Решение № 384 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10114/2008 г.

Решение № 384 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10114/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началникът на Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Аврамова, срещу решение № 721 от 4.07.2008 г., постановено по адм. д. № 156/08 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено Решение № 1500/27.11.2007 г. на Началника на Митница - Пловдив за определяне на нова митническа стойност по ЕАД № 3000/4-51419/29.08.2006 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът превратно е тълкувал приложимия материален закон и неправилно е приел, че заплатените възнаграждения от ответника по жалбата на "Клакстън" не следва да бъдат включени при определяне на митническата стойност на процесните стоки. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата - "Агрокемикъл" ЕООД - гр. Асеновград, чрез пълномощника си адв. Лулчева моли съда да остави в сила обжалваното решение. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Заинтересованата страна - ТД на НАП гр. Пловдив, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение № 1500/27.11.2007 г. на Началника на Митница - Пловдив за определяне на нова митническа стойност по ЕАД № 3000/4-51419/29.08.2006 г., в размер на 318 041 лв. на основание чл. 35 от ЗМ във връзка с чл. 29 от Регламент № 2913/92 и чл. 38, ал. 1, 6. "а" от ЗМ във връзка с чл. 32, т. 1 (i) от Регламент № 2913/92 , в резултат на което е определено доплащане от "Агрокемикъл" ЕООД на ДДС в размер на 4 943, 00 лв., ведно с прилежащата лихва считано от 29.08.2006 г. на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 по реда на чл. 203, ал. 1 и чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ, съответно чл. 201 по реда на чл. 214, ал. 1, чл. 232, ал. 1, т. б от Регламент № 2913/92 и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. За да отмени обжалвания акт съдът е приел, че на жалбоподателя е извършена последваща проверка, на основание чл. 78, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, за прилагане на митнически икономически режим "митническо складиране". Обект на проверката е бил ЕАД№ 3000/4-51419/29.08.2006 г, с който е оформен режим внос на 10 816 кг. препарат за растителна защита, хербицид "Гоал 2 Е", с приложена фактура № 88/44016434/28.08.2006 г. на стойност 187200 щ. долара, с изпращач на стоката DOW AGROSCIENCES. В резултат от извършената проверка е изготвен допълнителен доклад от който се установява, че при проверка на сметка 400 "Доставчици" и аналитична 202 "Клакстън" са открити три фактури на обща стойност 459 926, 37 лв. за възнаграждения по договор № 11/17.04.2002 г. сключен между "Агрокемикъл" ЕООД, като възложител и "Клакстън" ООД, като изпълнител. Предмет на договора по т. 1.1. са посреднически услуги и по т. 1.2. други услуги, изразяващи се в поемане на всички рискове от неплащане на задължения на възложителя към Aventis CropScince Hellas SA и Dow AgroSciences Limited, възникнали след 29.12.2001 г., както и заплащане на техните задължения при невъзможност от погасяване в срок. С Анкекс 1 от 20.08.2005 г. е замeнена фирма Aventis CropScince Hellas SA c "Мактешим - Аган", Израел, като е уточнено, че се поема риск за неплатени задължения на компанията към посочената фирма, възникнали след 20.08.2005 г. От уведомително писмо ИД № 379 от 25.09.2007 г., съдът е приел, че "Agan chemical manufacturers" и "Makhteshim chemical works" са обединени под общото име "Мактешим Аган Индъстриз". Съдът е кредитирал писмените обяснения от управителя на "Агрокемикъл" ЕООД с вх. № 1-9300-0236/21.09.2007 г. и допълнение към същото от 7.10.2007 г. по описа на РМД - Пловдив, от които се установява, че процесните фактури и свързания с тях договор са за заплащане на услуга за предоставяне на гаранционна отговорност за изплащане на задълженията на "Агрокемикъл" ЕООД за доставени стоки от "DOW AGROSCIENCES", "AGAN CHEMICAL MANUFACTURERS" и "MAKHTESHIM CHEMICAL WORKS". Описаните в т. 1.1. от Договор № 11/17.04.2002 г. посреднически услуги не са извършвани от изпълнителя по договора. При така