Решение № 6087 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2018 г.

Решение № 6087 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Млечни продукти Лесидрен" ЕООД, с. Лесидрен, обл. Ловеч срещу решение № 8104/28.12.2017 година на Административен съд София град по адм. д. № 2709/2017 година, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу решение № 212 от 25.11.2016 година на председателя на Патентно ведомство на Република България. С последното е потвърдено решение от 12.10.2015 година на отдела по опозиция в частта, в която е отхвърлена като неоснователна опозиция с вх. № ОПО – 5558/29.07.2014 година срещу заявка за регистрация на марка вх. № 130363 "Мандра Лесидрен" (заявена марка) за стоките от клас 29 на МКСУ: "мляко и млечни продукти", "хранителни масла и мазнини". Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Възраженията на касатора могат да се групират в следните пунктове: 1. Първоинстанционният съд не бил обсъдил всички възражения на жалбоподателя, а безкритично кредитирал изводите на административния орган, което довело до погрешни изводи от правна страна. 2. Според константната практика на СЕС географските термини не следвало да се определят автоматично като указателни по отношение на стоките/услугите, а подлежали на внимателна преценка като всеки друг описателен термин. Преценката се извършвала на два етапа – а/ При първия се установявало дали географският термин е разпознаваем като такъв от релевантните потребители (цитира се решение по дело Т – 197/13, MONACO, пар. 51); б/ А при втория – дали в съзнанието на потребителите този термин не се свързвал със съответните стоки и/или услуги (цитира се решение по съединени дела С – 108/97 и С – 109/97 и по дело Т – 379/03). Само в случаите, когато потребителите очаквали стоките/услугите, означени с топонима, да притежават конкретни желани от тях качества или характеристики, свързани с него, имало основание да се допусне, че топонимът указвал произход на стоките/услугите. В останалите случаи се приемало, че географското име имало средна отличителност. Тъй като анализ в тази насока не бил направен от първоинстанционния съд, последният взел неправилно решение. 3. По делото нямало доказателства, че Лесидрен, като село в област Ловеч ще бъде разпознато от потребителите като такова без консултация с определени справочни материали. По делото нямало и доказателства за съществуването на пряка и ясна връзка между мястото Лесидрен и заявените стоки. Според касатора, при млечните продукти, топонимите в по-голямата част от случаите указвали търговски произход на стоките, а не географски такъв. По делото били представени доказателства, че Лесидрен се използвал от търговците на дребно за търговски идентификатор на насипно сирене, т. е. като отличителен елемент на марката. По делото не били събрани и обсъдени доказателства за произход на млечните продукти: Според касатора, предвид липсата на големи ферми в страната, последните събирали мляко от различни региони, при различни характеристики на млечните продукти. Предвид това, според касатора, чрез топонима потребителите ще идентифицират търговеца, а не мястото на производство на стоките. 4. Според касатора, при определяне на сходството между марките трябвало да се отчита факта, че предвид композицията на елементите в марката, визуални и словни, потребителите ще произнасят словните, а между тях се установява сходство на фонетично ниво от висока степен. 5. На последно място касаторът твърди, че дори и елементът Лесидрен да се приеме като указателен и притежаващ ниска степен на отличителност, това не води автоматично до извода, че този елемент не влияе върху цялостното впечатление, което сравняваните марки оставят /виж решение по делот Т – 194/09, пар. 30/. Ако останалите елементи са с още по-ниска степен на отличителност, било възможно цялостното впечатление от марката да се основава именно на елемента Лесидрен. В процесното решение не бил отчетен факта, че стоките, за които са регистрирани по-ранните марки са идентични или сходни с тези касаещи марката срещу регистрирането на която е подадена опозиция. Като сочи решението на СЕС по дело С – 39/97, Canon, заявява, че по-ниската степен на сходство на марките се компенсира от по-високата степен на сходство на стоките. За да достигне до извод за объркване у потребителя касаторът се позовава и на факта, че стоките са за ежедневна употреба, като се предлагат на сравнително ниски цени, поради което и потребителите подхождат с по-ниска степен на внимание при избора си. Като прави извод за възможност от объркване, че конфликтните стоки произхождат от едни и същи или икономически свързани производители, касаторът прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени решение № 212 от 25.11.2016 година на председателя на Патентно ведомство на Република България, с което е потвърдено решение от 12.10.2015 година на отдела по опозиция в частта, в която е отхвърлена като неоснователна опозиция срещу заявка вх. № 130363 "Мандра Лесидрен" (заявена марка) за стоките от клас 29 на МКСУ: "мляко и млечни продукти", "хранителни масла и мазнини", като преписката се върне на органа за уважаване на опозицията и постановяване на отказ за регистрация на марка вх. № 130363 по отношение на всички заявени стоки от клас 29 от МКСУ. Ответникът по касационната жалба, председателят на Патентно ведомство изразява становище за неоснователност. Моли съдът да обърне внимание на факта, че топонимът "Лесидрен" е изследван от органа във връзка със стоките мляко и млечни произведения, и хранителни масла и мазнини, като е установена връзката между географското означение и стоките. Приема за правилен извода на съда за неоснователност на опозицията срещу регистрацията на процесната марка на посоченото в опозицията основание по чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означение (ЗМГО). Ответникът по касационната жалба, "Изола Петров" ЕООД, гр. София, в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Като коментира всяко от възраженията на касатора, твърди, че обжалваното съдебно решение като правилно трябва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Приема, че наличието на съвпадение в изписването на наименованието на населеното място не би трябвало да е индикация за търговски произход, а единствено за географски такъв. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав мотивира валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. По наведените от касатора възражения: Предмет на контрол за законосъбразност пред АССГ е решение № 212 от 25.11.2016 година на председателя на Патентно ведомство на Република България. С последното е потвърдено решение от 12.10.2015 година на отдела по опозиция в частта, в която е отхвърлена като неоснователна опозиция с вх. № ОПО – 5558/29.07.2014 година срещу заявка за регистрация на марка вх. № 130363 "Мандра Лесидрен" (заявена марка) за стоките от клас 29 на МКСУ: "мляко и млечни продукти", "хранителни масла и мазнини". За да отхвърли жалбата срещу решението, първоинстанционният съд, въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателствени средства, е направил обоснован извод за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е правилно: Касационната инстанция не споделя възражението за касатора за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения. Неоснователно е възражението, че съдът не е обсъдил всички релевантни за спора факти и възражения. Страните не спорят, че производството пред административния орган се е развило по правилата на ЗМГО. На кратко, касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че производството касае регистрация на марка вх. № 130363, заявена от "Изола Петров" ЕООД за стоки и услуги в класове 29 и 35, съгласно заявлението. Заявлението за регистрация е от 10.12.2013 година. С решение от 12.10.2015 година по опозиция вх. № 5558/29.07.2014 година, подадена от "Млечни продукти Лесидрен" ЕООД срещу регистрацията на марка "МАНДРА ЛЕСИДРЕН", вх. № 130363/10.12.2013 година, опозиционният състав е взел решение по т. 2 за отхвърляне на същата на основание чл. 38г, ал. 9 ЗМГО по отношение на всички заявени стоки от клас 29. В тази част решението е обжалвано пред председателя на Патентно ведомство, който с решение № 212 от 25.11.2016 година отхвърля жалбата като неоснователна. Правилен е извода на първоинстанционния съд, а и страните не спорят, че решението на председателя на ПВ е издадено от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му. Спорът касае приложението от страна на първоинстанционния съд на материалния закон: За да отхвърли опозицията на "Млечни продукти Лесидрен" ЕООД опозиционният състав в решението си от 12.10.2015 г. е приел, че между стоките на заявената и по-ранните марки е налице идентичност и сходство. По повод анализа на марките, поради съдържащия се в тях описателен във връзка със стоките от клас 29 елемент "Лесидрен", при извода за наличие на вероятност за объркване сочи, че такова не е налице. За да потвърди този извод административният орган на първо място е описал сравняваните марки както следва: Марка с вх. № 130363 "мандра ЛЕСИДРЕН" е комбинирана. Заявена е на 10.12.2013 г. за стоки и услуги от класове 29 и 35 на МКСУ: - клас 29: мляко и млечни произведения: хранителни масла и мазнини; - клас 35: представяне на стоки; предоставяне на търговска информация и консултации за потребители (търговска консултация в магазините). Марката е заявена със защитени цветове: червен, черен, светложълт, светлокафяв, кафяв. С опозицията от 29.07.2014 г. срещу регистрацията на марка с вх. № 130363 "мандра ЛЕСИДРЕН" опонентът противопоставя следните марки: 1. - марка с рег. № 86929 "LESIDREN Dairy Products", комбинирана, заявена на 18.01.2013 г. и регистрирана на 27.11.2013 г. за стоки и услуги от класове 29, 30 и 35 на МКСУ: - клас 29: мляко и млечни произведения; - клас 30: сладолед; - клас 35: реклама; 2. - марка с рег. № 89100 "ЛЕСИДРЕН Сирене от краве мляко", комбинирана (вх. № 130081), заявена на 18.11.2013 г. и регистрирана на 05.08.2014 г. за стоки и услуги от класове 29 и 35 на МКСУ: - клас 29: мляко и млечни произведения; - клас 35: реклама; 3. - марка с рег. № 89101 "ЛЕСИДРЕН Кашкавал от краве мляко", комбинирана (вх. № 130082), заявена на 18.11.2013 г. и регистрирана на 05.08.2014 г. за стоки и услуги от класове 29 и 35 на МКСУ: - клас 29: мляко и млечни произведения; - клас 35: реклама. Притежател на марките е "Млечни продукти - Лесидрен" ЕООД, село Лесидрен. Правното основание на опозицията е чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО не се регистрира марка, която е идентична или сходна на по-ранна марка, ако стоките или услугите на марките са идентични или сходни, когато съществува вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване с по-ранната марка. т. е. опасност потребителите да повярват, че стоките или услугите са на едно и също или икономически свързани лица. За да се прецени приложимостта на нормата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, органът е направил анализ дали между заявената и по-ранните марки и стоките, за които се отнасят е налице идентичност или сходство и съществува ли вероятност за объркване на потребителите. Неоснователно е възражението на касатора, че анализът на първоинстанционният съд, споделящ изводите на административния орган досежно търсената вероятност от объркване на потребителите, не взема предвид всички относими по конкретния случай фактори (С-251/95, "Sabel", СЕС). Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, споделил мотивите на председателя на ПВ, в насока, че при вероятността за объркване определяща роля играе впечатлението, което марките създават у потребителите, като марките се преценяват в цялост и се отчитат техните отличителни и доминиращи елементи. Този принцип изхожда от предположението, че потребителите възприемат съставляващите ги части заедно, а не поотделно. Страните не спорят, че сравнението между датата на заявяване на атакуваната марка - 10.12.2013 г. и датата на заявяване на марки с рег. № 86929, рег. № 89100 и рег. № 89101 - 18.01.2013 г. и 18.11.2013 г., показва, че в полза на "Млечни продукти - Лесидрен" ЕООД е възникнало по-ранно право върху марки. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът при преценка на основанията по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО не е взел предвид идентичността/сходството на стоките, за които марките са регистрирани. Напротив, въз основа на направеният анализ, е обоснован изводът, че стоките "мляко и млечни произведения"' на марките в конфликт са идентични, а между стоките "хранителни масла и мазнини" (по-късната марка) и "млечни произведения" (по-ранните марки) е налице сходство, което се дължи на обстоятелството, че те не само споделят една и съща базова съставка - мляко, но съвпадат и от гл. т. на критериите предназначение (задоволяване на ежедневната нужда от храна) и крайни потребители, а с оглед на естеството си могат да се преценят и като конкуриращи се (заместващи или допълващи) в процеса на потребление. Органът е отчел и възражението на заявителя за включване в състава на тези стоки освен продукти с животински произход и хранителни масла и мазнини с растителен произход. Направен е обоснован извод за сходство по отношение на цялата категория, тъй като спорните стоки са представени чрез общи термини, без да се описват конкретни видове изделия. По отношение на идентичността на марките, първоинстанционния съд е споделил съображенията на председателя на ПВ за липса на идентичност, сходство между противопоставените марки, като е взел предвид следните съображения: Заявената и по-ранните марки са комбинирани. Състоят се от наименованията "мандра Лесидрен", "Lesidren Dairy products", "Вкус от Троянския Балкан", "Сирене/Кашкавал от краве мляко Лесидрен" и фигуративни елементи. Марките са изпълнени в цвят, като атакуваният знак е с претенция за защитени цветове: червен, черен, светложълт, светлокафяв и кафяв. Страните не спорят относно графичното оформление на марките. При анализа на същото безспорно се установява, че от начина на графично представяне, доминираща в състава на заявената марка е думата "Лесидрен". При по-ранните марки органът е направил извод, че елементите имат относително една и съща тежест в рамките на композицията, поради което трудно може да се прецени кой от тях е доминиращ спрямо другите. Безспорното обаче "Lesidren" /дори и изписано с латински букви/ е словно съдържание в рамките на комбинираната марка рег. № 86929, а по отношение на марки с рег. № 89100 и рег. № 89101 е направено отбелязване, че марка с рег. № 86929 е част от състава им, тъй като изцяло се съдържа в тях. Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е изследвал при установяване на твърдяното сходство дали в съзнанието на потребителя топонимът Лесидрен е разпознаваем като географски термин, и дали потребителят свързва същия с процесните стоки. Напротив, изследването е направено във връзка с търсената отличителност на този елемент в рамките на марката: Споделяйки съображенията на органа, съдът е приел, че означението Лесидрен е лишено от отличителна способност, тъй като указва географски произход на стоките. За да обоснове този извод съдът е проследил географското положение на това село, както и основния промишлен отрасъл в района. Неоснователно е възражението на касатора за липса на доказателства по делото за свързване от страна на потребителите на Лесидрен, като село в област Ловеч, което да им бъде познато без консултация с определени справочни материали, както и възражението, че по делото нямало и доказателства за съществуването на пряка и ясна връзка между мястото Лесидрен и заявените стоки. Напротив, за да изследва основния промишлен отрасъл в региона, връзката на същия с производство на мляко и млечни продукти, органът се е позовал на "Енциклопедия на България", БАН, 1988 г.; данни от анкета "Дейност на млекопреработвателните предприятия в България през 2014 г.", обобщени от "Агро статистика", Министерство на земеделието и храните, 2014 г., както и други публикувани в интеренет материали, представени по делото. Според касатора, при млечните продукти, топонимите в по-голямата част от случаите указвали търговски произход на стоките, а не географски такъв. По делото били представени доказателства, че Лесидрен се използвал от търговците на дребно за търговски идентификатор на насипно сирене, т. е. като отличителен елемент в марката. По делото не били събрани и обсъдени доказателства за произход на млечните продукти: Според касатора, предвид липсата на големи ферми в страната, последните събирали мляко от различни региони, при различни характеристики на млечните продукти. Предвид това, според касатора, чрез топонима потребителите ще идентифицират търговеца, а не мястото на производство на стоките. Касационната инстанция не споделя тези изводи: Правилно е възражението на касатора, че при наличие на географски термин в композицията на съставната марка, същият елемент не трябва да се възприема автоматично като указателен по отношение на стоките/услугите, а подлежи на внимателна преценка като всеки друг описателен термин. Преценката в действителност трябва да се извърши на два етапа – а/ При първия да се установи дали географският термин е разпознаваем като такъв от релевантните потребители (цитира се решение по дело Т – 197/13, MONACO, пар. 51); б/ А при втория – дали в съзнанието на потребителите този термин не се свързва със съответните стоки и/или услуги (цитира се решение по съединени дела С – 108/97 и С – 109/97 и по дело Т – 379/03). В конкретния случай обаче безспорно се установява, че потребителите очакват стоките, означени с топонима Лесидрен, да притежават конкретни желани от тях качества или характеристики, свързани с мястото на производство на млечните продукти, като в случая топонимът указва произход на стоките/услугите като географското име, а не като търговска марка. Лесидрен безспорно попада в регион, в който хранително-вкусовият отрасъл е основен промишлен отрасъл, като производството на мляко и млекопреработването в района заема значителен дял сред това за Северна и Югоизточна България. Изделията от мляко (кисело мляко, сирене, кашкавал, масло) са традиционни за България продукти, но производството им е широкозастъпено особено в планинските райони, които се характеризират с добре развито животновъдство, какъвто район е и този на Лесидрен. В този смисъл неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е направил обоснован извод за това, че географското име "Лесидрен/Lesidren" изцяло се възприема като информация за мястото на производство на стоките от клас 29 на МКСУ, респ. се свързва в съзнанието на потребителите с очакването означените с него стоки да притежават вкусови свойства, формирани под въздействието на специфични за мястото климатични условия и производствени технологии. В случая е взет под внимание и факта за съществуваща тенденция все по-често, в търговската практика тези стоки да се означават с географското наименование (или негови производни) на мястото на техния произход (Равногор, Вършец. Ракево, Елена, Земенея). Изводът на съда почива на развитите от органа съображения, според които при традиционните за даден регион продукти, географските термини се разпознават от потребителите като знаци, съдържащи информация относно мястото им на производство. Правилен е извода на съда, споделящ съображенията на органа, че предвид горното, за стопанските субекти, които осъществяват дейността си в съответния географски район, е важно неговото наименование да остане свободно за използване. Оттук словният елемент "Лесидрен/Lesidren" не само поражда представата за връзка на стоките "мляко и млечни произведения; хранителни масла и мазнини" със съответното географско място, но то може да се определи и като подходящо за използване от всички стопански субекти за указване на географския произход на предлаганите от тях аналогични продукти, пример за което са и страните по настоящия спор. Предвид това, правилен е подхода на органа, споделен и от съда в насока, че анализът на марките следва да се извърши единствено от гл. т. на цялостното им графично оформление. Визуалното сравнение на знаците обаче сочи, че те създават несходно общо впечатление, което се дължи на използването на различни изразни средства при композиционното им изграждане като съвкупност от взаимосвързани графични символи и елементи. Атакуваната марка съдържа думата "Лесидрен", с характерно изписване, оградена от овални линии с флорални мотиви и цветове в бледо червен и бежав нюанс. В по-ранните марки, от своя страна, преобладаващи са природните пейзажи, допълнени с множество фигури, наименования, надписи и изображения, представени в ярки цветове - син, зелен, жълт, златист, червен, кафяв и бял. Противно на елементите на заявената марка, тези на по-ранните знаци следват различен идеен замисъл - изображения на животни, в естествената им среда, съпроводени от формата на процесиите стоки и поредица от указания относно техни основни характеристики. Всички изброени елементи са изпълнени в пъстри тонове, които още повече засилват несходното впечатление спрямо изчистената от подробности и опростена от гл. т. на използваните фигури и цветове атакувана марка. Касационната инстанция приема за неоснователно и възражението на касатора в насока, че дори и елементът Лесидрен да се приеме като указателен и притежаващ ниска степен на отличителност, това не води до извода, че този елемент не влияе върху цялостното впечатление, което сравняваните марки оставят /виж решение по делот Т – 194/09, пар. 30/. Предвид не отличителността на този елемент, както органът, така и съда са направили анализ за сходство на марките в тяхната цялост, въз основа на който е и съответстващият на анализа извод, че преценени в цялост сходство между марките не съществува - те имат различно графично въздействие, а единствените им съвпадащи елементи "Лесидрен/Lesidren*' и "Сирене/Кашкавал от краве мляко Лесидрен" се определят като неотличителни във връзка със стоките от клас 29 на МКСУ. От изложеното от правна страна и предвид изискването на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО за кумулативно наличие на идентичност или сходство между стоките или услугите на марките и на идентичност или сходство между самите марки, правилно е заключението на съда за липса на вероятност от объркване на атакуваната с по-ранните марки във връзка с оспорените стоки, възприето от административния орган. Според касатора в процесното решение не бил отчетен факта, че стоките, за които са регистрирани по-ранните марки са идентични или сходни с тези касаещи марката срещу регистрирането на която е подадена опозиция, като по-ниската степен на сходство на марките се компенсирала от по-високата степен на сходство на стоките /решение на СЕС по дело С – 39/97, Canon/. Цитираната практика е неприложима предвид липсата на сходство в марките. Предвид гореизложеното, касационната инстанция споделя становищата на ответниците и представителя на Върховна административна прокуратура, че топонимът "Лесидрен" е изследван от органа във връзка със стоките мляко и млечни произведения, и хранителни масла и мазнини, като е установена връзката между географското означение и стоките. Предвид това, наличието на съвпадение в изписването на наименованието на населеното място не би трябвало да е индикация за търговски произход, а единствено за географски такъв. Предвид гореизложеното, като е отхвърлил жалбата на "Млечни продукти Лесидрен" ЕООД, с. Лесидрен, обл. Ловеч срещу решение № 212 от 25.11.2016 година на председателя на Патентно ведомство на Република България, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника "Изола Петров" ЕООД следва да се присъдят направените по делото за тази съдебна инстанция разноски в размер на 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на спора, на ответника председателя на Патентно ведомство следва да се присъдят направените по делото за тази съдебна инстанция разноски в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд