Решение № 14470 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6965/2011 г.

Решение № 14470 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6965/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 -178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Чавдар Димитров Градинарски от гр. София срещу заповеди № ЧР-95-00-235 от 04.05.2011 г. на Министъра на външните работи, с която за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСЛ му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № Т-472 от 04.05.2011 г. на Министъра на външните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "първи секретар в задгранично представителство". По наведени доводи за неправилност на заповедта, като постановяването й в нарушение на материалния закон и предвидените административнопроизводствени правила се иска отмяната й, претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Министъра на външните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същата като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателят Градинарски е заемал длъжността "първи секретар в задгранично представителство" в МВнР - дирекция "Европа-I", отдел "Задгранични представителства" и със заповед № К-3572/24.07.2009 г. за времето от 01.08.2009 г. до 31.07.2012 г. на министъра е командирован в дипломатическото представителство на Република България в Япония, гр. Токио за изпълнение функциите на Първи секретар, със същия дипломатически ранг, при което оспорените заповеди са издадени от компетентния орган - министъра на външните работи, който е органа по назначението. И двете заповеди са издадени в съответствие в изискванията за форма. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се съдържат реквизитите по чл. 97 ЗДСл, като в същата се съдържа описание на извършените нарушения от държавния служител, датата и мястото на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, доказателствата, които ги установяват, посочен е и видът на наложеното наказание и правното основание за това. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 ЗДСЛ - в нея са посочени правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобитият ранг от служителя. И в двете заповеди не е посочено пред кого и в какъв срок могат да бъдат оспорени, но последица от това е единствено удължение срок, с който е разполагал служителят да оспори същите, съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК. Ноторно известен факт, по който страните не спорят е, че на 11.03.2011 г. г. в Япония е имало мощно земетресение, следствие на което от образувало се цунами е предизвикана авария в атомна електроцентрала, намираща се в северната част на страната. По този повод с грама изх. № 205 от 15.03.2011 г. посланикът на Р България е уведомил заместник министър на външните работи, че във връзка с извънредното положение в Япония и в изпълнение на получени указания предлага да бъде евакуиран състава на посолството в Токио, като освен посланика да останат четирима служители, изброени поименно и по длъжности, между които и жалбоподателят Градинарски. От представените с административната преписка последващи грами се установява, че на същия ден е заместник министърът на външните работи е уведомил с телеграма за коригирано от министерството предложение за състава на посолството, след евакуиране на служителите, като са посочени отново четирима служители, които са различни от посочените от посланика, с изключение на Градинарски. С открита грама изх. № 55-82-16 от 15.03.2011 г. заместник министърът е уведомил официално посолството в Токио за становището на МВнР кои служители следва да останат в посолството, между които и Градинарски и кои да напуснат Япония при първа възможност, като в списъка на последните фигурира Антоанета Григорова - аташе. С екстрена открита грама изх. № 205 от 16.03.2011 г. посланикът в Токио е уведомил МВнР, че на същата дата консулът Чавдар Градинарски е изразил желание незабавно да се завърне в България поради влошаване положението в Япония и поради големия брой български граждани, които се нуждаят от неотложни консулски услуги спешно да бъде изпратен друг консулски служител с английски език, който да приеме консулската служба в посолството, след което Градинарски да отпътува за България, при съответните за случая условия. С последваща грама изх. № 205-1 от същия ден - 16.03.2011 г. посланикът уведомил МВнР, че консулът Градинарски е изразил желание незабавно да се завърне в България поради влошаване положението в Япония и е заявил, че независимо от всичко си тръгва за България, напускайки консулската служба, преди да е пристигнал негов заместник. Със същата е подкрепено отлагане на евакуацията на Антоанета Григорова - аташе, тъй като последната е предложила в рамките на възможностите си и с помощта на оставащите колеги да бъде ангажирана с консулската работа. С грама изх. № 205 от 17.03.2011 