Решение № 14165 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3254/2014 г.

Решение № 14165 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3254/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК). Образувано е по касационните жалби на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ИД на ДФЗ) и на "ННН" ЕООД, представлявано от управителя Кирил Нихтянов против решение № 7202/20.11.2013 г. по адм. дело № 301/2012 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г. с изх. № 01-2600/4466 от 9.05.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция, в частта му, с която се намалява финансовото подпомагане по подадено заявление в размер на 13 372,66 лева по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и в размер на 9 721,67 лева по Схемата за национални доплащания на площ (СНДП), и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания, в срок от 1 месец от влизането му в сила. С касационната жалба на ИД на ДФЗ се оспорва решението в неговата цялост. Поддържа се, че съдът противно на установеното по делото, а именно приложената преписка по издаване на акта, е приел, че обжалваният административен акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на мотиви, позволяващи проверка на материалната му законосъобразност. Отделно се поддържа, че съдът е допуснал съществено по своето значение нарушение на съдопроизводствените правила, изключвайки от доказателствата по делото и необсъждайки в мотивите си приетото по делото заключение от допуснатата СТЕ, както и връщайки преписката на органа за ново произнасяне без да е извел ясни и конкретни указания, които следва да бъдат съобразени при новото разглеждане от страна на ДФЗ. Въз основа на тези доводи, касаторът, иска да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против УД № 01-2600/4466 от 9.05.2011 г. С втората касационна жалба, подадена от "ННН" ЕООД, първоинстанционното решение е оспорено в частта, с която преписката е върната за ново произнасяне на административния орган, съобразно указанията на съда. Касаторът поддържа, че делото е напълно изяснено от фактическа страна по отношение приложимата материално правна норма, поради което съдът е следвало да реши делото по същество като присъди в полза на касатора спорните вземания за кампания 2008 г. по СЕПП и СНДП, както и законните лихви за забава. Представителят на Върховната административна прокуратура, по отношение касационната жалба на ИД на ДФЗ, изразява становище, че същата е допустима, но е неоснователна. Според прокурора, правилни са изводите в обжалваното съдебно решение, че в уведомителното писмо няма конкретни и относими мотиви по отношение спазване на изискванията за кръстосано съответствие на земеделските площи, предоставени за обработка на основание чл. 47, ал. 2, т. 5 от ЗПЗП. Също така, поддържа, че в резултат на неправилно установените факти, необосновано е приложена разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, като е прието, че дружеството е заявило площи, които не стопанисва и които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане. По делото са били приложени цифрови цветни снимки, които не могат да послужат за доказателства във връзка с опожарени площи, неожънати или необработени, неподдържани в добро земеделско състояние, тъй като снимките били неясни и не ставало ясно в кой период и за кои точно масиви се отнасят. В тази връзка, при липса на актуален картен материал за кампания 2008 г., липсвало индивидуализация на площите, които са били отказани за подпомагане, поради неправилно стопанисване. По отношение касационната жалба на дружеството "ННН" ЕООД, прокурорът дава заключение, че същата е недопустима поради липса на правен интерес да се обжалва благоприятен като краен резултат съдебен акт. Според прокурора, с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, интересите на жалбоподателя са защитени от неправилни актове и действия на административния орган извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда и всеки заинтересован може да се позове на същата норма, ако счита че административния орган е нарушил закона. Върховният административен съд намира касационните жалби за допустими като редовно подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт от страни, имащи правен интерес. Доколкото е оспорен правният интерес на "ННН" ЕООД да търси инстанционен контрол спрямо решението, в частта, с която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, вместо спорът да бъде решен по същество от съда, съдът намира, че правен интерес е налице. Правният интерес от обжалване на първоинстанционното решение произтича, от различните правни последици, следващи се от начина, по който съдът е упражнил правомощията си по разрешаването на конкретния правен спор между административния орган и жалбоподателя, съобразно правилата на процеса, проведеното доказване, установените факти и приложимия материален закон. Настоящият съдебен състав, счита че, правилното тълкуване на чл. 210, ал. 1 от АПК и понятието "неблагоприятно" решение, предполага разбиране, че е недопустимо предизвикването на инстанционен контрол от страна по делото, получила в пълен обем търсената съдебна защита. В случая, при условие, че касаторът поддържа, че са били налице условията за решаване на делото по същество на основание чл. 173, ал. 1 от АПК, респ. че съдът противно на процесуалния закон е упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав намира, че е налице правен интерес у касатора да защити правото си да получи решение по съществото на спора, предизвиквайки инстанционен контрол, именно по отношение спазването от страна на първонистанционният съд на дадените му по закон правомощия да реши спорът между страните. В АПК са уредени три вида производства, определени чрез вида на търсената защита, порока на акта и правомощията на съда, а именно: установително, отменително и по същество. С оглед правните последици на решението, с което завършва производството, решаването на делото по същество по реда на чл. 173, ал. 1 от АПК дава на жалбоподателя най-пълноценна защита на материалното право, отречено от съответния административен орган, тъй като съдът чрез своя акт замества в произнасянето или се произнася вместо органа. Приравняването на отменителното действие на решението с решаването на делото по същество като еднакво благоприятни резултати за оспорващия е неправилно. Достатъчно е да се посочи, че в случаите по чл. 173, ал. 1 от АПК, оспорващия получава защита на материалното си право с влизане в сила на съдебното решение, докато в случаите по чл. 173, ал. 2 от АПК, тази защита е обусловена от евентуално бъдещо законосъобразно произнасяне на административния орган или бъдещо разрешаване чрез съд на спора за законосъобразността на последващото произнасяне на АО. Правото да получиш директна защита на материалното си право в настоящото производство, или правото да получиш ново произнасяне от административния орган в бъдеще, чийто акт ще подлежи на отделна проверка за законосъобразност, са различни по своето съдържание права, по отношение на които не може да се поставя знак за тъждество от гледна точка на еднакво следващите се благоприятни правни последици, изключващи възможността да се търси касационна проверка на това как административният съд е упражнил правомощията си по чл. 172 и чл. 173 от АПК. При така изложеното, съдът намира, че и двете касационни жалби са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение, АССГ е отменил уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2008 г. с изх. № 01-2600/4466 от 9.05.2011 г. на ИД на ДФЗ, в частта му, с която се намалява финансовото подпомагане по подадено заявление в размер на 13 372,66 лева по Схема за единно плащане на площ и в размер на 9 721,67 лева по Схемата за национални до плащания, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания, в срок от 1 месец от влизането му в сила. За да отмени административния акт, първоинстанционният съд е приел, че същия е издаден при липса на мотиви и неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че видно от УП, не са индивидуализирани площите отказани за подпомагане по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, а е посочен общия размер на установената при проверка на място недопустима площ - 34,86 ха, което обстоятелство възпрепятства възможността за проверка основанията за отказ от подпомагане спрямо конкретно заявените площи. Констатирано е, че в УП липсва посочване на фактическите обстоятелства спрямо конкретни площи, позволяващи проверка за прилагането на нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП. По отношение на приетата по делото СТЕ, съдът е извел мотиви, че същата не следва да бъде кредитирана тъй като от същата не ставало ясно как и защо посочените в таблицата към експертизата БЗС-са приети за недопустими, както и правилно ли са определени за такива от административния орган. Съдът е заключил, че експертизата не следва да се кредитира и поради факта, че вещото лице изцяло е преразказало находящата се по делото административна преписка. Отделно от това, съдът е приел, че чрез СТЕ се прави недопустим опит за установяване на фактическите основания за издаване на акта, каквито не са съдържат в оспореното УП, въпреки, че съдът е допуснал експретизата, възложил е задача и я е приел в съдебно заседание Решението е неправилно. Основателно е възражението на ИД на ДФЗ, че в случая съдът е пропуснал да отчете значението на съдържащите се в административната преписка документи, даващи ясна представа за фактическите твърдения (мотивите), въз основа на които е прието и е изразено в УП, че дружеството "ННН" ЕООД следва на бъде наложено намаляване на финансовото му подпомагане по СЕПП и СНДП за кампания 2008 г. Видно от приложената преписка, обобщения в УП размер на недопустимата площ в размер на 34,86 ха е аритметичен сбор на разликите между заявената за подпомагане площ и установената след проверката като допустима за подпомагане площ. Тези разлики са установими от таблиците приложени към контролните листи за извършена проверка на място спрямо всеки от заявените парцели (16 отделни парцела) по заявление УИН 22/170505/12313. Безспорно е, че ползваният от Разплащателната агенция метод за мотивиране на уведомителните писма чрез обобщаване на резултатите от извършваните проверки на всички парцели може да търпи критики от гледна точка най-добрия начин за поднасяне на информацията към адресатите, но това не е основание да се игнорира правилото, че мотивите могат да се намират в друг документ, част от административната преписка по издаване на акта. Ясно е посочено и материално правното основание за намаляване на финансовото подпомагане по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП (ред. преди ДВ. бр. 40/2014 г.) поради нестопанисване на заявени 34,86 ха. и по СНДП - чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, поради заявяването за подпомагане на посочените площи в повече. При така установеното, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и върнато на друг състав на същия съд, за ново разглеждане, породи липсата на пълноценни мотиви относно материалната законосъобразност на обжалвания административен акт. Що се касае до възраженията в касационната жалба на "ННН" ЕООД същите не следва да бъдат разглеждани по същество, доколкото с отмяната на обжалваното решение в цялост и връщането му за ново разглеждане се открива възможността за решаването му по същество именно съобразно събраните по делото доказателства и правилата на доказването. Възраженията за неправилно упражнено правомощие от страна на съда чрез връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне вместо решаването на спора по същество предполагат и възможност за надлежна проверка на фактическите установявания и правните изводи на съда относно материалната законосъобразност на административния акт. Липсата на такива мотиви, какъвто е и настоящия случай, изключва възможността касационната инстанция да провери правилността на съдебното решение. От друга стана, ако въпреки липсата на тези мотиви, касационната инстанция се произнесе по съществото на спора, то това би довело да резултат, при който страните да бъдат лишени от правото им на последващ инстанционен контрол по отношение на установените факти и направените въз основа на тях и приложимата норма правни изводите, респ. съдебното произнасяне. С оглед изхода на делото и по арг. от чл. 226, ал. 3 от АПК, настоящата инстанция не дължи произнасяне по исканията за разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, тричленен състав