Решение № 7142 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14106/2010 г.

Решение № 7142 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14106/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ита България" ООД - гр. София чрез адв. Долапчиев против решение № 2574/26.07.2010 г., постановено от Административния съд София-град по адм. дело № 1846/2010 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 0...334/28.08.2008 г., № 206/26.11.2009 г. и № 215/23.03.2009 г., издадени от ЕТ "Николай Костадинов-2007". В касационната жалба се твърди неправилност на решението в обжалваната част. Изтъкнатите касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, отмяна на РА в същата част и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й съдът приема следното: Пред административния съд, РА е обжалван в частта на отказано право на признаване на данъчен кредит освен по описаните по-горе доставки и по доставките от "Сим-1-Комерс" ООД относно проведена рекламна кампания по остойностена схема, но макар и отхвърлена от съда и в тази част на жалбата, решението по отношение на посочения втори доставчик не е се обжалва пред настоящата касационна инстанция и е влязло в законна сила. Административният съд за да отхвърли жалбата относно доставките по фактури № 0...334/28.08.2008 г., № 206/26.11.2009 г. и № 215/23.03.2009 г., издадени от ЕТ "Николай Костадинов-2007" за европалети и дървени палети е възприел констатациите на органите по приходите. Решаващият мотив на съда е, че по процесните доставки е установено при извършена насрещна проверка от ревизията на "Йони-96" ООД - предходен на прекия доставчик и от събраните по делото доказателства, че фактурите, по които се претендира право на данъчен кредит не са издадени от този доставчик на ЕТ "Николай Костадинов-2007", а на други лица - ЕТ "Георги Корчалов", "Слатина Булгарплод" ЕАД и на "БНТ". Направен е извод от съда, че прекият доставчик не е извършил доставка на посочените палети - липсват доказателства за произхода на палетите. Според съда наличието на фактура от посочения предходен доставчик само по себе си не води до наличие на действително издадени фактури от този доставчик, тъй като от събраните доказателства е видно, че върху тях липсва подпис на издател и получател. Наличието на фактури и последващата реализация на стоките, както и осчетоводяването им от доставчика съдът е счел, че не води до извод за възникнало данъчно събитие. Това обстоятелство според съда не е установено и от приетата съдебно-счетоводна експертиза. Решението на административния съд в обжалваната му част е правилно като краен резултат. Основното касационно оплакване е за незаконосъобразност на изводите на административния съд, че след като предходният доставчик не е издал фактури на прекия доставчик, то последният не е извършил процесните доставки към "Ита България" ООД. Наистина в решението на първоинстанционния съд се съдържа такъв извод и той е обоснован с оглед на събраните по делото доказателства. Следва да се посочи, че установяването на произхода на стоката не е предпоставка, залегнала в закона, за да се признае правото на данъчен кредит. От друга страна обаче при всички случаи, когато се претендира правото на приспадане на данъчен кредит, се държи сметка, че законът допуска то да се признава само по реални доставки - чл. 6 ЗДДС, което е свързано с действително прехвърляне собствеността на стоката, която в процесния случай са европалети и дървени палети и което води до обсъждане, и на произхода на стоката. Освен наличието на фактури от прекия доставчик към касатора, други доказателства за реалното прехвърляне на тези палети не са представени. В случая се касае за родово определени вещи и затова важат правилата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, а доказателства в тази насока не са ангажирани по предходната доставка, за да се установи по категоричен начин, че прекия доставчик ЕТ "Николай Костадинов-2007" г. е продал действително процесните стоки на касатора, т. е., че са осъществени реални доставки. Касаторът нито в производството по административното обжалване, нито в съдебната фаза на обжалването е представил доказателства, с които да установи по несъмнен начин, че е получил стоките от прекия си доставчик, в това число и, че прекият му доставчик е разполагал със стоки от рода на фактурираните, получени и от други доставчици освен от посочения "Йони-96" ООД. Издаването на фактури означава възникването на облигационни правоотношения между страните по нея и замества сключването на договор, но както нееднократно ВАС в свои решения е подчертавал, за целите на данъчното облагане е необходимо да се ангажират доказателства за реалното прехвърляне на фактурираните стоки от доставчика към получателя. В тази връзка по делото няма доказателства за материалната обезпеченост на прекия доставчик, като се има предвид установеното за посочения от него предходен доставчик - "Ита България". Относно реалността на доставките неправилно касатора се позовава на заключението на приетата от съда съдебно-счетоводна експертиза, тъй като обстоятелството, че доставчикът е извършил осчетоводяване на процесните фактури, с изключение на фактура № 215/23.03.2009 г. не води автоматично до извода за реалността на доставките. Такъв извод не може да се направи и от представените по делото фактури и международни товарителници за последваща реализация на стоките в Австрия. От тези доказателства се установява, че фактурирането на австрийските дружества на европалети, включително и международните товарителници са с дати, предхождащи процесните доставки. По този начин не може процесните доставки да се свържат с твърденията за последваща реализация на същите стоки. По изложените съображения, решението на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Воден от горните съображения, Върховният административен съд, първо отделение