Решение № 10889 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8929/2018 г.

Решение № 10889 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8929/2018 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Михайлов от [населено място] против решение № 3335/21.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2813/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № СОА17-РД08-1603/30.10.2017 г., издадена от кмета на Столична община. Посочва, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като също така се отмени и обжалваната заповед. Ответникът – кметът на Столична община, чрез юрк. С. Маркова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че решението на съда е правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните права. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Михайлов против Заповед № СОА17-РД08-1603/30.10.2017 г., издадена от кмета на Столична община, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 91 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО) му е отказано издаване на карта за преференциално паркиране на пътни превозни средства, превозващи хора с увреждания в зоните за почасово платено паркиране на определените и обозначени за целта места. От фактическа страна по делото е установено, че със заявление вх. № 231/11.09.2017 г. Д. Михайлов е поискал от кмета на Столична община да му бъде издадена карта за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания в зоните за почасово платено паркиране и паркингите общинска собственост на територията на Столична община. Към заявлението жалбоподателят приложил и посочените в т. 1 – т. 5 от заявлението копия от документи. От представеното от Михайлов като доказателство Експертно решение (ЕР) № 2085 от заседание № 115/29.06.2017 г. на Първи състав ТЕЛК към Първа многопрофилна болница за активно лечение било установено, че жалбоподателят е лице със 71% трудова неработоспособност. На 21.09.2017 г. заявлението на Д. Михайлов е било разгледано от комисия, назначена от кмета на Столична община, която дала становище, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за издаване на карта за преференциално паркиране, установени в чл. 91 НОДТСО. Така се стигнало до издаването на процесната Заповед № СОА17-РД08-1603/30.10.2017 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 91 НОДТСО на Д. Михайлов е отказано издаването на карта за преференциално паркиране на ППС превозващи хора с увреждания в зоните за почасово платено паркиране на определените и обозначени за целта места. Заповедта е била оспорена от Михайлов пред областния управител на област София, който отхвърлил жалбата с решение № 07/201 от 20.12.2017 г. Въз основа на горното, от правна страна съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Посочено е, че в чл. 91, от т. 1 до т. 5 НОДТСО изчерпателно са посочени условията, алтернативното наличие на всяко от които е предпоставка за предоставяне на карта за преференциално паркиране. Административният съд приел, че Д. Михайлов не е доказал да отговарял на изискванията, установени в НОДТСО за предоставяне на право на преференциално паркиране на ППС превозващи хора увреждания в зоните за почасово платено паркиране на определените за това места, като този факт се потвърждава и от представените от него медицински документи. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е допустимо и правилно. Правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и без да са нарушени процесуалните правила. Административният акт съответства и на приложимия материален закон. В чл. 91 НОДТСО, действащ към момента на подаване на заявлението, изчерпателно са посочени категорията лица с трайни увреждания, които имат затруднения в придвижването и за които паркирането като елемент на придвижването е от жизнено важно значение с оглед осъществяване на целите, посочени в чл. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания, и това са: 1. Лица, които вследствие на увреждането не могат да се придвижват без използването на инвалидна количка, ортопедични апарати, външни протези, патерици или чужда помощ, т. е. лица, които не са в състояние да заемат изправено положение на тялото без използването на технически помощни средства и имат трайно оформен функционален дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта. Определеният процент на трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, определени от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК следва да е над 50 %; 2. Лица с III-ти и по-висок функционален клас на сърдечна недостатъчност и с определени над 90 % трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, определени от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК; 3. Лица с белодробни заболявания с втора и по-висока степен на хронична дихателна недостатъчност и определена над 90 % трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, определени от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК; 4. Лица с пълна двустранна слепота или с определена над 90 % трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, поради зрителни заболявания, определени от ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК; 5. Деца до 16 годишна възраст с други заболявания и с определени от ДЕЛК или НЕЛК вид и степен на увреждане над 90 %. В процесния случай Д. Михайлов не е успял да докаже, че попада в категорията на лица, посочени в чл. 91 НОДТСО. Следва да се посочи, че обстоятелството, че касационния жалбоподател е с повече от 50 % трайно намалена работоспособност – 71 %, се дължи на заболяване, различно от нормативно изброените, и реално за него придвижването на собствен ход не създава затруднения, поради и което той се нуждае в по-малка степен от преференции при паркирането, отколкото лицата със затруднения в придвижването. Изискванията, предвидени в чл. 91 НОДТСО, не могат да се тълкуват разширително, и определените в тях критерии се установяват въз основа на медицинска документация. Предвид факта, че касационният жалбоподател не е представил доказателства, които да го определят като правоимащ по смисъла на чл. 91 НОДТСО, решаващият съд правилно е приел отказа на кмета на Столична община да издаде карта за преференциално паркиране на ППС превозващи хора с увреждания в зоните за почасово платено паркиране на определените и обозначени за целта места за законосъобразен. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение