено значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от 01.09.2009 г. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Софийският градски административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,