Решение № 13551 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7576/2009 г.

Решение № 13551 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7576/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Иван Стамов от гр. Кърджали, подадена от пълномощникът адв. Белев срещу решение № 29 от 24.03.2009 г. по адм. д. № 70/2008 г. на Административен съд - Кърджали. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК - Кърджали, чрез началника на РДНСК не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът Иван Айвазов, чрез процесуалният си представител заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответницата Айвазова не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-КЛ-8/09.05.2008 г. на началника на РДНСК - Кърджали, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "пристройка на антре и външно стълбище" в УПИ IV-257, кв. 45 по плана на гр. Кърджали. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 1988-1989 г. без строителни книжа и в нарушение на действащия правен режим по ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.), като процесната пристройка навлиза в съседния УПИ III-256. Обсъдено е и алтернативно уреденото в § 16, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ съответствие на незаконния строеж със сега действащия правен режим, като е прието, че същият е в противоречие с изискванията на ЗУТ, предвид липса на изискуемите отстояния до съседния УПИ, като е преценено и безспорното обстоятелство за липса на висяща процедура по § 184 от ПР на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 21 от 10.03.2008 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ съставляващ "пристройка на антре и външно стълбище" в УПИ IV-257, кв. 45, изградена без строителни книжа и при неспазени отстояния до регулационните линии, вкл. с частично навлизане в съседния УПИ III-256. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 и 2 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане (1988-89 г.) и установеното несъответствие с техническите правила и норми към момента на изграждането му по ЗТСУ (отм.) и към момента на издаване на процесната заповед - ЗУТ. В тази връзка от административният съд са изложени мотиви, съответстващи на констатациите на приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, които се споделят от настоящата инстанция. Безспорно е и обстоятелството, че процесния незаконен строеж не е деклариран за узаконяване по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗУТ, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,