г. посланикът е уведомил МВнР, че евакуираните 15 човека, между които Градинарски (3-ма човека) ще отпътуват за България с извънреден полет на 17.03.2011 г. в 21,55 часа. От доказателствата по делото е установен и факта, че Градинарски и семейството му са пътували с билети резервирани от аташе Григорова чрез ВИП Травъл в МВнР, като по делото е представен и протокол № 200003217 от 21.03.2011 г. и фактура № 200008470/21.03.2011 г., издаден от Българиан Вип Травъл ООД, като доставчик и с получател МВнР и са заплатени от МВнР на 21.03.2011 г. От представеното копие от присъствена книга и съпоставка, извършена от съда с оригинала на същата се установява, че в графа Токио на ред 27 е записано името на жалбоподателя, телефонен номер в София, мобилен телефонен номер, дата на тръгване от местослуженето - 17.03., дата на пристигане в България 18.03.и че лицето е пътувало със семейството си със самолет по причина евакуация, като жалбоподателят заявява, че подписът в края на реда е негов. Със заповед № ЧР-95-00-187 от 24.03.2011 г. Министърът на външните работи на основание чл. 60 от Закона за дипломатическата служба е наредил да се образува дисциплинарно дело, като дисциплинарния съвет изясни обстоятелствата по извършените нарушения от Градинарски. На 06.04.2011 г. и 08.04.2011 г. дисциплинарният съвет е провел заседания, на което е обсъдил събраните писмени доказателства, изслушал е Градинарски, както и ръководителя на Кризисен център при МВнР и директора на дирекция "Азия, Австралия и Океания" и е приел решение, че е налице основание за дисциплинарна отговорност, като с оглед на тежестта на нарушението следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". По делото е приложено писмено изложение от Градинарски, адресирано до Министъра на външните работи с вх. № 23-00-102 от 18.04.2011 г. относно обстоятелства, свързани с евакуацията му от Япония. Жалбоподателят е изслушан от дисциплинарно наказващия орган, видно от протокол от 09.04.2011 г., след което последният е издал обжалваните в настоящото производство заповеди. От така установените факти се установява, че обжалваните заповеди са издадени при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила - дисциплинарно наказващият орган, който е и органът по назначението е постановил актовете си след изясняване на фактическата обстановка, приемане на писмените обяснения и изслушване на жалбоподателя, като е взел и становището на дисциплинарния съвет, взето от последния по образуваното със заповед на министъра, на основание чл. 60, ал. 4 от Закона за дипломатическата служба, дисциплинарно дело. Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание на Градинарски е постановена в съответствие с материалния закон. Безспорно от събраните доказателства се установява, че за периода от 17.03.2011 г. - датата на заминаване на Градинарски до 25.03.2011 г. на същия не е разрешено ползването на отпуск, не е бил прекратен предсрочно задграничният му мандат. Същественият въпрос, по който страните спорят е дали на Градинарски е разрешено пътуването на 17.03.2011 г. до Република България. От представените по делото доказателства безспорно се установява, че ръководителят на посолството, който съгласно чл. 23, ал. 3, т. 1 от Закона за дипломатическата служба ръководи, координира и контролира дейността на задграничното представителство в съответствие с указанията на министъра на външните работи, във връзка с възникналото извънредно положение в Япония е предложил евакуация на служители на посолството, като е определил поименно служителите, които следва освен него да останат, като между тях фигурира и жалбоподателят, заемащ длъжността първи секретар, консул. Оставането на същия е разпоредено и от ръководството на МВнР, което се установява от изпратени грами. Пак от същите се установява, че Градинарски настоятелно е заявил желанието си да бъде евакуиран, което е наложило попълване на състава на служителите оставащи в посолството с лице, което да заеме длъжността консул, което е обяснимо с възникналата екстрена обстановка в Япония и необходимостта от предоставяне на консулски услуги по чл. 5 от Виенската конвенция за консулските отношения на български граждани, тъй като настояването на жалбоподателя е било за незабавна евакуация. Това е наложило възлагане на консулски функции на Антоанета Григорова - аташе в посолството, на която Градинарски съм твърди, че е предал всичко необходимо. Безспорно установен факт е, че Градинарски е напуснал посолството със семейството си, заедно с останалите служители, определени от ръководителя на посолството, съгласувано с МВнР за евакуация на 17.03.2011 г., като билетите за това са запазени от Григорова, допълнително именно с оглед евакуацията му и са заплатени от МВнР. Тези факти обаче не опровергават извода, че Градинарски е напуснал посолството по свое усмотрение - самоволно, без на същия