Решение № 1526 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 954/2015 г.

Решение № 1526 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 954/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бистра Панайот Ботева - Милева, подадена, чрез адв. Цветковска против решение № 6390/27.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1540/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 20, т. 3 от АПК, поради което се претендира неговата отмяна и постановяването на друго решение, с което да се уважи исковата претенция. Моли също и за присъждане на направените разноски по делото и пред двете съдебни инстанции. Редовно призована за съдебно заседание, касаторката се явява лично и с адв. Цветковска и депозира писмени бележки. Ответната страна - Министерство на земеделието и храните, не представя отговор на касационната жалба. В съдебно заседание - редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване на разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производството по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), съдът е отхвърлил исковата молба на Бистра Панайот Ботева - Милева против Министерство на земеделието и храните, в която в условията на алтернативност са предявени два иска, за обезщетяване за имуществени вреди както следва: иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за сумата от 13 551,08 лв. главница и 4110,33 лв. мораторна лихва и втори иск по чл. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди за сумата от 13 832 лв. главница и 4246, 43 лв. мораторна лихва. За да постанови този резултат административният съд позовавайки се на събраните по делото доказателства е приел в мотивите си, че исковата претенция с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. е неоснователна, като министърът на земеделието и храните е обезщетил изцяло Бистра Милева и не дължи допълнително обезщетение на основанията, който тя изтъква в исковата молба. По отношение на исковата претенция по чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е установил, че разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. е специална по отношение на тази предвидена в чл. 1 от ЗОДОВ, която намира приложение във всички останали случай на издадени административни актове, извън тези, които касаят статута на държавните служители. В този смисъл съдът е приел, частта от исковата молба относно претенцията за имуществени вреди по чл. 1 от ЗОДОВ за период от 15 месеца, считано от 13.11.2009 г. до 15.02.2011 г., в размер на 13 832 лв. заедно с мораторна лихва в размер на 4246,43 лв. за периода от 28.02.2011 г. до 28.02.2014 г. за недопустима и е оставил исковата молба в тази част без разглеждане. Решението е правилно. При разглеждането и решаването на спора са събрани всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При правилно изяснената фактическа обстановка са направени обосноваващи и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото не е имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: Бистра Милева е заемала по служебно правоотношение в МЗХ длъжността "началник" на отдел "Програмиране, координация, наблюдение и оценка", което е било прекратено с издадена от министъра Заповед № РД-15-997/13.11.2009 г., която впоследствие е била отменена като незаконосъобразна, с решение № 2235/15.02.2011 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, по адм. дело № 14586/2010 г. След заявено от касаторката искане със Заповед № РД-15-167/28.02.2011 г. на министъра на земеделието и храните е била възстановена на работа, като е преназначена на длъжност "началник" на отдел "Прилагане, координация и наблюдение". На 19.05.2011 г. Милева е подала молба с вх. № 93-4110 до министъра на земеделието и храните за изплащане на полагащото и се обезщетение на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Министърът на земеделието и храните е издал заповед № РД11-221/24.06.2011 г., с която е наредил на касационната жалбоподателка да бъде изплатено обезщетение поради незаконно уволнение, в размер 11 640,96 лв. представляващо 8 брутни заплати определени към момента на признаване на уволнението за незаконно, като Милева не е работила на друга държавна служба и не е получавала възнаграждения за друга работа в по-нисък размер през десетмесечния период, за които е претендирала обезщетение. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая приложимата правна норма, когато се претендира обезщетение при незаконно уволнение на държавен служител е нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., като разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ намира приложение във всички останали случай на издадени административни актове извън тези, които касаят статута на държавните служители. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. (в редакцията и до 30.06.2012 г.) предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време през, което служителят не заема държавна служба, но не повече от 10 месеца. Правилно съдът е приел, че брутната заплата по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. (в редакцията на ЗДСл. действала към 30.06.2012 г.) се определя от правилото на чл. 67, ал. 1 от същия закон, а именно в нея се включват - основна заплата и допълнителни възнаграждения. В разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл. изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения на държавните служители: допълнително възнаграждение за нощен труд; допълнително възнаграждение за извънреден труд; допълнително възнаграждение за работа през официалните празници; допълнително възнаграждение за времето на разположение; допълнително възнаграждение за постигнати резултати. В конкретния казус правилно решаващия съд е приел, че предвид изричната разпоредба на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. брутната заплата за определяне на обезщетението е тази, която е определена към момента на признаване на уволнението за незаконно или към момента на явяване на служителя да заеме службата. В случая съдът правилно е определил размера на брутната заплата на касационната жалбоподателка към датата 15.02.2011 г., когато е влязло в сила решение на ВАС № 2235 по адм. дело № 14586/2010 г. за признаване на уволнението за незаконно и е отменена заповед № РД-15-997/13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните. Неоснователен е доводът на Милева за неправилно определяне на размера на обезщетението за оставането и без работа и позоваването на ПМС № 67/2010 г. (за заплатите в бюджетните организации). По отношение на претенцията на касаторката, че в сумата на брутната заплата, върху която се определя обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. е следвало да се включи и сумата от 1064 лева, представляваща допълнително месечно възнаграждение във връзка с ПМС № 67/2010 г., съдът позовавайки се на разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от него правилно и обосновано е приел, че начисляването и изплащането на допълнителното възнаграждение по чл. 1 и чл. 2 от цитираното постановление се извършват на база на действително отработените дни. Първоинстанционният съд е направил правилен извод като е приел, че определеното на основание ПМС № 67/2010 г. възнаграждение не може да бъде елемент от състава на брутната заплата, по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., поради което претенцията на Милева в тази част е неоснователна (в действалата до 30.06.2012 г. редакция). Определеното по силата на ПМС № 67/2010 г. допълнително възнаграждение е различно от възнагражденията регламентирани в чл. 67, ал. 7 от ЗДСл. Доколкото законът (чл. 3, ал. 1 от ЗНА), в сравнение с постановлението представлява нормативен акт от по-висока степен, то разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ПМС № 67/2010 г. не може да влияе на тази на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл. Правилна е констатацията на съдебния състав, че от определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. законосъобразно е приспаднато изплатеното вече на касаторката обезщетение от две брутни заплати по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,