установеното съдът е приел, че от анализът на договора между "Агрокемикъл" ЕООД като възложител и "Клакстън" ООД като изпълнител, се налага извода, че е налице поемане от страна на изпълнителя на задължения за престиране на два вида услуги. Едната по чл. 1, т. 1.1 от Договора е за посредничество. Втория вид договорена услуга е за встъпване в дълг. Решението е правилно. Въз основа на събраните в съответствие със съдопроизводствените правила доказателства, съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, която се възприема изцяло от настоящия състав и е достигнал до законосъобразни правни изводи. В хода на съдебното обжалване и в настоящото производство няма спор по фактите. Единственият спорен момент е правен и се отнася до вида на плащанията извършени от "Агрокемикъл" ЕООД по Договор № 11/17.04.2002 г. сключен с "Клакстън" ООД, а именно дали същите са част от митническата стойност на стоката, като заплатено от "Агрокемикъл" ЕООД възнаграждение за посредничество по смисъла на чл. 38, ал. 1, б. "а" от ЗМ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд изведени от фактическите данни по делото, че спорът се свежда до това дали договореното заплащане по договор 11/17.04.2002 г. представлява комисионна и/или възнаграждение за посредничество, респ. брокерско възнаграждение с изключение на комисионна за покупка по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1, б. а от ЗМ и следва ли да се прибави съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки. Видно от клаузите на договор 11/17.04.2002 г., страните са се договорили "Клакстън" ООД, като изпълнител да изпълнява: 1.1. посреднически услуги, 1.2. други услуги - да поеме всички рискове по неплащане на задължения на възложителя към доставчици, посочени в договора. Правилно съдът е приел, че втория вид договорена услуга е за встъпване в дълг, тъй като включва задължение изпълнителят "да поеме всички рискове възникнали в случай на неплащане на задълженията на Компанията към Dow AgroSciences Limited, възникнали след 29.12.2001 г., както и да изплати такива задължения, когато плащането в срок не е възможно". Тази клауза на договора не представлява договор за поръчителство, доколкото той не е сключен между кредитора Dow AgroSciences Limited и "Клакстън" ООД. Страни по него са длъжникът - "Агрокемикъл" ЕООД и третото лице - "Клакстън" ООД, което е поело задължение "да поеме всички рискове възникнали в случай на неплащане на задълженията. . . . . . . . . както и да изплати такива задължения, когато плащането в срок не е възможно", т. е налице е кумулативно поемане на дълг или "встъпване в дълг". По силата на така уговореното едно трето лице встъпва като съдлъжник, като кредиторът запазва претенцията си към стария длъжник и към встъпилото трето лице. Този договор може да се сключи както между кредитора и третото лице, така и между длъжника и третото лице. В случая встъпването в дълг е договорено между длъжника и третото лице, поради което правилно съдът е приел, че не покрива фактическия състав на комисионен договор и договор за посредничество - така както са регламентирани в ТЗ. Правилно съдът е анализирал разпоредбите на чл. 35 и чл. 38 от ЗМ и е приел, че възнаграждението, определено по договор 11/17.04.2002 г. не може да се прибави към митническата стойност на стоките предмет на процесното ЕАД, защото съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗМ при определяне на митническата стойност към реално платената или подлежаща на плащане цена не могат да се добавят други добавки освен предвидените в закона. Видно от клаузите на договора същият няма юридическата характеристика на договор за поръчка или комисионен договор, предвид разпоредбите на чл. 280 - чл. 292 от ЗЗД и чл. 348, ал. 1 от ТЗ. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Пловдивския административен съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от пълномощника на ответника по касационната жалба, касаторът следва да заплати съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 335 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 8.12.2008 г. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,