да разрешено ползване на отпуск, без да е бил краткосрочно командирован и да му е разрешено служебно пътуване до България на 17.03.2011 г. Жалбоподателят твърди, че още на 19.03.2011 г. се е явил на работа в МВнР, което се установявало от присъствената книга на министерството. От отбелязванията в същата се установява единствено, че същият е пътувал на дати 17 и 18.03.2011 г. от Токио до България със семейството си, със самолет по причина евакуация (факти, за които не се спори по делото), но не и факта на коя дата се е явил в министерството. Действително по преписката е налице заявление от Градинарски с вх. № 23-00-64 от 19.03.2011 г., но от факта на подаването и от съдържанието на същото отново не може да бъде изведен извод, че на тази дата Градинарски е започнал да изпълнява служебните си задължения. Безспорен факт по делото е, че същият е командирован със заповед № К-3572/24.07.2009 г. като първи секретар в задгранично представителство на Република България в Япония за времето от 01.08.2009 г. до 31.07.2012 г., при което за този период, същият е следвало да изпълнява посочените в заповедта длъжност и на посоченото в нея място гр. Токио, Япония. Задълженията на жалбоподателя, подробно посочени по т. 5 и т. 6 от длъжностната характеристика, връчена му на 03.05.2010 г. включват и защита интересите на български физически и юридически лица при извънредни обстоятелства (природни бедствия, терористични атентати и др.) в случаите на необходимост (т. 5.23 от длъжностната характеристика), а в случая конкретната фактическа обстановка - настъпилото природно бедствие - силно земетресение и последвалата авария АЕЦ е именно такова обстоятелство, при което същият е имал задължение да изпълнява, освен останалите си функции по т. 5 (подточки от 1 до 10, които е имал задължение да изпълнява ежедневно или постоянно) и тези с оглед на възникналите екстрени обстоятелства. Безспорно с оглед вида и характера на задълженията на тази длъжност и с оглед на възникналите извънредни обстоятелства тези задължения са такива, включващи обслужване на гражданите, при които напускайки работното си място същият е извършил нарушение на чл. 28, ал. 1 от Закона за държавния служител задължаващи държавните служители при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот да имат поведение, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Същото задължение е предвидено и в чл. 17, ал. 1 от този кодекс. В конкретния случай с поведението си служителят е извършил и предвиденото в чл. 58, т. 2 от Закона за дипломатическата служба нарушение, тъй напускането на работното му място, предвид вида и характера на длъжността, която заема и нейните специфични функции и задължения безспорно представлява действие, уронващо престижа на Република България в чужбина. Това действие е в нарушение и на правилата за поведение на държавните служители, изискващи същите да осъществяват действия и да вземат решения, елиминиращи произвола и укрепване на доверието в държавните институции, да следват поведение, което не накърнява престижа на държавната служба, не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в обществения и личния си живот, както да следват поведение при изпълнение на служебните си задължения, което да създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверят и да разчитат на него. При разпореждане на ръководителя на посолството Градинарски да продължи да изпълнява задълженията си, заедно с останалите определени, съгласувано с МВнР, други служители от посолството и взетото от него решение за незабавна евакуация е налице и нарушение по чл. 6, ал. 1 КПСДА, задължаващо служителите да спазват служебната йерархия и стриктно да изпълняват актовете и заповедите на горестоящите органи и служители от администрацията. Ето защо настоящият състав намира, че с действията си за посочения в заповедта период Градинарски е извършил виновно нарушение по чл. 89, ал. 1, т. т. 1 и 5 ЗДСл, като не е изпълнил служебните си задължения и правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като нарушенията в конкретния случай са особено тежки. Предвид това настоящият състав намира, че обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалния закон и неговата цел. С оглед на изложеното съдът намира, че оспорената заповед № ЧР-95-00-235 от 04.05.2011 г., с която на Градинарски е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е законосъобразна и следва жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид така установената законосъобразност на тази заповед, последващата я заповед № Т-472 от 04.05.2011 г., с която е прекратено служебното правоотношение на Градинарски, поради налагането на дисциплинарно наказание уволнение също е постановена в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон, като жалбата на Градинарски срещу нея съща следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение