Решение № 10759 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7698/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на туризма, подадена чрез процесуалния представител юрк. Динева - Кръстева, срещу Решение 16236 от 13.05.2025 г., постановено по адм. дело 13007/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед РД-02-33-304 от 17.12.2024 г. на министъра на туризма и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон. Излагат се съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли първоинстанционната жалба, както и се присъдят разноски по делото. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът Е. Е. Д., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Шишков, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Е. Д. против заповед РД-02-33-304 от 17.12.2024 г. на министъра на туризма, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното й правоотношение за длъжността директор на Дирекция Управление на морските плажове при Министерство на туризма, с ранг III старши, считано от 17.12.2024 г., поради съкращаване на длъжността и във връзка с отказ на служителя да заеме друга предложена длъжност. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за форма на акта и административно-производствените правила, същата е постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона. Прието е от съда, че в случая предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са осъществени, тъй като промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателката, съгласно утвърденото ново длъжностно разписание е към датата 11.05.2022 г. и не засяга правото на възстановяване на служителя, както и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди възстановяването му на длъжността по повод на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 17.12.2024 г., когато е издадена оспорената заповед, липсват. Според съда органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение, като материално-правното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Съдът приема също така, че неправилно административният орган се е позовал в заповедта на отказ на служителя да заеме друга длъжност, тъй като такова основание не съществува в ЗДСл и е неотносимо към нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Според съда в ЗДСл е предвидена възможност органът по назначаването едностранно да прекрати служебното правоотношение, когато държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване - чл. 107, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, но не и при отказ да бъде преназначен на друга длъжност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 108 от ЗДСл, във връзка с чл. 4, т. 32 от Устройствения правилник на Министерство на туризма, както и че същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл. Правилно съдът е приел също така, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал и до верен извод, че в конкретния случай обаче не са налице материално-правните и кумулативно изискуеми предпоставки на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да се установи, че тази длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. От приетите по делото писмени доказателства в случая безспорно се установява, че по същество не е извършено съкращаване на длъжността директор на Дирекция Управление на морските плажове към датата на издаване на оспорената заповед 17.12.2024 г., нито в хипотезата на отпадане на тази длъжност като нормативно определена позиция, нито в хипотезата на премахването й като система от функции, доколкото тази длъжност е била съкратена още към датата 11.05.2022 г., а на датата 01.12.2023 г. жалбоподателката отново е била възстановена на тази длъжност, въз основа на влязло в сила решение 2905/02.05.2023 г., постановено по адм. дело 5001/2022 г. по описа на Административен съд София град. В конкретния случай, както и правилно е приел административният съд, промяната, свързана с премахването на заеманата от жалбоподателката длъжност следва от утвърденото ново длъжностно разписание през месец май 2022 г. и не би могла да засегна както правото на възстановяване на служителя по повод на влезли в сила съдебни решения, така и да послужи като основание за поредно съкращаване на длъжността и то към дата, за която липсват данни за длъжностни промени, различни от тези към датата 11.05.2022 г. В тази връзка следва да се има предвид също така, извършените структурни и персонални промени в администрацията в периода от време от датата на издаване на отменената заповед за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител до датата на влизане в сила на съдебното решение за нейната отмяна не следва да бъдат преценявани като обективна пречка пред органа по назначаването да изпълни влязлото в сила съдебно решение. Поради и това органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение, доколкото материално-правната предпоставка по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт. Правилно административният съд приема също така, че отказът на служителя по чл. 82 от ЗДСл да заеме друга длъжност е неотносим към хипотезата на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл, като изложените в тази връзка мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. При постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е и с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 000 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 16.07.2025 г. и преводно нареждане от 21.07.2025 г. Това адвокатско възнаграждение не е прекомерно и е съответно на определения минимален размер в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради и което се явява неоснователно направеното в тази връзка възражение от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, второ отделение,