Решение № 6387 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3350/2010 г.

Решение № 6387 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3350/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Рангелов от гр. Перник против Решение № 584/14.01.2010 г. по адм. дело № 3425/2009 г. на Върховния административен съд, III отделение. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му против заповед № К-37/07.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Поддържа се неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което да се отмени процесната заповед. Ответникът - министърът на вътрешните работи, оспорва касационната жалба чрез процесуален представител и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, III отделение, е отхвърлил жалбата на Рангелов против заповед № К-37/07.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Заповедта е издадена за извършени нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че в периода м. 09.2007 - м. 05.2008 г. в гр. Трън, област Перник не е приключил в установения срок възложени му преписки, образувани по сигнали на двама граждани за извършени престъпления от общ характер и е укрил факти, от съществено значение за решаването им; по 7 (седем) преписки не е предприел извършване на необходимите незабавни действия по разследването, с което е осуетил своевременното събиране и запазване на доказателствен материал за нуждите на образуваните впоследствие досъдебни производства; на 03.06.2008 г. в гр. Трън като участник в ПТП е напуснал местопроизшествието, без да изпълни задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" от Закона за движението по пътищата за попълване на двустранен протокол и уведомяване на компетентните органи, като с това е избегнал и задължителната за служител на МВР, участвал в ПТП, проверка с техническо средство за употреба на алкохол или друго упойващо вещество съгласно МЗ рег. № Iз-1161/28.07.2006 г. Деянията са определени като несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата, извършени в нарушение на т. т. 4, 7, 8, 12, 17, б. "а", 20, 36, 65 и 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Тричленният състав на ВАС е приел, че съгласно процесната заповед дисциплинарнонаказващият орган е наложил наказанието на три отделни основания, поради което материалната законосъобразност на заповедта трябва да се изследва спрямо всяко едно от тези основания. В резултат на проверката съдът е достигнал до извода, че заповедта е законосъобразна касателно наложеното наказание на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР за деяние, изразяващо се в това, че на 03.06.2008 г. в гр. Трън като участник в ПТП е напуснал местопроизшествието, без да изпълни задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП за попълване на двустранен протокол и уведомяване на компетентните органи, като с това е избегнал и задължителната за служител на МВР, участвал в ПТП, проверка с техническо средство за употреба на алкохол или друго упойващо вещество съгласно МЗ рег. № Iз-1161/28.07.2006 г., с което като краен резултат е извършил деяние, несъвместимо с етичните правила, посочени в т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс, и водещо до уронване престижа на службата. По отношение частта от заповедта, с която е прието, че служителят е извършил и други нарушения на служебната дисциплина, съдът е приел, че е опорочена поради липсата на ясно посочени фактически основания - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, и недоказана - в частта относно твърдяното нарушение на служебни задължения, изразяващо се неизвършване на необходимите незабавни действия по разследването по седем преписки. С оглед установената от съда законосъобразност на едно от поддържаните три отделни основания, мотивирали издаването на заповедта, тричленният състав е приел, че като краен резултат претенциите на жалбоподателя следва да бъдат отхвърлени. Така постановеното решение е правилно. Тричленният състав на ВАС подробно е обсъдил протеклата процедура по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. В дисциплинарното производство са установени действия на служителя, нарушаващи Етичния кодекс на държавните служители в МВР и уронващи престижа на службата, и правилно му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Оплакванията в касационната жалба повтарят тези, които са изложени в жалбата срещу обжалваната заповед, по които съдът е изложил подробни правни съображения. Неоснователно е оплакването за нарушаване разпоредбата на чл. 234, ал. 1 ППЗМВР. Посочената норма предвижда забрана за образуване на дисциплинарно производство по анонимен сигнал. В случая дисциплинарното производство не е образувано по анонимен сигнал. На основание чл. 234, ал. 3 ППЗМВР е била образувана проверка по анонимния сигнал, като въз основа на установените при проверката данни е било образувано дисциплинарното производство съгласно чл. 231, ал. 1 ППЗМВР. Неоснователно е и възражението, че съдът не е отчел отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство по повод извършеното от Рангелов ПТП, тъй като щетите са незначителни. Чл. 224, ал. 3 ЗМВР предвижда носене на дисциплинарна отговорност, независимо че деянието може да е основание за търсене и на друг вид отговорност. Неоснователно е оплакването за липса на данни за уронване престижа на службата в процесната заповед. За да е налице уронване престижа на службата, следва деянието да е станало или да е възможно да стане достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи (ТП № 3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОС на съдиите от ВАС). В случая, видно от данните по преписката, деянието е станало достояние на служители на МВР, на органите на прокуратурата и на граждани (подали анонимния сигнал), което е отразено и в процесната заповед. Поведението на служителя, изразяващо се в незачитане на закона, което е станало публично достояние, несъмнено уронва престижа на полицейската институция, като води до намаляване на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Липсва и твърдяното в касационната жалба смесване на несъвместими основания за уволнение - чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Както правилно е приел първоинстанционният съд, налице е законосъобразност на едно от трите отделни основания, мотивирали издаването на заповедта за уволнение, и то е чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Неоснователно е оплакването, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение на изискването по чл. 229, ал. 2 ЗМВР. В случая наказващият орган не е длъжен при определяне вида наказанието да взема предвид цялостното поведение на служителя, тежестта на нарушението и настъпилите последици. Видът на наказанието е определен по силата на закона, тъй като дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в случаите на извършване на "друго тежко дисциплинарно нарушение" по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които нарушения са конкретно изброени в чл. 230, ал. 2 ППЗМВР. Сред тях попадат деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. По изложените съображения настоящият петчленен състав на ВАС, приема, че обжалваното решение на тричленния състав на ВАС, III отделение, не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила като правилно.