Решение № 3595 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2763/2017 г.

Решение № 3595 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2763/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП" - И. М. Н., от гр. С. против решение № 6843/7.11.2016 г. по адм. дело № 7013/2014 г. на Административен съд С. град и определение за изменение на решението в частта му за разноските № 25/03.01.2017 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е частично основателна. С решение № 6843/7.11.2016 г. по адм. дело № 7013/2014 г. Административен съд С. град е отхвърлил оспорването по жалба на ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП" - И. М. Н., от гр. С. срещу писмена покана изх. № 29 - 05 - 28/13.06.2014 г. на директора на СЗОК, с която на лечебното заведение е разпоредено да възстанови сумата от 1821,63 лева неоснователно превишени средства на стойност МДД, бланка МЗ - НЗОК № 4 за второто тримесечие на 2013 г. С определение за изменение на решението в частта му за разноските № 25/3.01.2017 г. по същото дело съдът се е произнесъл по искането за разноските като наред с първоначалното възложените в тежест на касатора такива в размер на 300,00 лева, юрисконсултско възнаграждение е присъдил и 1014,34 лева, заплатен от ответника депозит за вещо лице по назначена и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. По делото е установено, че със заповед № РД - 18 - 698/21.05.2014 г. директорът на СЗОК е разпоредил финансова проверка на ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП" - И. М. Н., от гр. С. със задача контрол по изпълнение на определените специализирани медицински дейности на назначаваните медико-диагностични дейности за второ тримесечие на 2013 г. За резултатите от проверката е бил съставен протокол за неоснователно получени суми № ФВ - 166/22.05.2014 г., връчен на лечебното заведение на 22.05.2014 г. с констатации за нарушения. С протокол към договор № 221363/10.02.2012 г. са определени стойностите на МДД на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ в размер на 1628,00 лева. Съгласно чл. 38, ал. 3 от индивидуалния договор стойността на МДД може да бъде надхвърляна с до 10 на сто, като надвишението е допустимо само за текущото тримесечие и не е може да бъде прехвърлено в следващите. За второто тримесечие на 2013 г. (месеците април, май и юни) тази сума възлиза на 162,80 лева. Съгласно чл. 38, ал. 4 от индивидуалния договор през първото, второто и третото тримесечие на годината ИМП може да надвиши с 15% определените му стойности на МДД, но срещу задължението да ги компенсира в следващото тримесечие. Това ограничение за процесния период е със стойност 244,20 лева. Надвишението на регулативните стандарти (РС) се установява на базата на отчетените от изпълнителите МДД, съпоставени с определените РС за направления за МДД, бл. МЗ - НЗОК № 4 на лечебното заведение, което ги е назначило. Стойността на МДД, изпълнени в съответствие с издадени от ЕТ "С. М. - д-р И. Н. - ИППМП" - И. М. Н., от гр. С., направления (бл. МЗ - НЗОК № 4) за второто тримесечие на 2013 г. е в размер на 3 538,74 лева. Налице е надвишение с 1821,63 лева. Констатациите на контролните органи на СЗОК са потвърдени от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и последната законосъобразно е била кредитирана с доверие от съда. Съгласно чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че е налична хипотезата от визираната правна норма и разпореденото възстановяване на неоснователно получени суми във връзка с неизпълнение на индивидуален договор № 221363/10.02.2012 г. е правилно. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Обсъдил е всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено в тази му част. Определението за изменение на решението в частта му за разноските № 25/3.01.2017 г. е законосъобразно. В съдебното заседание от 6.10.2016 г. процесуалният представител на директора на СЗОК, юрисконсулт Х. Т. е направил искане за присъждане на деловодни разноски, диференцирайки ги ясно като юрисконсултско възнаграждение, подлежащо на определяне от съда и "направените разноски за вещо лице", които са ясно посочени в молба от 29.07.2016 г. в размер на 1014,34 лева. Присъждането им от съда не е в противоречие с ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС предвид наличието на изявление по чл. 80 ГПК, макар и ненаименовано изрично като списък за разноски. Административният съд е допуснал неточно определяне на дължимите разноски, изчислени под формата на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът, съобразявайки изхода на спора, е следвало да ги определи в рамките от 100,00 до 200,00 лева. Присъждайки сумата от 300,00 лева, той е допуснал неточно прилагане на посочените разпоредби, поради което в частта за сумата над 200,00 съдебното решение следва да бъде отменено. При определяне на дължимия размер, настоящият състав на Върховния административен съд прецени фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените съдебни заседания и положените процесуалните усилия на страната, имаща право на разноски, по изясняване на фактите във връзка с предмета на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение