Решение № 12929 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7473/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Н. Павлов от гр. София, чрез процесуалния представител адв. Тодорова против решение 1782 от 19.03.2021 г. по адм. д. 2301 по описа за 2020 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 1040-21-123 от 10.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град и са присъдени разноски. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 предл. 1 и 3 от АПК. По наведените доводи в касационната жалба се иска отмяната на съдебния акт, постановен от първоинстанционния съд и се претендират разноски. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София град, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София град е Решение 1040-21-123 от 10.02.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град, с което е отхвърлена жалбата му и са потвърдени разпореждане 213-00-3096-3 от 02.12.2019 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, разпореждане 213-00-3096-4 от 04.12.2019 г. и разпореждане 213-00-309605 от 04.12.2019 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 от КСО, с които е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица (ПОБ) по чл. 54а от КСО и е разпоредено лицето да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 04.06.2015 г. до 03.02.2016 г. в размер на 1764.72 лева. От фактите по делото е установено, че със заявление от 08.06.2015 г., Павлов е поискал отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО. Трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от 28.05.2015 г., като за това е била представена заповед 81 от 04.05.2015 г. С разпореждане 213-00-3096-1 от 15.06.2015 г. на жалбоподателя е било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 10.32 лева дневно. При извършен последващ контрол е била назначена проверка по разходите на ДОО на осигурителя Май Куриер ЕООД. Констатациите от проведената проверка са били обективирани в Констативен протокол, от който става ясно, че от 04.11.2014 г. до момента на проведената проверка не са били подавани годишни финансови отчети за извършена дейност. На основание чл. 108, ал. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ София град е издал задължителни предписания с ЗД-1-21-00597616 от 24.07.2019 г. на Май Куриер ЕООД да заличи подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО на назначените лица по трудов договор за периода от ноември 2014 г. до март 2019 г., включително и на касационния жалбоподател Н. Павлов. На табло за обявления в сградата на ТП на НОИ София град на 24.07.2019 г. е поставено уведомително съобщение относно връчването на задължителните предписания. По делото не са налице данни тези предписания да са обжалвани, поради което се приема, че същите са влезли в сила на 31.07.2019 г. Предложено е служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от Май Куриер ЕООД, предмет на задължителните предписания от 24.07.2019 г. Административният орган на основание чл. 3, ал. 13 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г., е подал декларации образец 1, за служебно заличаване на данните. Цитираните по-горе разпореждания за отказ за отпускане на ПОБ и възстановяване на добросъвестно получените суми са били обжалвани пред директора на ТП на НОИ София град, който е издал мотивирано решение с което е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно от анализа на доказателствата по делото се установява, че в случая жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби (ДР) на КСО. Съгласно константната съдебна практика, защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали, като наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период Н. Павлов не е полагал труд в Май Куриер ЕООД, което изключва качеството му на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. По делото е установено и неоспорено обстоятелството, че осигурителят Май куриер ЕООД не е осъществявал реална търговска дейност. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на Павлов са налице нови документи и нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото на изплатените парични обезщетения за безработица. Съдът намира, че предвид наличните по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства, относно липсата на упражнявана от жалбоподателя трудова дейност в полза на дружеството през процесния период. Не е било проведено пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявал трудова дейност в полза на дружеството. След като Н. Павлов не е упражнявал дейност в Май Куриер ЕООД, правилно и законосъобразно ръководителят на осигуряването на контрола по разходите в ТП на НОИ София град е постановил разпореждане за възстановяване на добросъвестно получените суми. След като жалбоподателят не е полагал труд и не е упражнявал трудова дейност при търговеца - работодател и въпреки това е заявил получаване на ПОБ и го е получавал за процесния период 14.05.2018 г. до 12.07.2018 г., той дължи неговото възстановяване. С оглед изхода на делото, разноски на жалбоподателя не се следват, а претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да бъде присъдено, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ 100 (сто) лева. Предвид изложените съображения, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,