Решение № 5815 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4003/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 8158 от 10.03.2025 г. по адм. д. 726/2025 г. Административен съд София-град (АССГ) е отхвърлил жалбата на Д. А., гражданин на Афганистан, против решене 13516/27.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Д. А., чрез адв. В.Петков от САК. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закон за убежище на бежанците (ЗУБ) за предоставяне на лицето на статут на бежанец, както и на хуманитарен статут. Според касатора, първоинстанционният съд е следвало да установи, че отказът от международна закрила и връщането на Д. А. в Афганистан не може да се осъществи по устойчив и безопасен начин, без да се застрашат правата, гарантирани му по чл. 2 и чл. 9 от ЕКПЧ. Намира, че съдът не е отчел обстоятелството, че членовете на бившето правителство и силите за национална сигурност продължават да се заплашени от извънсъдебни убийства, произволни арести и задържания. Иска се отмяна на съдебното решение. В проведеното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, касаторът не се явява. Представлява се от адв. В.Петков. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не е изразил становище по жалбата. В проведеното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ответникът се представлява от гл. юрк. Е. Хичовски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени изложените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение 1351/27.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във връзка с чл. 9 от ЗУБ на лицето Д. А., гражданин на Афганистан, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата против решение 13516/27.12.2024 г. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочено е, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Той не е посочил причини, обосноваващи опасения от преследване, като също така спрямо него не е установена и реална опасност от тежко посегателство като смъртно наказание или екзекуция. От представените доказателства не е установено влошаване на обстановката в Афганистан, достигаща границите на безогледно насилие, породено от въоръжен вътрешен или международен конфликт. Първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна, че не са налице предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото не се доказва реална опасност от тежки посегателства спрямо Д. А. визирани в нормата на чл. 9 ЗУБ. В подкрепа на този извод, съдът е изследвал изключително подробно и детайлно политическата и военна обстановка в Афганистан. Административен съд София-град е акцентирал на обстоятелството, че Д. А. е напуснал територията на държавата си и е преминал нелегално в Иран, където останал 4 години, работил в строителството и в хотели. След това отишъл в Република Турция, където също пребивавал нелегално 3 години и работил в строителството. През границата между Република Турция и Република България преминал нелегално, след което около София е задържан от полицията. Пътувал за Франция. Решаващият съд е приел, че напускането на държавата му на произход е с цел да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Крайният извод на АССГ е за правилност на преценките на административния орган за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, съответно за законосъобразност на административния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. От решаващия съд са спазени всички процесуални изисквания по разпоредбите на АПК и тези на ГПК. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Прави впечатление бежанската история на Д. А., а именно, че след напускането на Афганистан той е преминал нелегално през границите на няколко страни Иран и Турция, в които останал продължително време, а впоследствие е преминавал и през България на път към Франция. В процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Правилно АССГ е приел, че така представената бежанска история на Д. А. не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. По тези съображения крайният извод на първостепенния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователно са и възраженията на Д. А., че изводът на АССГ за подобряване на политическата и икономическата обстановка в Афганистан е неправилен, както и че лицата от малцинствените групи (таджики), както и лицата, принадлежали към силовите структури на предишния режим, не са заплашени от преследване. На първо място, решаващият съд е изследвал обстановката в Афганистан, съпоставена с личната бежанска история на Д. А.. От съдържащи се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Афганистан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Афганистан не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Афганистан управлението на талибаните, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Обратно на твърденията в касационната жалба, правилно първоинстанционният съд приема, че въпреки трудната обстановка, икономическата ситуация в Афганистан се е подобрила значително и поради това ако кандидатът за международна закрила се върне в родината си, това не би довело до неблагоприятни последици за него. На следващо място, в случая касаторът не е бил принуден да напусне Афганистан, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Както вече беше посочено, видно от бежанската история на търсещия закрила, Д. А. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът първо е заявил, че не е работил в Афганистан, защото е бил студент, а после е посочил, че е работил в охранителна полиция. Наред с това, талибаните идват на власт в Афганистан през август 2021 г., а жалбоподателят е напуснал страната по произход преди 6 години, тоест преди идването им на власт, поради което това не може да е причината за напускане на страната. Наред с това, видно от приложените справки за Афганистан, талибаните, след идването си на власт са обявили "амнистия" за работилите за предходното управление. Те нямат политика на преследване на бивши правителствени служители, декларирали са, че искат служители от бившата афганистанска национална армия да се присъединят към техните редици и са започнали набиране на бивш персонал от силовите структури. Основателно АССГ заключава, че дори да се приеме, че заявителят е работил като полицай преди много години, това по никакъв начин не го застрашава, доколкото той сам е посочил, че спрямо него не е имало заплахи. Семейството му живее в Афганистан и няма проблеми с талибаните. Най-сетне, жалбоподателят не е имал лични заплахи или религиозни проблеми в страната си на произход от страна на групировка или други субекти, нито проблеми от етнически характер. Конкретни оплаквания във връзка с етническата принадлежност на [заличен текст], не се твърдят от кандидата за международна закрила. Таджиките като втората по големина етническа група в страната имат представители в правителството и на местно ниво. Самата принадлежност към етническата група на [заличен текст], без данни за лично засягане на кандидата на етническа основа, не е основание за получаване на бежански статут. В случая не са налице основания и за прилагане на забраната за връщане. Бежанската история, обсъдена в светлината на актуалната информация за страната на произход не предоставят основание да се смята, че при връщането му в Афганистан основните и неотменими права на чужденеца по чл. 2 и чл. 3 ЕКПЧ биха били нарушени. Посочената преценка е актуална към настоящия момент и не освобождава държавата от отговорността да прецени наличието на предпоставки за връщане и към момента на извеждане на лицето. Въз основа на изложеното, като е приел Решение 13516/27.12.2024 г. на председателя на ДАБ при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение