Решение № 13389 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7997/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу Решение 804/24.06.2024 г., постановено по адм. дело 687/2023 г. по описа на Административен съд София област. Първата от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Софийска област, чрез процесуален представител адв. Н. Митева, в която, с подробни доводи, се твърди неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесулни правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за разглеждане от нов състав на първоинстанционния съд. Втората е подадена от Е. Е. Б., Е. Е. Б., Б. Е. Б. и В. И. П., чрез процесуален представител адв. Е. Паскалев. С доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесулни правила и необоснованост, се претендира отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед или да се остави без разглеждане като недопустима. Претендират присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Касаторът - началник на СГКК Софийска област, в писмен отговор, взима становище за основателност на втората касационна жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. В съдебно заседание касаторите - Е. Е. Б., Е. Е. Б., Б. Е. Б. и В. И. П., не се явяват, но се представляват от адв. Е. Паскалев, чрез който поддържат касационната си жалба. Ответникът Министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, в писмени отговори оспорва двете касационни жалби и поддържа становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските пред касационната инстанция направени за юрисконсултско възнаграждение и тези направени пред първоинстанционния съд за допуснатата СТЕ. В съдебно заседание се представлява от юриск. Василева, чрез която поддържа становището, дадено в отговорите. Ответниците Община Своге и Държавно горско стопанство Своге, не взимат становище по касационните жалби и не се представляват в съдебно заседание. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество жалбите са неоснователни, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед 18-4989/02.05.2023 г. на началника на СГКК - Софийска област, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], ЕКАТТЕ 29163, общ. Своге, одобрена със заповед РД-18-580/27.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица - проект 15-415381/18.04.2023г., състоящо се в промяна на част от границата на имот с идентификатор 29163.28.496 в съответствие с проект на правоспособно лице по ЗКИР, въз основа на решение на комисия по чл. 47 ЗКИР - Протокол 31-915 от 27.03.2023. За да отмени процесната заповед, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предвидената форма, тъй като не съдържа задължителен реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - фактически основания за издаването му и липсват мотиви коя хипотеза на допусната явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗКИР е приета от органа, съответно на какво основание е извършено изменението. Като се позовава на неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че с процесния акт се нанасят нови обекти в КККР, променят се граници на съществуващи обекти в КККР, както и се заличават обекти. Това обстоятелство само по себе си, води на извода за липса на "явна фактическа грешка" по смисъла на ЗКИР. Приел е, че промяната в имотните граници на ПИ и произтичащата от това промяна в данните за площта, каквото според съда безспорно в конкретната хипотеза е налице, по отношение имота собственост на жалбоподателя, винаги е свързано с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР / изменение при установени непълноти или грешки/ и при спазване на специалната административно-производствена процедура по чл. 54 от ЗКИР. Достига до извод за наличие на спор за материално право, който подлежи на разрешаване по общия исков ред. Така постановеното решение е правилно. Не се споделя от настоящия съдебен състав твърдението на касационните жалбоподатели Е. Е. Б., Е. Е. Б., Б. Е. Б. и В. И. П., че жалбата е просрочена и в тази връзка същата е недопустима. Жалбата на министъра на земеделието и храните против Заповед 18-4989/02.05.2023 г. на Началника на СГКК - Софийска област не е просрочена и същата е допустима. Жалбата, по която е образувано адм. д. 687/2023 г. по описа на Административен съд - София област е подадена чрез куриерска фирма на дата 16.05.2023 г., за което е приложено и прието от съда надлежно доказателство, като същата е получена в деловодството на съда на дата 17.05.2023г., но определяща за спазване на законоустановения срок за обжалване е датата на подаването й към куриерската фирма, а именно 16.05.2023 г. Настоящия касационен състав споделя напълно фактическите установявания и правните изводи, изведени в обжалваното съдебно решение. В случая в административния акт не са изложени каквито и да са фактически обстоятелства, въз основа на които е извършено одобреното изменение на кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри /КР/. Не става ясно по какви съображения органът, при подадено заявление за издаване на заповед по чл.35б, ал.1, т.1 за откриване производство по чл.35а от ЗКИР, което предвижда създаване на КК за отделен имот в територия, за която няма одобрен кадастрален план /КП/ и КК, е преминал в процедура по изменение на КК и КР с основание по чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР поради установяване на явна фактическа грешка /ЯФГ/ и процедура по чл. 53б, ал. 2 от ЗКИР, които норми е посочил като основание за издаване на процесната заповед. Липсват каквито и да било мотиви въз основа на какви доказателства органът приема, че е налице именно основанието по чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР за изменение на КК и КР. Такива не могат да се извлекат и от документите по административната преписка. Законосъобразен в този смисъл е изводът на съда, че липсата на мотиви в оспорената заповед и непосочването на фактически основания за издаването ѝ прави невъзможна преценката коя от двете хипотези по § 1, т. 9 ДР от ЗКИР е налице наложително изменение на КК и КР поради несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 или поради несъответствие в границите на съществуващите на терена трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия. Административния орган е длъжен да посочи в заповедта си, кое от двете основания, допускащи изменение на КККР е установил за налично, защото именно то е материалноправната предпоставка за издаването ѝ, въз основа на която съдът проверява нейната законосъобразност. Недопустимо е мотивите на органа да се допълват или заместват от заключението на съдебно-техническата експертиза. Изписването само на приложените текстове от закона не санират този пропуск. Липсата на мотиви за издаването на индивидуалния административен акт, винаги е от категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до отмяната му. Видно от назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза е, че ПИ с идентификатор 29163.28.496 е горска територия, държавна частна собственост, без документ за собственост, а за ПИ с идентификатор 29163.28.9929 е установено, че е урбанизирана територия, частна собственост на наследниците на Е. Б.. Съдът е взел предвид заключението на вещото лице, съгласно което е налице несъответствие в границите на процесиите поземлени имоти, както и несъответстствие в границите на местността/терена/ трайни топографски обекти с изкуствен произход в околовръстния полигон/, който не е цялостно отразен в КККР на неурбанизирана територия на [населено място]/, определени чрез геодезически измервания. Безспорно е посочено в заключението на вещото лице, че разликата в координатите на граничните точки на имотите е по-голяма от допустимите съгласно Наредба РД 02-20- 5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Вещото лице посочва и, че границите на ПИ с идентификатор 29163.28.496 са определени от съществуващата карта без преки геодезически измервания. За границите на ПИ с проектен идентификатор 29163.28.9929 в заключението по съдебно-техническата експертиза е отбелязано, че са определени чрез геодезически измервания, като резултатите от тези измервания са приети от CГKK - Софийска област със съответния протокол. В тази връзка обоснован се явява и правния извод на административния съд, че промяната в имотните граници на поземлените имоти и произтичащата от това промяна в данните за площта, каквото безспорно в конкретната хипотеза е доказано, че е налице по отношение на ПИ с идентификатор 29163.28.496 частна държавна собственост, винаги е свързано с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР/изменение при установени непълноти или грешки/ и при спазване на специалната административно-производствена процедура по чл. 54 от ЗКИР. Правилно съдът приема, че не е налице твърдяното от административния орган несъответствие и не е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР във връзка с чл. 53б, ал. 1 ЗКИР, тъй като с процесния акт се нанасят нови обекти в КККР и се променят граници на съществуващи обекти в КККР. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че така разпореденото с обжалваната заповед сочи на допусната при одобряването на кадастралната карта и регистър "грешка и непълнота" по смисъла на чл. 51, ал.1, т.З ЗКИР и сочи на правното основание на чл. 54 ЗКИР, като в случая от изложените в първоинстанционната жалба и отговора твърдения и приложените към същата доказателства, е видно, че е налице спор за материално право. Установяването на самостоятелни права върху целия или част от засегнатите поземлени имоти, както и оспорването на правата на вписаните собственици по отношение на целия или част от същия имот може да се осъществи по общия исков ред, но не и в процедурата по отстраняване на явна фактическа грешка. С оглед горното, процесната заповед, с която е одобрено исканото изменение е незаконосъобразна и същата правилно е отменена от административния съд. Обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ответника Министерство на земеделието и храните, своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 /сто/ лева. Претенцията за присъждане на сторените пред първата инстанция разноски за допуснатата СТЕ е следвало да се постави пред първоинстанционният съд до приключване на съдебното дирене. Пропуска преклудира възможността на тази страна да иска присъждането им, както от първоинстанционния съд, още по-малко от касационната инстанция. В случай, че тези разноски са били поискани за присъждане от първата инстанция, то тя е пропуснала да стори това със съдебния си акт, то страната е имала процесуалната възможност, в срока за обжалване на съдебното решение, да иска допълването му в частта относно присъдените разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение