Решение № 3544 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14389/2018 г.

Решение № 3544 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14389/2018 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" С. срещу решение № 287/05.10.2018 г., постановено по адм. дело № 271/2018 г. по описа на Административен съд – К.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се сочи, че по отношение на мярка 112 от "Програмата за развитие на селските райони 2007-2013" тя е приключила и не се допускат плащания по нея и тъй като договорът с ответника е сключен през 2017 г., не е възможно той да бъде осчетоводен. Иска се отмяна на оспореното решение. Ответникът – В. Х. в писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна. Сочи, че решението на Административен съд К. е правилно постановено в съответствие с установените факти и материалните норми на закона. Моли съда да остави обжалваното решение в сила. Претендира разноските по настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - К. е осъдил Д. фонд "Земеделие" – разплащателна агенция да заплати на В. Х. сума в размер на 24 446 лв., представляваща първо плащане по т. 2. 3 от Договор № 09/112/09565 от 26.09.2017 г., за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.07.2018 г., като отхвърля иска в останалата му част, до предявеният размер от 1 517. 32 лв. За да достигне до този резултат, решаващият съд е приел на първо място че по силата на чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК и § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ искът е допустим и следва да се разгледа имено от административният съд а не от общите граждански съдилища. По основателността е приел че искът е и основателен, тъй като е налице сключен между ищецът в първоинстанционното производство и административният орган – Д. фонд "Земеделие", административен договор № 09/112/09565 от 26.09.2017 г., като по силата на чл. 2. 3. от договорът и разпоредбата на чл. 23 от Наредба № 9/03.04.2008 г., за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери"по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., фондът е следвало в 2-месечен срок от подписване на договорът да извърши първото плащане по договорът в размер на 24 446 лв., което не е извършено. В съдебният акт е посочено, че довода на административният орган че договорът е сключен през 2017 г. и че плащанията по този вид договори са приключили е неоснователен, предвид на това че договорът е сключен през 2017 г., поради незаконосъобразните действия на същият административен орган отказал подписване на договорът, мака предпоставките да са били налице. Посочил е че едва след съдебно обжалване на отказа и наличието на положителен съдебен акт в полза на ищецът, органът е предприел и необходимите мерки за подписване на договорът и то отново в забава. Приел е че иска е доказан по основание и размер и го е уважил. Уважен е и акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата тъй като задължението за плащане е ликвидно и изискуемо на дата 27.11.2017 г., когато е изтекъл предвиденият в подзаконовата норма 2-месечен срок. Решението е правилно. На първо място настоящата инстанция споделя доводите на решаващият съд, че делото е подсъдно административният съд предвид нормата на чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК. Последната гласи в редакцията си ДВ бр. 74/20.09.2016 г., предвижда възможност административните съдилища да разглеждат дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. Нормата е процесуална като не и е придадено обратно действие и е в сила преди да бъде сключен процесният договор. В нормата на § 10, ал. 3 от ЗПР на ЗУСЕСИФ изрично е посочено, че образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред. Нормата е влязла в сила на 25.12.2015 г., и тълкувана заедно с тази на чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК води до извод, че дела свързани със сключени, след периода на влизане в сила на процесните норми, договори следва да се разглеждат от административните съдилища, а не от общите граждански такива. Правилно решаващият съд е посочил, че е налице възникнало задължение по силата на сключен административен договор за административният орган да извърши съответните финансови операции свързани с плащания по договорът. По силата на чл. 6 от Наредба № 9/03.04.2008 г., изплащането на помощта се извършва на два етапа: 1. първо плащане в размер на левовата равностойност на 12 500 евро - след одобрение на заявлението за подпомагане и 2. второ плащане в размер на левовата равностойност на 2500 евро за всяка 1, 5 икономически единици увеличение спрямо първоначалното състояние на земеделското стопанство след проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер - след края на третата или четвъртата година от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2. В нормата на чл. 23 от същият подзаконов акт е залегнало правилото, че в срок до два месеца от сключване на договора по чл. 21, ал. 2 РА изплаща финансовата помощ по чл. 6, т. 1. От доказателствата по делото се установява безспорно че физическото лице В. Х. е сключило договор № 09/112/09565 на 26.09.2017 г. и по силата на т. 2. 3 от договорът вр. чл. 23 от Наредбата е следвало да получи първото плащане в размер на 24 446 лв. в срок до два месеца т. е. в срок до 27.11.2017 г. Установява се безспорно и фактът че такова плащане не е било извършено. Правилно решаващият съд е посочил в обжалваният съдебен акт, че довода на административният орган, че програмата била приключила тъй като договорът бил сключен едва през 2017 г., е неоснователно, тъй като късното сключване на договорът се дължи изцяло на незаконосъобразният отказ на Директора на ОД "Земеделие" К. да финансира подаденото от касационният ответник заявление с идентификационен № 09/112/09565 от 18.11.2013 г., което е наложило съдебно обжалване и постановяване на съдебен акт с който органа е бил задължен да извърши подпише договора, което е извършено от органа но отново с няколко месечно закъснение. Недопустимо е административният орган да черпи права от незаконосъобразното си поведение, предвид и на което изложеният довод в касационната жалба е неоснователен. Правилно е решението на съдът и по отношение присъждане на лихва за забава върху главницата, предвид нормата на чл. 86 от ЗЗД, която лихва се дължи от датата когато задължението е станало изискуемо и ликвидно т. е. след изтичане на 2-месечният срок посочен в Наредбата – от 27.11.2017 г. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и претендираните разноски от страна на касационният ответник, следва да се осъди касаторът да му заплати сума в размер на 1 600 лв., адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, трето отделение