Решение № 94 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 6313/2007 г.

Решение № 94 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 6313/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на З. К. А. от гр. К., срещу решение № 41 от 25.07.2007 г., по гр. д. № 354/2006 г., на Окръжен съд - гр. Р., с което е отменено решение № 148 от 23.07.2003 г., по гр. д. № 511/2002 г. на Районен съд - гр. К. и е уважен частично предявения иск за разваляне на договор от 5.03.1985 г., нотариален акт № 25, том I, дело № 32/1985 г., на КРС, за прехвърляне право на собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, до размера на притежаваните от ищеца права за 5/8 идеални части, на основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ответникът по касационната жалба Б. А. Д., наследник по закон на починалата в хода на делото С. И. Х., е депозирала писмено възражение, в което излага доводи за необоснованост на оплакванията за нарушение на материалния закон и твърди, че е доказано виновно неизпълнение на задълженията по договора, поради което решението е правилно и следва да се потвърди изцяло като й се присъдят деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба А. М. М., наследник по закон на починалата в хода на делото С. И. Х., не е депозирала писмен отговор, но чрез назначения от съда особен представител адвокат А е оспорила изцяло и доводите за нарушение на материалния закон, с искане да се потвърди решението на окръжния съд като правилно и законосъобразно. Ответниците по касационната жалба А. А. А., чрез назначения от съда особен представител адвокат Н, З. К. А. и Н. К. А. не са подали писмен отговор и не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверката на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания според чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност, взе предвид следното: Окръжният съд е приел за доказано по несъмнен начин по делото, че с договор от 5.03.1985 г., нотариален акт № 25, том I, дело № 32/1985 г., на КРС, за прехвърляне право на собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, М. А. А. /А. А. Х. /, починал на 14.08.1999 г. и съпругата му С. М. А. /Селиме И. Х. /, починала на 26.06.2007 г., приживе са прехвърлили на К. М. А. /К. А. А. /, по време на брака му с А. А. А., собственото си дворно място, съставляващ поземлен имот пл. № 1* от кв. 108, по плана на гр. К., заедно с построените в мястото жилищна сграда, лятна къща и пещник, срещу задължението да полага грижи и осигурява цялостно гледане, издръжка и грижи на двамата прехвърлители, които са запазили право на ползване върху една стая до края на живота си. К. А. А. е починал на 6.09.2000 г. и е оставил наследници по закон: А. А. А. - съпруга, Н. К. А. - син, З. К. А. - син и З. К. А. - дъщеря. След смъртта на сина си, С. И. Х. (починала в хода на делото и заместена от наследниците й Б. А. Д. и А. М. М.) е поискала да се развали сключения договор за прехвърляне право на собственост на имот срещу задължение за гледане и издръжка, поради виновното му неизпълнение от ответниците. За да уважи частично предявения иск, въззивният съд е приел, че задълженията на ответниците за полагането на грижи и издръжка не са изпълнявани точно, а установената нетърпимост в отношенията между страните по договора, след смъртта приобретателя през 2000-та година и физическа саморазправа е мотивирало съда да приеме, че грижите не са давани в онзи обем, който е очаквала прехвърлителката, с оглед възрастта и здравословното й състояние. Прието е също, че представената нотариално заверена декларация от 1.03.2001 г., с което е направен отказ да се получават издръжката и гледането от възрастната жена, тъй като са получени 4000 лева от сина й докато е бил жив, не погасяват договорните задължения. Въззивният съд е посочил, че установените обстоятелства за начина, при който са се развили отношенията между страните и отказа да се приеме изпълнение е основание да се иска трансформиране дължимите грижи и издръжка в парични задължения по съдебен ред, но не представлява паричен еквивалент на задълженията за целия период на действие на договора. Съобразявайки заключението на съдебнопсихиатричната експертиза и решението на съда от 2.10.2006 г. за поставянето на А. А. А. под запрещение, от друга стана, окръжният съд е приел за доказано направеното оспорване на нотариално заверената декларация от 27.04.2006 г., с което А. А. А. е декларирала, че не са давани 4000 лева за грижи и издръжка. Прието е също, че здравословното състояние и нуждата от непосредствени грижи за възрастната жена не са се променили, но задълженията не са изпълнявани след смъртта на наследодателя на ответниците. Тези обстоятелства са мотивирали съда да посочи, че е налице неточно изпълнение на задълженията от ответниците и е основание за разваляне на договорните отношения, до размера на притежаваните от ищцата права за 5/8 идеални части. Правните изводи на своето решение съдът е обосновал с конкретното неизпълнение на договора и условията за живеене, в която обективно е била поставена С. И. Х. приживе. Касационната жалба на З. К. А. от гр. К., срещу решение на Окръжен съд - гр. Р. № 41 от 25.07.2007 г., по гр. д. № 511/2002 г., чрез адвокат Д, съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила с твърдения, че съдът не е преценил в достатъчна степен имущественото и здравословно състояние на прехвърлителката, както и възможностите й да се грижи за своите работи. Излагат се съображения, че не е налице неизпълнение, тъй като липсата на активност от нея да посочи какви са били нуждите и желанията й, не може да се вмени във вина на ответниците. Твърди се, че решението е неправилно и защото имота е придобит по давност, независимо от сключения договор за гледане и издръжка, както и че окръжният съд не е взел предвид неизпълнението на задълженията от насрещната страна, когато са поискали да престират. Иска се частична отмяна на решението на окръжния съд и потвърждаване на крайните изводи на Кубратския районен съд, с което е отхвърлен предявения иск, както и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски. Жалбата е неоснователна. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е за разваляне на сключения договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за даване на грижи и издръжка, по който въпрос се е произнесъл въззивния съд, обуславя допустимостта на съдебното решение. Правилно и в съответствие със съдопроизводствените правила окръжният съд е установил фактическите обстоятелства по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Страните по договора, приживе са сключили валиден договор, оформен с нотариален акт № 25 от 1985 г., по силата на който К. А. А., по време на брака си с А. А. А., се е задължил да издържа и да полага грижи за прехвърлителите А. А. Х. и С. И. Х. докато са живи. В съответствие с изискванията на закона въззивният съд е разпределил доказателствената тежест и е приел, че наследниците на приобретателя са обвързани от договорните задължения и следва да докажат точно изпълнение на сключения алеаторен договор. Установено е по делото, че конфликтите и влошаване на отношенията между страните по спора са започнали след смъртта на К. А. А., когато е повдигнат въпроса за изпълнението на договора. Правилно е възприето от решаващия състав на съда, че установените отношения на нетърпимост, стигнали и до саморазправа, не може да се приеме за точно изпълнение на задължението за цялостно гледане, издръжка и грижи, и за нормални и спокойни условия на живот. Законосъобразно въззивният съд е приел, че продължителен период от време ответниците не са полагали грижи и са предоставяли средства за издръжката на възрастната жена в онзи обем, който е мотивирало нея и съпруга й приживе да прехвърлят собствеността на имота. Евентуален отказ на кредитора да окаже съдействие за изпълнението на договора, не освобождава длъжника и неговото семейство му от задълженията му, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата - в натура или в пари. Със смъртта на титуляра на задължението по договора, задълженията му преминават върху неговите наследници през цялото време на действие на договора, до когато задължението следва да бъде изпълнявано в натура. Дали е получавано необходимото съдействие за изпълнението на това задължение е от значение при направено възражение за трансформиране на задълженията по договора от натура в парично. В тази връзка, правилно е прието от съда значението на представените като доказателства по делото нотариално заверени декларации. Направеното изявление от прехвърлителката, че е удовлетворена от изпълнението на задълженията до определен момент, когато е получила пари, правилно е прието, че не погасява цялото задължение, тъй като действието на договора не е било прекратено. Действително, не е необходимо страните по договора да живеят в общо домакинство, но това не освобождава ответниците да престират в такава степен, която съответства адекватно на очакванията на кредитора. Окръжният съд е мотивирал крайните изводи на своето решение като е приел, че констатираното неизпълнение на задължението по договора за издръжка и гледане е основание да се заличат последиците от сключения договор. Съпоставен с цялостното поведение на страните по договора през време на действие му, това неизпълнение е съществено, с оглед на което правилно по същество съда е развалил алеаторния договор, до размера 5/8 идеални части, колкото са били правата на прехвърлителката. Необосновани оплакванията на касатора, че имота е придобит по давност, независимо от сключения договор за гледане и издръжка, поради което неправилно е приложен на материалния закон. Давностното владение е първичен способ за придобиване право на собственост върху недвижим имот, когато вещното право не произтича от правото на друго лице и липсва правен акт с транслативен ефект. В случая има сключена валидна правна сделка, чрез която е прехвърлена собствеността, поради което довода е неоснователен. Селиме И. Х. е починала в хода на процеса и е заместена от Б. А. Д. и А. М. М., но също и от наследниците по закон и по заместване на починалия преди нея син К. А. А., които са ответници по делото - Н. К. А., З. К. А. и З. К. А.. По отношение на тях производството по делото следва да се прекрати за наследствената част от наследодателя С/24, поради сливане на процесуалните качества на ищец и ответник в гражданския процес. Предвид изложеното и настъпилото правоприемство в хода на процеса, решението на въззивния съд следва да се отмени частично по отношение на 5/24, а в останалата част, обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение