Решение № 14804 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2011 г.

Решение № 14804 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7287/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Борис Василев Александров от гр. Видин против решение № 44 от 5.04.2011 г., постановено по адм. д. № 31 по описа за 2011 г. на Административен съд - Видин. Релевират се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - областен управител на Видин редовно призован не изпраща представител и не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Видин е отхвърлил жалба на касатора срещу отказ на областния управител на Видин да разпореди изплащане на обезщетение по искане вх. № 94ВВ/93 от 8.04.2009 г. на касатора и Александра Василева Антонова в качеството им на наследници на Васил Александров Живов, за обезщетение - доплащане по ЗПГРРЛ. Отказът е обективиран в заповед № РД-09/7 от 25.01.2011 г. и е мотивиран с липса на основание за доплащане на обезщетение поради изплащане/получаване на пълния размер на дължимото обезщетяване за целия период на изтърпяната репресия от техния наследодател - осемнадесет месеца х 48 лв. за пълен календарен месец = 432 лв., изплатени по банков път, платежно нареждане № 1869, БГ0708101069 от 23.03.2007 г. Съдът, след като в съответствие с съдопроизводствените правила, е отделил спорното от безспорното, е приел, че жалбоподателят е правоимащо лице по смисъла на чл. 1 и сл. от закона. Спрямо наследодателя му репресията е продължила 18 месеца изтърпяване на ефективна присъда, лишаване от свобода от 26.03.1945 г. до 26.09.1946 г. за който период наследниците са обезщетени. Позовавайки се на нормата на чл. 6 от ЗПГРРЛ е приел, че претендираното допълнително обезщетяване за предварителен арест и платена глоба е неоснователно защото не намира основание в материалноправните разпоредби на чл. 7, чл. 2 и чл. 3 от ЗПГРРЛ. Решението е правилно. Съдът е съобразил обстоятелството, че предварителния арест и наложена глоба не представлява репресия различна от самото осъждане и не може да се тълкуват като втора репресия, а са част от изтърпяното от лицето наказание. Правните изводи са обосновани от доказателствата по делото и са в съответствие с материалноправните норми на ЗПГРРЛ и Наредбата за прилагане на чл. 4 от него. Не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо Върховният административен съд, трето отделение,