Решение № 3138 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12124/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Булдра ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Картунова, срещу решение 20017 от 15.10.2024 г., постановено по адм. дело 4150/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед 18-3202/19.03.2024 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър София. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед, а в условията на евентуалност връщане на делото за ново произнасяне от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ София, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът ВЕИ Пирин ООД, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложено по делото писмено становище, чрез процесуалния представител адв. Костова, изразява становище за основателност на касационната жалба.Претендира присъждане на разноски по делото. Ответниците В. Ц. П. и Ц. В. П., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Булдра ЕООД срещу заповед 18-3202/19.03.2024 г. на началника на СГКК - София, с която на основание чл. 54, ал. 2, във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. София, одобрена със заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, изразяващо се в нанасянето на част от източната граница на поземлен имот с идентификатор 68134.604.1171 в съответствие с източната граница на УПИ VIII-1171, кв. 148 по регулационния план на м. Ботевградско шосе. Изменението е поискано със заявление рег. 01-504924/07.09.2023 г. от Булдра ЕООД, качеството му на собственик на имот с идентификатор 68134.604.1171, съгласно нотариален акт 86, том I, рег. 517, дело 89/1998 г. Видно от скица на поземлен имот 15-405151/19.04.2024 г., като собственици на засегнатият от заявеното изменение имот с идентификатор 68134.604.1172 в кадастралния регистър е вписан освен Булдра ЕООД, така също и М. Б. П., съгласно нотариален акт 76, том LLII, рег. 42169, дело 26993/2006 г., издаден на Службата по вписванията - София. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът не споделя доводът на оспорващия за инициирано от него производство по чл. 53а, т. 2 от ЗКИР, доколкото визираната разпоредба изисква на първо място изменението в кадастралната карта да има за предмет два съседни имота, собственост на едно и също лице, а в случай че имотите са в режим на съсобственост - наличието на идентитет между собствениците на двата имота и депозирано искане за изменение от всички съсобственици на имотите, а в случая имоти с идентификатор 68134.604.1171 и 68134.604.1172 са съседни, но не е налице идентитет между техните съсобственици. Според съда за липсата на хипотезата на чл. 53а, т. 2 от ЗКИР свидетелства и обстоятелството, че заявлението пред административния орган не е подадено от всички съсобственици, а само от Булдра ЕООД, като в този смисъл административният орган законосъобразно е пристъпил към уведомяване на заинтересованите страни по чл. 26 от АПК с изпращане на нарочно съобщение и предоставяне на възможност в срок да депозират възражение и да представят доказателства. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства съдът е обосновал и извод, че в хода на процеса категорично се обективира наличието на спор за материално право, доколкото в хода на административното производство са събрани писмени доказателства нотариални актове, легитимиращи и Булдра ЕООД и физическите лица В. П. и Ц. П., наследници на М. П., като собственици на имот с идентификатор 68134.604.1172, засегнат от процедираното изменение. Прието е от съда, че наличието на две взаимно изключващи се претенции за принадлежност на правото на собственост, обосновава извод за наличие на хипотезата на спор за материално право, на каквото правно основание е издадена оспорената заповед, който спор следва да се разреши по правилата на исковия граждански процес. Съдът е обосновал извод, че в хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, които сочат, че е налице спор относно правото на собственост върху имот с идентификатор 68134.604.1172, който се явява преюдициален спрямо административното производство за отстраняване на грешки в кадастралната карта и административният орган е бил длъжен да изчака разрешаването му по съдебен ред. Като е издал заповед на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, с която е отказал заявеното изменение на кадастралната карта, съдът приема, че началника на СГКК София е постановил материално законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Законосъобразно съдът приема също така, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да мотивират неговата отмяна. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че неправилно административният орган се е произнесъл по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР в хипотезата на непълнота и грешка, след като е бил сезиран от дружеството със заявление по чл. 53а, т. 2 от ЗКИР обединяване на собствени на заявителя недвижими имоти. От една страна, видно от приложената по делото обяснителна записка към проекта за изменение на кадастралната карта, касаторът е инициирал именно производство по реда на чл. 54, ал. 1, във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, доколкото в нея изрично е посочено, че се изменя част от източната граница на поземлен имот с идентификатор 68134.604.1171 в съответствие с източната граница на УПИ VIII 1171, кв. 148 по регулационния план на м. Ботевградско шосе, както и че изменението е във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, съгласно документи за собственост на заявителя. От друга страна разпоредбата на чл. 53а, т. 2 от ЗКИР изисква изменението в кадастралната карта да има за предмет два съседни имота, собственост на едно и също лице, а в случай че имотите са в режим на съсобственост, както се установява по делото по отношение и на двата процесни имота, наличие на идентичност между съсобствениците на двата имота и депозирано искане за изменение от всички съсобственици на имотите. Както и правилно приема административният съд, в случая тези условия не са налице, доколкото от представените по делото нотариални актове, скици на поземлени имоти и извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти, безспорно се установява, че като собственик на имот с идентификатор 68134.604.1171 освен жалбоподателят е вписано и ВЕИ Пирин ЕООД, а на имот с идентификатор 68134.604.1172 са вписани както жалбоподателят, така и М. Б. П. /чиито наследници са ответниците В. П. и Ц. П./, както и предвид на обстоятелството, че заявлението пред административния орган не е подадено от всички съсобственици на процесните имоти, а само от Булдра ЕООД. Правилен е и решаващият извод на съда, че оспореният акт е издаден в съответствие с приложимите материално-правни норми. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки /чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР/. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред, като в тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри. В случая от приетите по делото писмени доказателства, включително скица - проект 15-1303243/11.12.2023 г., се установява, обратно на изложеното в касационната жалба, че е налице спор относно правото на собственост върху имот с идентификатор 68134.604.1172, като изложените в този смисъл мотиви от първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция. Както и правилно приема административният съд, констатацията за наличието на спор за материално право не е обусловена нито от неговото изрично предявяване пред гражданския съд, нито от изрично направено възражение в хода на производството от страна на другия съсобственик на имотите, предмет на процедираното изменение. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявлението по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за отстраняване на грешка или непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри до разрешаването му по съдебен ред. В тази връзка и с оглед на изложените в касационната жалба твърдения и представени писмени доказателства, следва да се има предвид, че същинската проверка на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. Следователно, заповедта на началника на СГКК София е постановена в съответствие с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и при липса на предпоставките за изменение на КККР, поради непълноти и грешки. Поради това като достига до изводи в този смисъл първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. За пълнота на изложеното следва да се има предвид също така, че в ЗКИР не е въведено като основание за изменението на кадастралната карта нанасяне на регулационните граници по действащия план за регулация като кадастрални граници. В случая е неприложима и нормата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, тъй като не е установена приложена регулация досежно спорната граница по реда и критериите, залегнали в Тълкувателно решение 8 от 23.02.2016 г. по тълк. дело 8/2014 г., ОСГК на ВКС. Не е налице и другото основание, визирано в ЗКИР за нанасяне на регулационни граници като имотни /чл. 53а, т. 5, б. а/, тъй като не се твърди, а и липсват установявания за изработен и влязъл в сила план по чл. 16 от ЗУТ. Напротив установява се по делото от приложената комбинирана скица, че процесните поземлени имоти са урегулирани далеч преди одобряване на КККР през 2016 г. Предвид изложеното поисканото изменение на КККР с нанасяне на регулационните граници на УПИ VIII 1171 като кадастрални за имоти с идентификатори 68134.604.1171 и 68134.604.1172, освен, че сочи на индиция на спор за собственост, не съставлява също така непълнота и грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства, като дооводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Неоснователни се явяват доводите на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е допуснал съдебно-техническа експертиза, с която да се установи, че неправилно в кадастралния регистър са нанесени наследниците на В. М. и М. П., тъй като от приложения нотариален акт 50, том I, рег. 1888, дело 42/2006 г., е видно, че собственият им имот граничи с УПИ VIII 1171, кв. 148 и не е част от него. В тази връзка следва да се има предвид, че изследването на това обстоятелството в настоящото производство би означавало от страна на съда разрешаване на спор за материално право между тези страни по отношение на имот с идентификатор 68134.604.1172, което е недопустимо да бъде разрешаван в протеклото административно производство или в съдебното производство по оспорване на процесната заповедта, с която е отказано исканото изменение на КККР. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,