Решение № 5626 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5441/2017 г.
ВАСIV отделение30.04.2018 г.докладчик Галина Матейска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 423 от 20 март 2017 г. на Административен съд - П., VIII състав, постановено по административно дело № 2934/2016 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 5626 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5441/2017 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. Н., против решение № 423 от 20.03.2017 г. по адм. дело № 2934/2016 г. на Административен съд - П.. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение в частта, в която е отменена Заповед № 03-РД/3080 от 04.11.2016 г. и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде оставен в сила оспорения административен акт като законосъобразен, правилен и постановен при спазване на административнопроизводствените правила. Прави се искане и за присъждане на направените по делото разноски ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - "ЕКОЛА МС" ООД, гр. П., в представен по делото писмен Отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените разноски. В открито съдебно заседание пред ВАС чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима - подадена в срок от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна. Правилно съдът е приел, че в процесната заповед административният орган не е изложил мотиви относно начина на формиране на одобрени е неодобрени разходи, няма съображения как са определени като допустими разходите за финансиране на СМР-архитектура и СМР-конструкции на сградата със ЗП=РЗП=2562.52 кв. м от общо 1 1239 201, 14 лева. Не са налице касационни основания за отмяна на решението.
С оглед датата на изпращане чрез оператор на пощенски услуги BUL POST - 12.04.2017 г., настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на 29.03.2017 г., и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалба на "ЕКОЛА МС" ООД, гр. П., срещу Заповед № 03-РД/3080 от 04.11.2016 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта, с която не е одобрено финансиране на разходи и е наложена редукция по заявление за подпомагане, а именно: СМР част Архитектура и СМР част Конструкции в общ размер от 224 280,55 лв.; СМР част плътна ограда в размер от 7 450,61 лв.; СМР част ажурна ограда в размер от 4 043,70 лв.; разходи за проектантски услуги в размер от 37 768,85 лв. и разходи за строителен надзор в размер от 15 052,82 лева.
Съдът е отменил оспорения акт в частите му, с които на "ЕКОЛА МС" ООД, е отказано одобряване на разходи за финансиране по заявление за подпомагане с индивидуален номер № 16/04/2/0/00422 от 18.12.2015 г., УРН 658958, в общ размер от 288 596,53 лв., както следва:
- в частта й, с която на жалбоподателя е отказано одобряване на разходи за финансиране за СМР- архитектура и СМР- конструкции в общ размер от 224 280,55 лв. за сумата над 20 971,29 лв. до пълния размер на неодобрените за финансиране разходи от общо 224 280,55 лв.;
- в частта й, с която на жалбоподателя е отказано одобряване на разходи за финансиране на проектантски услуги в размер от 37 768,85 лв. за сумата над 33 194,39 лв. до пълния размер на неодобрените за финансиране разходи от 37 768,85 лв.;
- както и в частта й, с която на жалбоподателя е отказано одобряване на разходи за финансиране на строителен надзор в размер от 15 052,82 лв. за сумата над 13 019,73 лв. до пълния размер на неодобрените за финансиране разходи от 15 052,82 лв., като в тези части съдът е изпратил преписката на административния орган за постановяване на акт, при съобразяване с мотивите, изложени в решението, които са задължителни.
Съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част, и с отделни диспозитиви е присъдил съответните разноски.
За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на заповедта в отменената част, решаващият съд е констатирал, че в заповедта не са изложени фактическите основания за намаляване на заявените разходи. Приел е, че в оспорения акт липсват аргументи за начина на формиране и изчисляване на субсидията, дължима въз основа на одобрените за финансиране разходи. В заповедта не е описан начинът на формиране на размера на отпуснатата субсидия, посочена е стойността на разходите, одобрени за финансиране, респ. стойността на разходите, чието одобряване е отказано, както и общият размер на одобрените субсидии, който се определя въз основа на размера на одобрените разходи, но същевременно нито в оспорваната заповед, нито в приложените към административната преписка писмени доказателства, не фигурира подробно описание на начина на формиране на одобрените разходи. Съдът е приел, че според чл. 30, ал. 8 и ал. 9 от Наредба № 20/27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., Разплащателната агенция (РА) извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи по ал. 1 чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти; Списъкът с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Посочил е, че в случая, оспорената част от процесната заповед има за предмет отказано финансиране на разходи за проект, чийто предмет са СМР, представляващи допустими разходи по смисъла на чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба № 20/27.10.2015 г. По делото, според съда не са ангажирани доказателства да е изготвен списък по смисъла на чл. 30, ал. 9 от наредбата с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи. По тези доводи съдът е отменил оспорената заповед и преписката е върната на административния орган за постановяване на нов акт.
Съдебното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Само за пълнота следва да се посочи, че решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на "ЕКОЛА МС" ООД, гр. П. в останалата й част, не е обжалвано, поради което е влязло в сила. Затова предмет на касационна проверка е решението само в отменителната му част, съответно изпращането на преписката на административния орган.
Правилен е изводът на административния съд за липса на мотиви, неизлагане на фактически основания за постановяване на отказа за финансиране. Както в оспорения акт, така и в приложените към преписката доказателства липсва посочване на фактическите основания за постановяване на отказа. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. С оглед тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства, може да се санира пропуска на административния орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспорваната заповед следва да е ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани, както и следва да бъде посочен актът (актовете), с които тези референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорваната заповед. Освен това би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от кандидата разходи са над определените референтни разходи. Същевременно нито в оспорваната заповед, нито в приложените към административната преписка писмени доказателства фигурира подробно описание на начина на формиране на одобрените разходи, не е посочена заповедта, с която са определени референтните цени и как въз основа на нея е достигнато до посочения размер, над който заявените за финансиране разходи са отхвърлени.
На следващо място следва да се посочи, че видно от процесния административен акт, не е налице подробно описание на начина на формиране на одобрени и неодобрени разходи. В тази връзка не става ясно дали преценката за неодобрени разходи касае отделни СМР от част архитектура, част конструкции, част плътна ограда и част ажурна ограда или всички СМР. Не е описан начинът и метода, по които е извършено изчислението на разходите до размера на неодобрената за финансиране стойност.
Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора им на защита, а от друга страна улеснява контрола върху законосъобразността, в някои случаи и правилността на акта, който се обжалва. Ето защо липсата на мотиви винаги е съществен порок на акта и води до неговата отмяна.
Следва да бъде посочено, че в мотивите на заповедта си административният орган посочва, че неодобрените за финансиране разходи за СМР са поради прилагане на референтни цени и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 30, ал. 8 и ал. 10 от Наредба № 20/27.10.2015 г. във връзка с чл. 48, § 2, д) от Регламент (ЕС) № 809/2014, т. к. след извършена оценка на основателността на предложените за финансиране разходи чрез съпоставяне на предложените разходи с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги, се е установило, че посоченият разход попада в Списъка с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни цени, съгласуван от министъра на земеделието и храните и публикуван на електронната страница на РА, под № СМР (В5), СМР (В18) и № СМР (В19).
Условията и реда за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ПРСР 2014 - 2020 г.), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) са уредени в Наредба № 20 от 27.10.2015 г., издадена от Министъра на земеделието и храните. По силата на чл. 30, ал. 9 от наредбата, списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните и се публикува на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Доколкото като период за прием на заявления за подпомагане по процесната подмярка е определен 30.11.2015 г. - 18.12.2015 г., видно от Заповед № РД 09-781 от 06.11.2015 г., а публикуването на заповедта за определянето му следва да стане преди началната дата, е необходимо списъка с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи да се публикува на електронната страница на РА не по-късно 30.11.2015 г. Видно от представените от ДФЗ данни относно датата на публикуване на електронната страница на ДФ "Земеделие" на Списък с активите по мярка 4.2. е, че публикуването на въпросния списък е направено на 02.12.2015 г., т. е. след началната дата на периода за прием на заявления за подпомагане. Независимо от това, списъкът с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи при извършване на строително-монтажни работи за подмярка 4.2. не може да изпълни вменената му функция във вида, в който е публикуван на електронната страница на ДФ "Земеделие", т. к. са видни за потребителите активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, но не и конкретните стойности за всеки от разходите.
В тази връзка, правилно е приел съда, че следва да бъдат приложени утвърдените от Министъра на земеделието и храните референтни разходи при извършване на СМР, определени със Заповед № 03-РД/1634 от 27.08.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Съответно, заявените за финансиране разходи за СМР - архитектура и СМР - конструкции следва да бъдат квалифицирани като разходи за изпълнение на стопанска сграда със система за климатизация (самостоятелна сграда) по смисъла на определените референтни цени за СМР от ответника (СМР 5В). Определената референтна цена (без ДДС) за СМР 5В от ответника е 520,00 лв./м2. Видно от оспорената заповед, няма изложени съображения как са определени като допустими разходите за финансиране на СМР - архитектура и СМР - конструкции за сградата със ЗП=РЗП= 2562,52 кв. м. от общо 1 129 201,14 лв. вместо общо заявените за одобрение разходи от 1 353 481,69 лева. Както вече се каза, липсата на мотиви е достатъчно и самостоятелно основание да се приеме за установено, че заповедта е незаконосъобразна в тази си част, доколкото липсата на мотиви препятства не само правата на адресата на заповедта, но и съдебния контрол. Обосновано е прието от съда, че допустими за финансиране са разходи за СМР - архитектура и разходи за СМР - конструкции в общ размер от 1 332 510,40 лв., която сума представлява произведението на РЗП на проектираната сграда (2562,52 кв. м.) и определената от ДФЗ-РА референтна цена от 520,00 лв./м2. Съответно, частта от процесната заповед, с която на жалбоподателя е отказано одобряване на финансови разходи по част СМР - архитектура и част СМР - конструкции е незаконосъобразна за сумата над 20 971,29 лв., представляваща разликата между общо заявените за финансиране разходи (1 353 481,69 лв.) и съдебно определените допустими за финансиране разходи (1 332 510,40 лв.) до пълния размер на неодобрените разходи от 224 280,55 лева.
Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че допустимите разходи за проектантските услуги са в размер от 43 605,61 лв. (2,25% от 1 938 026,97 лв., съгласно чл. 30, ал. 2, т. 2 от Наредба № 20/27.10.2015 г.). Следователно, разгледаната част от процесната заповед, с която на жалбоподателя е направена редукция на заявения разход за финансиране на проектантски услуги от 37 768,85 лв. е незаконосъобразна за сумата над 33 194,39 лв. до пълния размер на редукцията от 37 768,85 лева.
Аналогично, допустимите разходи за строителен надзор са в размер от 19 380,27 лв. (1% от 1 938 026,97 лв., съгласно чл. 30, ал. 2, т. 4 от Наредба № 20/27.10.2015 г.). Следователно, разгледаната част от процесната заповед, с която на жалбоподателя е направена редукция на заявения разход за финансиране на строителен надзор в размер от 15 052,82 лв. е незаконосъобразна за сумата над 13 019,73 лв. до пълния размер на редукцията от 15 052,82 лева.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че съдебното решение в обжалваната му част е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Ответникът по касационната жалба "ЕКОЛА МС" ООД, в представения Отговор по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, но не е представил доказателства, че такива действително са направени, поради което и това искане следва да се остави без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,