Решение № 6214 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8623/2018 г.

Решение № 6214 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8623/2018 г., I о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция Тракийска, правоприемник на Началника на Митница Пловдив, чрез юрисконсулт Георгиев срещу решение № 992/3.05.2018 г., постановено по адм. дело № 1835/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 686/2.06.2017 г. на началника на Митница- Пловдив за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Триглав -Еделвайс" ЕООД гр. Казанлък. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, обосноваващи посоченото основание, касаторът моли решението да бъде отменено и по същество се отхвърли жалбата срещу обжалвания акт на Началника на митница- Пловдив. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Триглав - Еделвайс" ЕООД в писмено становище по делото, чрез адв. Тодорова оспорва основателността на жалбата и моли за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният административен съд, първо отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменено Решение № 686/2.06.2017 г. на началника на Митница - Пловдив, с което е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Триглав -Еделвайс" ЕООД гр. Казанлък по чл. 24б, ал. 5, във вр. с чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Отказа е мотивиран с липсата на изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, във връзка с чл. 4, т. 37 ЗАДС в сила от 1.01.2016 г. и чл. 24а, ал. 6, т. 8 от ЗАДС. За да обоснове незаконосъобразност на обжалвания акт, съдът е приел че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган и в предвидената в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми и неправилно категоризиране на технологичното използване на тежкото гориво с код по КН 27101964. Обсъдена е приетата по делото съдебно - техническа експертиза във връзка с приобщените по преписката писмени доказателства, като е прието за установено, че горивото не се използва като моторно или за отопление, а само за обслужващи производствения процес цели - дестилация на етеричномаслени суровини. При така установеното, предвид заключението на приетата СТЕ, съдът е приел че обжалвания акт е незаконосъобразен и го е отменил. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАДС визира изчерпателно енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз, като в т. 4 е уредено, че такива са и енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Легалната дефиниция на "енергиен продукт за отопление" е дадена в чл. 4, т. 37 от ЗАДС, а именно: продукт участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна мрежа. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, при които енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение на цели по т. 10 и т. 33а или за цели, различни от моторно масло или гориво за отопление. Според чл. 2, § 4, б. "б", предл. 1 и 2 от Директива 2003/96 ЕО на съвета от 27.10.2003 г., разпоредбите не се отнасят да енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. Дерогацията е приложима за енергийните продукти, които фактически са предназначени за цели, различни от посочените, т. е същите не следва като краен резултат от потребяването им да служат за моторно гориво или за гориво, предназначено за отоплителни инсталации. Именно разпоредбите на посочената Директива са транспонирани в цитираните по-горе норми на ЗАДС. От данните по делото и заключението на съдебно - техническата експертиза е установено, че процесния енергиен продукт не се използва за гориво за отопление или като моторно гориво, а участват в технологичния процес на предприятието по производство на етерични масла от роза и лавандула. Използваното гориво е предназначено за производството на пара, която е необходима за получаване на крайния продукт, като без участието на това гориво е невъзможно осъществяването на самия технологичен процес. Вещото лице е установило, че не е налична инсталация за отопление на сградата, а освен това технологичния процес в предприятието е сезонен и се изпълнява само през топлите /неотоплителни / сезони май - юли. След като съгласно заключението на вещото лице по СТЕ отделената от процесните енергийни продукти топлина се използва чрез преносна среда само за технологични нужди за производство на етерични масла, то съответстващ на материалния закон е изводът на съда, че енергийният продукт се употребява за производствени цели, различни от моторно масло или гориво за отопление. Затова, както законосъобразно и обосновано е прието в обжалваното решение са налице условията по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за освобождаване от акциз. Правилни и кореспондиращи на доказателствата по делото са изводите на съда по отношение второто основание за постановения отказ, а именно: неизпълнение на изискванията на чл. 24а, ал. 6, т. 8 от ЗАДС - непредставяне на разрешение за въвеждане в експлоатация на обекта. По делото е представен АДС № 831/7.12.1994 г. за процесния обект, от който е видно, че същият е построен през 1969 г. като е придобит впоследствие от дружеството - жалбоподател на 9.08.2007 г. Касае се за обект по § 21 от ЗР на ЗУТ за който съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР на Наредба № 2/31.07.2003 г. на МРРБ не се изисква разрешение за въвеждане в експлоатация, като "заварени обекти" без строителни книжа, за които има издаден акт за държавна собственост по Наредбата за държавните имоти. Като е достигнал до заключение за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил, Административен съд - Пловдив е постановил валидно, допустимо и правилно решение, при липса на твърдените касационни основания, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното в полза на ответника следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК в размер на 1000 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Възражение за прекомерност не е направено от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение