Решение № 4533 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3078/2019 г.

Решение № 4533 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3078/2019 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие", против решение № 527/25.01.2019 г. по адм. дело № 13264/2017 г. по описа на Административен съд С. – град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на оспореното пред първоинстанционният съд решение за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция. Ответната страна – "Слънчева енергия -2" ЕООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи по същество. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за основателна. Излага подробни мотиви в подкрепа на становището си. Производството пред Административен съд С. – град е образувано по жалба на против Решение № 18/312/01021/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/3564 от 30.08.2017 г. /неправилно посочено в жалбата с изх. № 01-2600/364 от 30.08.2017 г. / на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция в размер на 8423. 55 лв по Проект № 18/312/01021 от 22.07.2013 г. по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отменил оспорения акт и е върнал преписката на административния орган с указание за определяне на финансова корекция по основание и размер съгласно ЗУСЕСИФ. За да се произнесе е приел за установено, че между "Слънчева енергия -2" ЕООД и ДФ "Земеделие" е сключен договор с № 18/312/01021 от 22.07.2013 г. по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия", имащ за предмет за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 80% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 18/312/01021 от 11.09.2009 г. При осъществяване на контрол за изпълнението на поетите от дружеството ангажименти е установено, че същото не е предоставило доказателства за сключена застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, на неговата действителна стойност за периода след 01.10.2014 г., с което е нарушило изискванията на т 5. 1 от договор № 18/312/01021 от 22.07.2013 г., според който ползвателят е длъжен да сключи и поддържа валидна застраховка на финансираните активи за срока от датата на подаване на заявката за плащане до изтичане на 5 г. от датата на договор. В т. 5. 5 от договора е предвидено задължението за бенефициента в срок до 31. 01 всяка година след годината на извършване на плащането, да представя пред разплащателната агенция застрахователна полица, валидна до 31. 01 на следващата календарна година, до изтичане на срока на ангажимента по т. 4. 17. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено при условията и по реда на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., а според чл. 44, ал. 1 от същата, ползвателите на помощ са длъжни да сключат и поддържат валидна застраховка на имуществото - предмет на подпомагане, срещу рисковете, посочени в договора за отпускане на финансова помощ, за срока от подаване на заявка за плащане до изтичане на срока по чл. 43, ал. 1 и ежегодно да подновяват застрахователните полици. По делото е безспорно установено, че проверяваното дружество не може да представи доказателства за изпълнение на това си задължение за периода от 01.10.2014 г. до момента на извършване на проверка на място през м. 03. 2017 г. На дружеството е изпратено уведомително писмо с изх. № 01-2600/2594 от 22.05.2017 г., като е дадена възможност за отстраняване в месечен срок на констатираните нередности чрез представяне на доказателства за застраховане на финансираните активи за периода от 01.10.2014 г. до 22.03.2017 г. Депозирано е възражение, входирано по № 01-2600/2594 от 12.06.2017 г., но към него не са приложени доказателства нито за надлежно сключена за процесния период застраховка, нито за наличието на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 27 от Наредба № 29. С писмо с изх. № 01-2600/2564 от 28.06.2017 г. е открито производство за издаване на решение за налагане на финансова корекция. Дружеството е подало възражение, с което е представило доказателства за сключени по отношение на активите по проекта застраховки за периода 03.10.2014 -02.10.2015 г. и 22.03.2017 - 21.03.2018 г. не са представени доказателства за изпълнение на задължението през периода 03.10.2015 г. - 21.03.2017 г. Така установените обстоятелства са довели съда до извод за липса на изпълнение на задължението по т. 5. 1 от договор № 18/312/01021 от 22.07.2013 г., а от там и за наличието на възможност за налагане на съответна санкция от страна на правоимащия орган.. Решаващия съдебен състав е приел, че неправилно е определена основата, върху която е определена финансовата корекция – стойността на сключения договор, тъй като Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове има за предмет управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като в това число се включва и налагането на финансови корекции – чл. 70, ал. 1, чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Поради обстоятелството, че проектът е финансиран на 80%, а не на 100% със средства на ЕЗФРСР, финансовата корекция на жалбоподателя неправилно била определена в размер на 5 % от стойността на финансираните допустими разходи, включващи и 20% национално съфинансиране. Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. не следвало да намери приложение при определяне на основанието и размера на наложената финансова корекция, тъй като от една страна не била издадена от компетентен орган /липсвали данни за това/, а от друга била публикувана през 2016 г., т. е. много след датата на сключване на процесния договор между.... Фирмата и ДФЗ и не е била известна на бенефициента. С налагането на санкция на база изработени след сключването на договора правила се нарушавали грубо визираните АПК принципи на последователност и предвидимост, съразмерност и равенство. Поради описаното, оспореното Решение № 18/312/01021/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция е прието за незаконосъобразно в частта на определяне на основанието и размера на наложената финансова корекция в размер на 8423. 55 лв по Проект № 18/312/01021 от 22.07.2013 г. по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу неблагоприятен за него, подлежащ на оспорване акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: На първо място настоящия съдебен състав следва да уточни, че предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е било именно Решение № 18/312/01021/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/3564 от 30.08.2017 г., въпреки, че жалбоподателя неправилно го е индивидуализирал с изх. № 01-2600/364 от 30.08.2017 г., възприет и некоригиран от съдебния състав, а юрисконсулта на ДФ "Земеделие" го е описал под изх. № 01-6300/364 от 30.08.2017 г. Видно от съдържанието на жалбата, оспорения акт и оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, предмет на съдебното производство е бил акт с № 18/312/01021/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/3564 от 30.08.2017 г., поради което допуснатите технически грешки не водят до промяна или пропуски при уточняване на акта - предмет на производството. Страните не спорят, че за релевантния за производството период от 03.10.2015 г. до 21.03.2017 г., липсва надлежно сключена застраховка на придобитите от "Слънчева енергия – 2" ЕООД чрез получените по мярка 312 "П. за създаване и развитие на микропредприятия" средства на Европейския съюз, материални активи. В този смисъл е налице неизпълнение на задължението по т. 5. 1 от договор № 18/312/01021 от 22.07.2013 г., кореспондиращо със въведеното в тази насока в чл. 44, ал. 1 от Наредба № 29/2008 г. изискване. Разсъжденията на първоинстанционният съдебен състав относно правния характер на ползваната от административния орган Методика, начина на приемането и възможността за прилагането и при определяне на финансови корекции от страна на ДФЗ са принципно правилни. Върховен административен съд се е произнесъл в нарочно производство, като е прогласил нейната нищожност. В конкретния случай, релевантните за производството факти и обстоятелства, възпроизведени от съда в оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт са установените в хода на административната проверка, осъществена по реда на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по мярка "П. за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г. и приложимите по отношение на воденото производство норми на Закона за подпомагане на земеделските производители. Акта на изпълнителния директор на ДФЗ е издаден при действието на § 4, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, в редакцията към ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., където е предвидено, че този закон не се прилага, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В Закона за подпомагане на земеделските производители и раздел 2 на глава четвърта от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., са регламентирани условия за изпълнението на дейностите по проекта и контрол, както и възможност за Разплащателната агенция да иска връщане на суми по чл. 46 от Наредбата. В чл. 47 е предвидена и съответната процедура. Съдът правилно е приел, че няма допуснати нарушения на административно-производствените правила, тъй като осъществените от административния орган действия по проверка за изпълнение на задълженията на бенефициера по сключения договор са в кръга на правомощията му. В съответствие с разпоредбите на Наредбата е прието, че разплащателната агенция може да иска връщане на вече платени суми, заедно със законната лихва върху тях при условията на чл. 46, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 44, според която ползвателите на помощ са длъжни да сключат и поддържат валидна застраховка на имуществото - предмет на подпомагане, срещу рисковете, посочени в договора за отпускане на финансова помощ, за срока от подаване на заявка за плащане до изтичане на срока по чл. 43, ал. 1, като са длъжни ежегодно да подновяват застрахователните полици. В разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. е посочено, че РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Във второто изречение е посочено, че степента на неизпълнение на даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло, а продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят тези последици и възможността за отстраняването по приемлив начин. След като в Наредбата има заложени критерии за преценка, решаващия административен орган е следвало да обоснове с тяхна помощ размера на финансовата корекция, а не да се позовава на неприложимата на описаните по – горе основания Методика. В настоящия случай, издателят на административния акт е посочил ясно и конкретно приложимите и нарушени норми на ЗПЗП и Наредба № 29/2008 г., като подробно е описал и фактите, които са го навели на извод за необходимостта от налагане на финансова корекция. В тази част, оспореното решение правилно е определено от първоинстанционния съд като законосъобразно, постановено при съобразяване с приложимите процесуални и материално правни норми. Налице е нарушение на материалния закон при определяне на размера на възможната и необходима за изпълнение на целите на закона финансова корекция и в тази част решението обосновано отменено и преписката върната на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, за произнасяне от административния орган при съобразяване с изложените от съда мотиви, които настоящия съдебен състав изцяло споделя. Наведените в касационната жалба и писмените бележки подробни доводи относно преценките за приложението на ЗУСЕСИФ не намират нито фактически, нито правни обосновки в настоящото производство. Оспореното съдебно решение е неправилно в частта, с която преписката е върната на органа за определяне на санкция по основание и размер съгласно ЗУСЕСИФ. Според разпоредбата на чл. 46, ал. 2, Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Във второто изречение е посочено, че степента на неизпълнение на даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло, а продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят тези последици и възможността за отстраняването по приемлив начин. Както неведнъж се е произнасял ВАС, в самата Наредба има заложени критерии за преценка изпълнението на задълженията на бенифициера и възможност за определяне на финансова корекция съобразно констатациите на компетентните органи в тази насока. В административния акт наистина са посочени разпоредби на ЗУСЕСИФ, но при наличие на разпоредбата на § 4, ал. 3 вр. с ал. 1 от този закон и при изрично приложение на ЗПЗП и Наредба № 29, както и фактически основания по тези нормативни актове, следва и размера на финансовата корекция да бъде определен именно въз основан на предвидените в тях правила, а не по основание и размер съгласно ЗУСЕСИФ. Предвид описаното решението следва да бъде изменено единствено в частта, касаеща нормативната база, която следва да бъде съобразена от административния орган при произнасянето във връзка с определяне на размера на корекцията за установеното неспазване на договорно задължение от страна на дружеството. С оглед изхода на производството разноски не следва да бъдат присъждани на която и да е от страните. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение